– 6 –
РЕШЕНИЕ
№ 273
гр. София 08.04.2019 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в публичното заседание на 07.11.2018 (седми ноември две хиляди и осемнадесета) година в състав:
Председател: Борислав Белазелков
Членове: Борис Илиев
Димитър Димитров
при участието на секретаря РАЙНА ПЕНКОВА, като разгледа докладваното от съдията Димитър Димитров, гражданско дело № 1640 по описа за 2018 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 290 от ГПК и е образувано по повод на касационна жалба с вх. № 36 633/04.12.2017 година, подадена от В. К. Г. и И. Г. Г., срещу решение 1245/20.10.2017 година на Окръжен съд Пловдив, гражданско отделение, Х-ти състав, постановено по гр. д. № 1561/2017 година.
С обжалваното решение съставът на Окръжен съд Пловдив е потвърдил решение № 1361/28.04.2017 година на Районен съд Пловдив, VІ-ти състав, постановено по гр. д. № 8849/2014 година, с което е постановено да се издаде в полза на „Алианц Банк България“ АД [населено място], дубликат на изпълнителен лист срещу Г. И. Г., за сумата 71 230.41 лева, включваща сумата от 36 351.48 лева – просрочена главница, дължима по договор за ипотечен кредит № 25 814/03.09.2007 година, сумата от 2358.41 лева-наказателна лихва върху просрочената главница за периода от 25.04.2012 година до 04.06.2014 година, включително, сумата 8262.39 лева-просрочена договорна лихва за периода от 25.04.2012 година до 16.04.2014 година, включително, сумата от 1411.64 лева-просрочена договорна лихва за гратисен период от 25.12.2011 година до 25.03.2012 година, сумата от 17 018.00 лева-неустойка върху просрочени договорни лихви за периода от 25.04.2012 година до 04.06.2014 година, включително, сумата от 5827.75 лева-неустойка върху просрочени договорни лихви за периода от 25.12.2011 година до 04.06.2011 година-включително, законната лихва върху сумата 71 230.41 лева, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 417 от ГПК в съда-06.06.2014 година до изплащане на вземането, както и разноски по делото, включващи сумата 1424.61 лева за държавна такса и сумата 1580.00 лева за адвокатско възнаграждение, присъдени със заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК, издадена по ч. гр. д. № 8849/2014 година по описа на Районен съд Пловдив, VІ-ти състав.
В подадената от В. К. Г. и И. Г. Г. касационната жалба се излагат доводи за това, че обжалваното решение е недопустимо и следва да бъде обезсилено по отношение на тях, като производството бъде прекратено. Ако това не бъде възприето са изложени доводи за това, че обжалваното решение е постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано, поради което следва да бъде отменено.
Ответникът по касационната жалба „Алианц Банк България“ АД [населено място] е подал отговор на същата с вх. № 11 531/17.04.2018 година, с който е изразил становище, с което жалбата е оспорена като неоснователна и е поискано оставянето й без уважение като се потвърди атакуваното с нея решение.
В. К. Г. и И. Г. Г. са били уведомени за обжалваното решение на 30.10.2017 година, а подадената от тях касационна жалба е с вх. № 36 633/04.12.2017 година, като е подадена по пощата на 30.11.2017 година. Поради това и с оглед разпоредбата на чл. 62, ал. 2 от ГПК е спазен предвидения от чл. 283, изр. 1 от ГПК преклузивен срок за обжалване като жалбата отговаря на формалните изисквания на чл. 284 от ГПК. Същата е подадена от надлежни страни, поради което е допустима.
С постановеното по делото определение № 707/01.08.2018 година обжалваното решение е допуснато до касационно обжалване по отношението на правния въпрос за характера на производството по чл. 409 от ГПК и правните последици на постановеното в същото съдебно решение. По този въпрос следва да се има предвид, че съгласно чл. 409, ал. 1 от ГПК ако първообразният изпълнителен лист бъде изгубен или унищожен, съдът, който го е издал, по писмена молба на молителя издава дубликат от него въз основа на акта, по който е издаден първообразът. Начинът, по който е уредено производството издаване на дубликат от изпълнителния лист по чл. 409 от ГПК, съществено се различава от начина, по който е уредено, в чл. 405 и чл. 406 от ГПК, производство по издаване на първообраза от изпълнителния лист, при което се извършва само формална проверка на изпълнителното основание. Молителят в производството по издаване на дубликат носи доказателствената тежест да установи твърдението си, че издадения в негова полза изпълнителен лист е изгубен или унищожен. Тъй като производството се развива след като издаденият в полза на молителя изпълнителен лист е бил получен от него, длъжникът има възможност да противопостави на кредитора не само възраженията свързани с липсата на условията за издаване на дубликата, но и възражения за погасяване на дълга въз основа на обстоятелства, настъпили след установяване на съществуването му (чл. 409, ал. 3 от ГПК). По отношение на тези възражения съдът, разглеждащ молбата за издаването на дубликата от изпълнителния лист се произнася с решение, което подлежи на обжалване по общия ред (чл. 409, ал. 4, изр. 1 от ГПК). Влизането н сила на това решение преклудира възможността длъжникът да оспорва съществуването на дълга на основания, които е могъл да предяви в производството по издаване на дубликата (чл. 409, ал. 4, изр. 2 от ГПК), включително и при последващ иск по чл. 439 от ГПК. От това следва, че предмет на производството по чл. 409 от ГПК е самото съществуване на изпълняемото материално право, по отношение на което се иска издаването на дубликата от изпълнителния лист. Поради това решението за издаване на дубликат от изпълнителния лист се ползва със сила на пресъдено нещо относно съществуването или не на изпълняемото право, към релевантния за това момент (чл. 149, ал. 2 от ГПК). Решението, с което молбата за издаване на дубликат се уважава, изцяло или отчасти, установява със сила на пресъдено нещо, съществуването на изпълняемото право, в пълния му размер или до размера, за който молбата е била уважена. Същевременно решението, с което молбата за издаване на дубликат от изпълнителния лист се отхвърля, установява със сила на пресъдено нещо погасяването на изпълняемото право, поради настъпили след издаването на изпълнителното основание обстоятелства. Затова производството по чл. 409 от ГПК съдържа елементи характерни за исковото производство и е определено като такова в т. 2 от мотивите на ТР № 5/12.07.2018 година, постановено по тълк. д. № 5/2015 година на ОСГТК на ВКС. Поради това като страни в производството по чл. 409 от ГПК участват онези, които са били страна в производството, по което е постановено изпълнителното основание или техните действителни правоприемници.
Възможността на длъжника да прави възражения в производството по чл. 409 от ГПК е ограничена само до тези за погасяването на дълга, на обстоятелства, настъпили след постановяване на изпълнителното основание, като решението по чл. 409, ал. 4 от ГПК се ползва със сила на присъдено нещо само по отношение на тези обстоятелства. В производството по издаване на дубликат от изпълнителния лист длъжникът не може да прави възражения свързани със съществуването на изпълняемото право, доколкото законът предполага, че те са преклудирани с влизането в сила на изпълнителното основание. В случаите, когато изпълнителния лист е бил издаден преди влизането в сила на изпълнителното основание (въз основа на допуснато предварително изпълнение на съдебно решение, въз основа на подлежащо на касационно обжалване въззивно решение или при подадено възражение срещу заповед за незабавно изпълнение), въпросът за съществуването на изпълняемото право, страните по него и неговия обем, ще бъде разрешен в хода на вече съществуващото исково производство или в производството по предявения от кредитора иск с по чл. 422 от ГПК, в които производства длъжникът следва да направи всички свои възражения срещу съществуването на вземането. Поради това повторното релевиране на правопогасителните възражения на длъжника по чл. 409, ал. 3 от ГПК в производството по издаване на дубликат от изпълнителния лист е недопустимо. В този случай постановеното по реда на чл. 409, ал. 4 от ГПК решение няма да породи сила на пресъдено нещо, в случаите когато производството по издаване на дубликата от изпълнителния лист приключи преди приключването на исковото производство. Когато исковото производство приключи преди производството по чл. 409 от ГПК и впоследствие са се осъществили факти водещи до погасяване на изпълняемото право длъжникът разполага с възможността да наведе същите в производството по издаване на дубликат като в този случай решението по чл. 409, ал. 4 от ГПК ще породи сила на пресъдено нещо по отношение на тези факти. Това обаче не променя характера на производството по чл. 409 от ГПК. Съгласно чл. 409, ал. 3 от ГПК ответник по него е винаги длъжника по първоначалния изпълнителен лист. Ако в хода на производството същият почине (в случаите, когато е физическо лице) или бъде прекратен с правоприемство (в случаите, когато е юридическо лице), то като ответници по молбата за издаване на дубликат следва да бъдат конституирани неговите действителни правоприемници. При това, ако възникне спор относно това, кои са действителните правоприемници той ще трябва да бъде разрешен от съда, пред който производството е висящо, т. е. съда разглеждащ молбата по чл. 409 от ГПК. По същия начин следва да бъде разрешен и спора относно правоприемниците на длъжника и в случаите, когато той е починал или е бил прекратен след издаването на изпълнителното основание, но преди подаването на молбата за издаване на дубликат от изпълнителния лист.
С оглед на така дадения отговор на правния въпрос, по повод на който е допуснато касационно обжалване Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение приема, че решението на Окръжен съд Пловдив е неправилно по следните съображения:
Съставът на Окръжен съд Пловдив е приел за установено, че спрямо длъжника Г. И. Г. е била издадена заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК с № 5799/09.06.2014 година, по ч. гр. д. № 8849/2014 година по описа на Районен съд Пловдив, VІ-ти състав за сумата от общо 71 230.41 лева. Въз основа на тази заповед на 10.06.2014 година е бил издаден изпълнителен лист и е било образувано изпълнително дело № 1192/2014 година по описа на М. А.- … с район на действие района на Окръжен съд Пазарджик, вписана под № *** в регистъра на Камарата на частните съдебни изпълнители. В хода на висящото производство по принудително изпълнение, а именно на 11.09.2016 година, починал длъжника Г. И. Г., като оставил за свои законни наследници съпругата си В. К. Г. и сина си И. Г. Г.. Последните след като получили поканите за доброволно изпълнение били подали възражения по чл. 414 от ГПК, че не дължат сумите по издадената по ч. гр. д. № 8849/2014 година по описа на Районен съд Пловдив, VІ-ти състав заповед за изпълнение. С разпореждане от 08.11.2016 година заповедният съд указал на „Алианц Банк България“ АД [населено място], че може в едномесечен срок от съобщението да предяви иск по чл. 422, ал. 1 във връзка с чл. 415, ал. 1 от ГПК за установяване на вземането си, а с разпореждане от 10.11.2016 година е конституирал като длъжници В. К. Г. и И. Г. Г.. Въз основа на подадена от „Алианц Банк България“ АД [населено място] искова молба с вх. № 38 051/22.12.2016 година било образувано т. д. № 845/2016 година по описа на Окръжен съд Пловдив. От констативен протокол от 10.08.2014 година М. А.- … с район на действие района на Окръжен съд Пазарджик, вписана под № *** в регистъра на Камарата на частните съдебни изпълнители било установено, че изпълнителното производство № 1192/2014 година липсва от архива на частния съдебен изпълнител. Същевременно В. К. Г. и И. Г. Г. били направили отказ от наследството на наследодателя им и длъжник по изпълнителния лист Г. И. Г..
Съставът на Окръжен съд Пловдив е приел за неоснователно възражението на В. К. Г. и И. Г. Г., че обжалваното първоинстанционно решение е недопустимо, тъй като те не са надлежни страни в процеса поради това, че са се отказали от наследството на длъжника Г. И. Г., който е техен наследодател, с оглед на което не била налице една от абсолютните процесуални предпоставки за допустимостта на съдебния процес. Следвало да се вземе предвид, че производството било по процедура предвидена в част пета на ГПК (изпълнително производство), а термина надлежна страна и процесуалните предпоставки за допустимост на исковото производство касаели исковия процес регламентиран в част втора и трета на ГПК. В рамките на исковото производство надлежната страна била носителят на правото на иск за разрешаване на конкретен правен спор. В производство по чл. 409 от ГПК не се разрешавал правен спор, а се издавал дубликат на един вече издаден писмен документ (изпълнителен лист) по вече издадено изпълнително основание, който доказвал съществуващо неудовлетворено притезание. Самият изпълнителен лист бил процесуална предпоставка за съществуване на правото на принудително изпълнение и то от категорията на абсолютните такива. Затова в производството по чл. 409 от ГПК не се разрешавал със сила на присъдено нещо правния спор, кой е длъжник по издадената по ч. гр. д. № 8849/2014 година по описа на Районен съд Пловдив, VІ-ти състав заповед за изпълнение № 5799/09.06.2014 година, като този спор щял да бъде разрешен във висящия исков процес по чл. 422, ал. 1 във връзка с чл. 415, ал. 1 от ГПК, по предявения от „Алианц Банк България“ АД [населено място] срещу В. К. Г. е И. Г. Г. иск. В производството по чл. 409 от ГПК се издавал дубликат на изпълнителния лист спрямо първоначалния длъжник Г. И. Г., а не спрямо В. К. Г. и И. Г. Г., така че правата на последните двама да се защитят в един бъдещ исков процес не се накърнявали с нищо.
С оглед на дадения по-горе отговор на правния въпрос, по който е допуснато касационното обжалване, становището на Окръжен съд Пловдив е неоснователно. След като В. К. Г. и И. Г. Г. са направили възражения, че не са надлежни страни в производството по чл. 409 от ГПК, поради това, че са се отказали от наследството на починалия длъжник Г. И. Г. и не се явяват негови правоприемници съдът е бил длъжен да разгледа тези възражения по същество и да се произнесе по тях, като вземе предвид и твърденията на молителя за недействителността на извършените откази от наследство. В случай, че съдът намери тези възражения за неоснователни, той следва да разгледа молбата по чл. 409 от ГПК с тези ответници, а ако установи, че възраженията са основателни да даде указания на молителя за насочване на молбата срещу действителните правоприемници на Г. И. Г.. Съставът на Окръжен съд Пловдив обаче не е разгледал възраженията на В. К. Г. и И. Г. Г., като не се е произнасял по отношение на тях в мотивите на обжалваното решение. Затова настоящия съдебен състав не може да извърши проверка на обжалваното решение, нито пък за първи път да се произнесе по направените от В. К. Г. и И. Г. Г. възражения, че не са надлежни страни в производството.
Като не е обсъдил по същество направените от В. К. Г. и И. Г. Г. възражения съставът на Окръжен съд Пловдив е постановил неправилно решение, което съгласно чл. 293, ал. 2, пр. 2 от ГПК подлежи на отмяна, като след това по силата на чл. 293, ал. 3 от ГПК делото следва да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на Окръжен съд Пловдив, който да обсъди същите с оглед на събраните по делото доказателства.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА решение 1245/20.10.2017 година на Окръжен съд Пловдив, гражданско отделение, Х-ти състав, постановено по гр. д. № 1561/2017 година, като ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Окръжен съд Пловдив.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове: 1.
2.