О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 273
гр. София, 23.06.2016 г.
Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на двадесет и първи март две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА
като разгледа докладваното от съдия Гергана Никова гр. дело № 890 по описа за 2016 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството e по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационни жалби против въззивно решение № 488 от 16.10.2015 г., постановено по в.гр.д.№ 650/2015 г. по описа на Окръжен съд – Плевен, ГО, пети въззивен състав, както следва:
* с вх. № 13018 от 25.11.2015 г. на Р. П. Г. чрез адвокат Б. К. от АК – Л.
* с вх. № 13260 от 02.12.2015 г., подадена по пощата на 30.11.2015 г. (понеделник) от С. А. Т. чрез адвокат С. С. от АК – Л.
* с вх. № 13240 от 01.12.2015 г. на [фирма] чрез адвокат С. П. от АК – П..
Касационните жалби са процесуално допустими – подадени са в срока по чл. 283 ГПК от легитимирани лица срещу подлежащ на обжалване акт, отговарят на изискванията по чл. 284, ал. 1 и ал. 2 ГПК и са придружени от изложения на основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК.
Не са подадени писмени отговори по касационните жалби от насрещните страни по тях, включително не са подали отговори и ответниците по касация М. К. Т. и Л. А. Т..
По допускането на касационно обжалване Върховният касационен съд, състав Второ гражданско отделение, намира следното:
С обжалваното решение, в правомощията на въззивна инстанция по чл. 258 – 273 ГПК, окръжният съд е отменил изцяло като неправилно решение № 58 от 19.05.2015 г. по гр.д.№ 283/2014 г. по описа на Районен съд – Никопол, с което са отхвърлени предявените от М. К. Т., С. А. Т. и Л. А. Т. против Р. П. Г. иск за делба и иск с правно основание чл. 76 ЗН за прогласяване относителната недействителност по отношение на ищците на сключената между Р. П. Г. и [фирма] разпоредителна сделка със земеделски имоти, оформена с нот.акт № 70, том 12, рег. № 6131, дело № 1526 от 2010 г. на съдията по вписванията при РС – Никопол. С атакуваното решение въззивният съд е намалил на основание чл. 30, ал. 1 във връзка с чл. 29, ал. 1 ЗН с 3/9 ид.части завещателното разпореждане на наследодателя на страните П. Г. В. (М.), починал на 05.04.1998 г., извършено със саморъчно завещание от 22.01.1996 г., вписано в специалните книги на съда на 10.11.2010 г. под № 149, том 11, вх. Рег. № 5085 на Службата по вписванията – Н., с което наследодателят П. Г. В. е завещал на дъщеря си Р. П. Г. цялото си имущество, като съдът е възстановил запазената част на М. К. Т., С. А. Т. и Л. А. Т. в размер на по 1/9 ид.част от оставените в наследство имоти; прогласил е на основание чл. 76 ЗН недействителността на сключения между Р. П. Г. и [фирма] договор за покупко – продажба на недвижими имоти, оформен с нот.акт № 70, том 12, рег. № 6131, дело № 1526 от 2010 г. на съдията по вписванията при РС – Никопол и е допуснал да се извърши делба на основание чл. 344 ГПК във връзка с чл. 69, ал. 1 ЗН на процесното имущество – четири ниви, три лозета и жилищна сграда, ведно с учреденото право на строеж върху УПИ в [населено място].
За да постанови този резултат, съдът е приел, че завещанието от 22.01.1996 г. на П. Г. В. (М.), починал на 05.04.1998 г. е автентично – написано и подписано от завещателя, съответно – е действително. С него наследодателят е завещал цялото си имущество на дъщеря си Р. П. Г.. Разгледал е претенцията по чл. 30, ал. 1 ЗН, заявена от ищците М. К. Т., С. А. Т. и Л. А. Т. за възстановяване на запазената им част от наследството на П. Г. В. и е уважил същата, с оглед което е уважил и иска по чл. 76 ЗН, поради което е допуснал и извършването на съдебна делба.
Искането за допускане на касационното обжалване се поддържа от касатора Р. П. Г. при отсъствие на конкретно формулирани въпроси, което (съгласно разясненията по т. 1 от ТР № 1 от 19.02.2010 г. по тълк.д.№ 1/2009 г. на ВКС, ОСГТК) препятства допускане на касационно обжалване по депозираната от тази страна касационна жалба.
Искането за допускане на касационното обжалване се поддържа от касатора С. А. Т. по въпросите (1) „При оспорен сравнителен материал , от който не може да се направи извод, че е написан от П. В., може ли да се приеме, че завещанието е написано и подписано от него, ако както съдържанието, така и подписа са сравнявани с този материал ? Заключението на графическата експертиза при този сравнителен материал и с направените изводи в него има ли характер на годно доказателствено средство ? ” , (2) „Може ли да бъде завещанието самостоятелен придобивен способ, ако имуществото, предмет на завещанието, не е владяно от заветницата, а и от другите наследници?“ и (3) „При колизия на придобивни способи, е ли възможно ответницата да се легитимира като изключителен собственик на делбените сънаследствени имоти само по силата на завещанието към момента на предявяване на иска за делба?“.
Касационното обжалване не може да бъде допуснато по така поставените въпроси.
По отношение на първия на първо място се поддържа наличието на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, каквото обаче не съществува в случаите, когато по въпроса е формирана задължителна практика. Такава е налице – обективирана е с постановеното по реда на чл. 290 ГПК Решение № 60 от 23.04.2013 г. по гр.д.№ 693/2012 г. на ВКС, ІІ г.о., съгласно което простото твърдение, че сравнителните образци не изхождат от наследодателя не е достатъчно да внесе съмнение в заключението на експертизата, а страната, която оспорва този сравнителен материал, следва да проведе насрещно доказване, като представи други доказателства, които да бъдат съобразени от вещото лице и от съда, за да разколебае изводите по този въпрос. В случая такова насрещно доказване изобщо не е проведено, поради което извода на въззивния съд за недоказано оспорване авторството на завещанието е формиран в съответствие с цитираната задължителна практика. Наред с това този касатор поддържа, че са налице основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК, като се позовава на непредставени съдебни актове (Решение № 1050 от 21.10.1991 г. по гр.д.№ 853/1991 г. на ВС, І г.о., Решение от 25.02.2009 г. по гр.д.№ 3686/2007 г. на СГС и цитираните – според касатора – в него актове). Това само по себе си препятства допускане на обжалването в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК. На следващо място – не се констатира противоречие между обжалваното решение и цитираните от касатора Решение № 679 от 25.11.1996 г. по гр.д.№ 848/1996 г. на ВС, І г.о. /представено от противната страна – Р. Г./ и постановените по реда на чл. 290 ГПК Решение № 67 от 08.06.2011 г. по гр.д.№ 745/2010 г. на ВКС, ІІ г.о., Решение № 187 от 20.07.2012 г. по гр.д.№ 112/2012 г. на ВКС, ІІ г.о. и Решение № 211 от 06.01.2014 г. по гр.д.№ 388/2012 г. на ВКС, ІІ г.о. /също непредставени от касатора, но служебно известни на състава/. Ето защо касационното обжалване не може да се допусне по първия от въпросите, поставени от касатора С. А. Т..
Вторият въпрос, поставен от касатора С. Т., няма обуславящо значение значение за изхода на спора. Той не е бил разгледан от въззивния съд, който не е бил и длъжен да го обсъди, доколкото същият не е бил поставен на вниманието му с въззивната жалба. Отделно от това, евентуално упражняваната от „другите наследници” фактическа власт е ирелевантна, доколкото ищците не са твърдяли да са придобили по давност който и да е от имотите, чиято делба те самите искат (в този смисъл въпросът влиза в противоречие с процесуалното поведение на позоваващата се на него страна), а упражняването на фактическа власт от страна на заветника е без каквото и да е значение за придобиването на собственост по завещание. Ето защо вторият въпрос не съставлява общо основание за допускане на касационното обжалване. Това се отнася и за третия въпрос, по отношение на който самият касатор имплицитно признава в изложението, че не е обсъден от въззивния съд, като не се установява съдът да е бил валидно сезиран с произнасяне по него, което да породи задължение за обсъждането му.
Искането за допускане на касационното обжалване се поддържа от касатора [фирма] по въпросите (1) „Във всички случаи ли могат да бъдат предмет на делба възмездно придобитите от трето лице имоти, предмет на завещание, намалено по реда на чл. 30, ал. 1 ЗН при заявена претенция по чл. 76 ЗН ?“ , (2) „При какви условия запазват правата си третите лица, придобили възмездно недвижими имоти, предмет на завещание, намалено по реда на чл. 30, ал. 1 ЗН ?“ , (3) „Какво е действието на вписаната искова молба със заявена претенция по чл. 30, ал. 1 ЗН и чл. 76 ЗН по отношение правата на трети лица, придобили възмездно имоти, предмет на завещание, намалено по реда на чл. 30, ал. 1 ЗН, когато придобиването е извършено преди вписване на предявената искова молба и след повече от една година от откриване на наследството?“ , (4) „При уважен иск по чл. 30, ал. 1 ЗН относно завещание с предмет недвижими имоти, придобити чрез възмездна сделка между ползващото се от завещанието лице от трето лице във всички случаи ли се уважава предявеният иск по чл. 76 ЗН, касаещ акта на разпореждане относно възмездно придобитите от третото лице имоти?“ Подържа се, че по отношение тези въпроси е налице основанието на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, алтернативно на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Във връзка с оплакванията за нарушение на чл. 29, ал. 1 ЗН във връзка с чл. 30, ал. 1 ЗН касаторът е извел и въпросът „Съпругът / съпругата на низходящ на наследодателя – завещател включва ли се в кръга от лицата с право да предявяват претенции по чл. 30, ал. 1 ЗН и ако не, по какъв начин и влияе ли това при определянето на дяловете на съделителите?“ в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Обжалването не може да бъде допуснато по въпроса относно кръга лица, които са активно легитимирани по иска по чл. 30, ал. 1 ЗН. В случая е установено, че ищцата (ответница по касация) М. К. Т. е била съпруга на починалия след наследодателя П. Г. В. негов син А. П. Т.. В тази ситуация и с оглед разясненията по т. 3, б. „б” от ППВС № 7/1973 г. извода на въззивния съд, че М. К. Т. е сред активно легитимираните по иска по чл. 30, ал. 1 ЗН лица е формиран в съответствие със задължителната съдебна практика.
Останалите четири питания, обобщени и уточнени от касационната инстанция (в съответствие с правомощието по т. 1 от ТР № 1 от 19.02.2010 г. по тълк.д.№ 1/2009 г. на ВКС, ОСГТК) във въпроса за възможността да бъде допусната съдебна делба при заявени искове по чл. 30, ал. 1 ЗН и по чл. 76 ЗН при наличие на разпореждане в полза на трето лице, извършено от страна на ползващия се от универсалното завещание след срока по чл. 37 ЗН има изискваното съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК обуславящо значение за изхода на спора. Същият е повдигнат от касатора [фирма] пред въззивния съд и същият е бил длъжен да го разгледа. Постановения от въззивния съд резултат противоречи на разрешението, дадено с представеното от касатора Решение № 176 от 04.07.2013 г. по гр.д.№ 1805/2013 г. на ВКС, І г.о., с което е даден отговор на въпроса при какви условия запазват правата си третите лица, придобили възмездно недвижим имот, който е бил предмет на завещание или дарение, намалено по реда на чл. 30, ал. 1 ЗН и може ли без успешно проведен иск по чл. 37 ЗН този имот да бъде поделен от наследниците. Прието е, че не във всички случаи при уважен иск по чл. 30, ал. 1 ЗН имотът се връща в наследството и може да бъде предмет на делба, като той изобщо не може да се върне в наследството, ако отчуждаването му е станало след изтичане на една година от откриване на наследството и преди вписване на исковата молба за намалението, какъвто е и настоящия случай.
При допускане на касационното обжалване, страната касатор дължи внасяне на държавна такса, която в случая възлиза на сумата 100 лв.
По изложените съображения и на основание чл. 288 ГПК, състав на ВКС, Второ отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 488 от 16.10.2015 г., постановено по в. гр. д. № 650/2015 г. по описа на Окръжен съд – Плевен, ГО, пети въззивен състав.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на
………………………………… 2016 година , за която дата страните да се призоват по реда на чл.289 ГПК.
На касатора [фирма] чрез адвокат С. П. да се съобщи задължението в едноседмичен срок от съобщението да представи документ за внесена по депозитната сметка на ВКС държавна такса в размер на 100 (сто) лева, като при неизпълнение на задължението за внасяне на държавна такса производството по делото ще бъде прекратено.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: