О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 273
София, 17.05.2010 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на пети март две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
МАРИЯ СЛАВЧЕВА
при секретаря
в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията М.Славчева
т.дело N 934/2009 година
Производство по чл.288 във вр. с чл.280, ал.1, т.2 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на “Т” Е. срещу решение № 518 от 23.12.2008 г. по гр.д. № 2360/2008 г. на Софийски градски съд в частта, с която след отмяна на осъдителното решение на Софийски районен съд, 32-ри състав по исковете с правно основание чл.236, ал.2 и чл.92 ЗЗД, постановено на 23.02.2007 г. по гр.д. № 7552/2006 г., предявените от настоящия касатор искове срещу Е. “Д” за сумата 7 961.02 лв., съответно за 229 лв. са отхвърлени.
В касационната жалба се навеждат доводи за незаконосъобразност на решението поради допуснати нарушения на материалния закон и на съществени процесуални нарушения – основания за отмяната му като неправилно по чл.281, т.3 ГПК.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът обосновава допустимостта на касационното обжалване с даденото от въззивния съд в противоречие с практиката на съдилищата разрешение по въпроса за базата, върху която се определя обезщетението, дължимо от наемателя за ползването на отдаден под наем имот след прекратяване на договора и въпреки противопоставянето от наемодателя. В подкрепа на твърдението си за наличието на приложното поле на чл.280, ал.1, т.2 ГПК прилага към изложението си решения на ВКС и влезли в сила решения на съдилищата по приложението на чл.236, ал.2 ЗЗД.
Ответната по касация страна Т. И. Р. , действаща като едноличен търговец с фирма “Д” не е изразила становище по допустимостта на касационното обжалване, респ. по основателността на наведените с жалбата отменителни основания.
Върховният касационен съд, състав на Второ отделение на Търговска колегия, като взе предвид изложените основания за касационно обжалване и след проверка на данните по делото, приема следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд в срока по чл. 283 ГПК и е редовна, а с оглед изложението на касатора и предвид данните по делото, касационното обжалване е допустимо на основание чл.280, ал.1, т.2 ГПК.
С обжалваното решение в посочената му част въззивният съд приел за установено въз основа на влязло в сила решение, че договорът за наем между страните е прекратен, както и че ищецът и настоящ касатор се е противопоставил на продължилото ползване на имота от наемателката, но счел за неоснователно твърдението му, че е кредитор на вземане, равняващо се на пазарния наем за процесния имот. Застъпено е становището, че според разпоредбата на чл.236, ал.2 ЗЗД на наемодателя се следва обезщетение в размер на разликата между наемната цена и пазарния наем, тъй като само тя съставлявала вредата, която той търпи. Поради недоказаност на факта, че на ищеца е било отправено предложение за сключване на последващ договор за наем, съдът отхвърлил като неоснователен предявения иск с правно основание чл.236, ал.2 ЗЗД.
Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение, намира, че в случая е налице предвидената в чл. 280, ал. 1, т. 2 от ГПК предпоставка за допускане на касационното обжалване. Формулираният от касатора в изложението му по чл.284, ал.3, т.1 ГПК материалноправен въпрос отговаря на общото изискване по чл.280, ал.1 ГПК, тъй като изводите на въззивния съд по приложението на разпоредбата на чл.236, ал.2 ЗЗД имат обуславящо значение за отхвърлянето на предявения иск.
Осъществена е и допълнителната предпоставка по т.2 на чл.280, ал.1 ГПК. Направеният по същество извод от въззивния съд, че и след прекратяване на договора наемателят дължи заплащането на наемната цена, и то по силата на договора, а обезщетението се изразява в разликата между нея и пазарната цена е в разрез с приетото в приложените към изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК решения на съдилищата, в т.ч. и на ВКС, според което ако наемателят продължи ползването на наетия имот въпреки противопоставянето на наемодателя, ползването е неправомерно и той дължи не вече наем, защото е престанал да бъде наемател, а обезщетение за вредите, които причинява на наемодателя от ползването на имота по силата на закона.
По изложените съображения настоящата инстанция намира, че са налице предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на второ търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 518 от 23.12.2008 г. по гр.д. № 2360/2008 г. на Софийски градски съд в обжалваната му част.
УКАЗВА на касатора “Т” Е. в едноседмичен срок от съобщението да представи документ за внесена по сметка на ВКС държавна такса в размер на 163.80 лв., в което да се посочи, че в противен случай производството ще бъде прекратено.
След изпълнение на указанията делото да се докладва на Председателя на Второ търговско отделение за насрочване в открито съдебно заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: