РЕШЕНИЕ
№273
София, 08.05.2009 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България,второ гражданско отделение,в съдебно заседание на двадесет и седми април през две хиляди и девета година,в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Емануела Балевска
ЧЛЕНОВЕ:Светлана Калинова
Здравка Първанова
при участието на секретаря Теодора Иванова и в присъствието на прокурора
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
гражданско дело № 320 от 2008 година,образувано по описа на I ГО на
ВКС, и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на §2,ал.З ПЗР на ГПК,обн.ДВ.бр.59/2007г.,в сила от 01.03.2008г. във вр. с чл.218а,ал.1, буква“а“ ГПК/отм./.
Л. К. И. от [населено място] обжалва решението на Старозагорския окръжен съд, постановено на 04.07.2007г. по гр.д.№ 379/2007г. Поддържа,че решението е постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и на материалния закон и необосновано-отменителни основания по смисъла на чл.218б,ал.1,буква“в“ ГПК/отм./. Моли обжалваното решение да бъде отменено.
Ответникът по касационна жалба Н. С. И. изразява становище,че жалбата е неоснователна.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.218в,ал.1 ГПК/отм./, отговаря на изискванията на чл.218в,ал. 2 ГПК/отм./ и е допустима.
Върховният касационен съд,като обсъди доводите на страните във връзка с изложените в жалбата срещу решението касационни основания и като извърши проверка на обжалваното решение по реда на чл.218ж ГПК /отм./, приема следното:
Производството е за делба във фазата по допускането.
С обжалваното решение,постановено на 04.07.2007г. по гр.д.№379/2007г. Старозагорският окръжен съд,действувайки като въззивна инстанция,е оставил в сила решението на първоинстанционния съд,с което между съделителите Н. С. И. и Л. К. И. е допусната делба на апартамент №3,находящ се в жилищна сграда-блок №5,вх.В,ет.З,построена върху държавна земя в парцел *,кв.531 по плана на [населено място],кв.“С.“, при квоти 5106/6606 ид.части за Н. С. И. и 1500/6606 ид.части за Л. К. И.,а предявеният от Л. К. И. против Н. С. И. иск за делба на ? ид.част от празно дворно място,цялото от 973кв.м.,находящо се в [населено място],общ.С. З., представляващо УПИ * в кв.10,ведно с построената в него хлебопекарна с магазин със застроена площ от 50.58кв.м. е отхвърлен като неоснователен.
Прието е,че съделителите са придобили процесния апартамент по време на брака си за сумата 6606лв.,като посочената в договора като собствени средства сума от 3606лв. представлява част от жилищноспестовния влог на майката на съделителя Н. С., прехвърлена му няколко месеца преди сключването на договора за продажба и вложена при закупуването на апартамента,която е дарена лично на него и представлява негово лично имущество по смисъла на чл.21,ал.1 СК. Остатъкът от цената в размер на 3000лв. е платен с общи средства на двамата бивши съпрузи.
По отношение на дворното място в [населено място] е прието,че не е съсобствено между страните,тъй като е придобито на името на [фирма],което изключва приноса на съпруга-нетърговец с оглед TP №2/2001г. на ОСГК на ВКС.
Обжалваното решение е валидно,процесуално допустимо и правилно.При постановяването му не са допуснати нарушения на съдопроизводствените правила и правилно е приложен материалният закон /чл.19,ал.1 и ал.З СК, чл.21 СК,чл.20,ал.2 СК/.
Въззивният съд на основата на самостоятелна преценка на имащите значение за спора факти,установени от събраните по делото доказателства, правилно е приел,че апартаментът е съсобствен между съделителите при посочените в решението квоти.
Всички събрани по делото доказателства са обсъдени от въззивния съд в съвкупност и при спазване правилата на процесуалния закон досежно начина на извършване на преценка на писмените и гласни доказателства. Правилно е прието,че фактът на прехвърляне на сумата 3606лв. от жилищноспестовния влог на майката на съделителя Н. С. е установено от представеното по делото прехвърлително,съдържащо изрично изявление за безвъзмездно прехвърляне и изявление за приемане на прехвърлената сума от страна на получателя. Правилно с оглед безвъзмездния характер на прехвърлянето е прието,че същото сочи на извършено в полза на Н. С. дарение,което пък обуславя извода,че тази сума представлява негова лична собственост по смисъла на чл.20,ал.1 СК и с оглед влагането й при заплащането стойността на имота съгласно разпоредбата на чл.21,ал.2 СК следва да се приеме,че съответната на тази сума част от имота представлява негово лично имущество. Действително авторството на този документ е оспорено от съделителката Л. К.,но същото се подтвърждава от показанията на разпитаната като свидетел М. К.,прехвърлител на сумата.
Правилен и законосъобразен е и изводът на въззивния съд,че имотът в [населено място] представлява лично имущество на съделителя Н. С.-имотът е придобит за нуждите на предприятието на [фирма],което изрично е посочено в договора за покупко-продажба и по делото не са представени доказателства цената да е била платена с общи средства на двамата бивши съпрузи. Правилно е прието,че придобиването на един имот за нуждите на предприятието на едноличния търговец изключва приноса на съпруга-нетърговец с оглед дадените в TP №2/2001г. на ОСГК на ВКС указания по приложението на разпоредбите на чл.20,ал.2 СК и чл.19 СК.
Не са налице сочените в касационната жалба основания за отмяна на постановеното от Старозагорския окръжен съд въззивно решение,поради което на основание чл.218ж,ал.1 ГПК/отм./ същото следва да бъде оставено в сила.
По изложените по-горе съображения Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решението,постановено на 04.07.2007г. по гр.д.№ 379/2007г. по описа на Старозагорския окръжен съд.
Председател:
Членове: