4
РЕШЕНИЕ
№ 274
София 13.07 2009 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България,Второ гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесет и седми април през две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
при секретаря Т. И. и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Здравка Първанова гр. дело № 19/2008г.
Производството е по чл. 218а, алЛ, б.“а“ ГПК/отм./ вр.§2, ал.З ПЗР ГПК.
Образувано е по касационна жалба на М. М. Я., [населено място], срещу въззивно решение от 26.10.2007г. по гр.д.№390/2007г. на Търговищкия окръжен съд с твърдения за допуснати нарушения на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила -основания за отмяна по чл.218б, ал.1, б.“в“ ГПК/отм./. Сочи за незаконосъобразен извода на съда по отношение на придобивната давност, на която се е позовал – тя тече от въвода във владение на имота, извършено след решението по реда на ЗСПЗЗ.Общината не е извършвала действия, които да оспорват владението. Твърди, че претендира да е собственик на имот, индивидуализиран с граници, различни от посочените с плана за земеразделяне.
Ответниците по касация С. М. П. и Д. М. Д. не изразяват становище.
Ответникът по касация [община], не изразява становище.
Ответникът по касация ОСЗемеделие и гори“ –
гр.А..
Жалбата е подадена в срока по чл.218в, ал.1 ГПК /отм./ и е процесуално допустима.
Върховният касационен съд, като взе предвид оплакванията в жалбата и данните по делото, намира следното:
С обжалваното решение Търговищкият окръжен съд е оставил в сила решение от 31.05.2007г. по гр.д.№ 680/2006г. на Районен съд – Омуртаг, с което е отхвърлен предявеният от М. М. Я., С. М. П. и Д. М. Д., [населено място], против [община] и ОСЗемеделие и гори“-гр. А. иск с правно основание чл.97, ал.1 ГПК /отм./ за признаване за установено спрямо ответниците, че ищците са собственици на недвижим имот – нива, в местността „К п“, представляваща имот № 012028 по плана на [населено място], [община].
За да постанови решението си, въззивният съд е приел, че ищците са наследници на М. П., поч.24.01.2000г. По преписка № 414/24.10.1991г. на ПК-гр. А., наследодателят П. е заявил за възстановяване собствеността върху 13 дка в м.“Каменливия път“ в землището на [населено място]. С решение № 61/07.10.1992г. ПК-А. е възстановила на наследодателя им правото на собственост върху нива от 12 дка в м.“К п“. Това решение обаче не съдържа индивидуализация на имота с граници. Впоследствие с Решение № 3382В от 31.07.1995г. ПК е признала правото на възстановяване на М.П. в съществуващи стари граници за 1.834 дка в м.“К п“ и е отказала да възстанови 13,520 дка в същата местност. По жалба на П. по реда на чл.14,ал.З ЗСПЗЗ с решение на Районен съд -Омуртаг отказът на ПК е отменен и е постановено възстановяване правото на собственост по реда на чл.27 ППЗСПЗЗ с план за земеразделяне. След изработване на плана съгласно Решение на ПК от 12.08.1997г. М.П. е придобил в собственост в нови реални граници имот № 011016c площ от 13,284 дка в м.“К п“. Приетата техническа експертиза е посочила, че ищците владеят само част от претендирания имот № 012028, който съгласно плана за земеразделяне е собственост на
[община] по Решение на ПК от 25.06.2001г.
При тези фактически данни въззивния съд е направил законосъобразни изводи, че решението на ПК от 07.10.1992г. не е годен титул за собственост, защото не отговаря на изискванията на чл.18ж ППЗСПЗЗ/ред.ДВ, бр.341 1992г./ от една страна, а от друга, защото с последващи решения на ПК-А., вкл. след обжалване по реда на чл.14, ал.З ЗСПЗЗ от страна на праводателя на ищцата е постановено възстановяване на имота не в стари реални граници, а чрез план за земеразделяне. Правилно е прието, че имотът е възстановен чрез план за земеразделяне, съгласно решението на ПК от 12.08.1997г. Правото на собственост върху имота е възникнало въз основа на това решение, с което е възстановена собствеността върху реално определен имот от влезлия в сила план за земеразделяне. Оттук следва, че не е налице твърдяното от ищцовата страна възстановяване на имота в стари реални граници, а чрез план за земеразделяне. Налице е влязъл в законна сила стабилен административн акт, легитимиращ ищците като собственици на имот № 011016, с площ от 13.284 дка, м.“К п“, а не на процесния. За последния е налице решение на ПК от 2001г., издадено в полза на [община] на основание чл.19 ЗСПЗЗ. Евентуалните възражения срещу плана за земеразделяне не могат да се релевират в производството по установителния иск за собственост, а по административен ред.
Законосъобразни са изводите в обжалваното решение по отношение на въведеното от ищците основание за собственост върху имота въз основа на изтекла в тяхна полза придобивна давност. Те самите са заявили в исковата молба, че имотът се ползва от общината от 1992г. без правно основание. Техническата експертиза също е установила, че понастоящем имот № 012028 не се владее изцяло от ищците. Обосновано въз основа на данните по делото въззивният съд е направил извод, че не е установено по делото ищците необезпокоявано да са владели имота 10 години до завеждане на исковата молба през 2005г. В тази връзка позоваването им на въвода само за временно ползване на имота, поради спорове с общината, е неоснователно и не може да промени крайните изводи за липса на установено основание за собственост придобивна давност. Освен това придобивната давност върху земеделския имот може да бъде зачетена едва от влизане в сила разпоредбата на чл.5, ал.2 ЗВСОНИ /нова – ДВ, бр.107 от 1997г./.
Мотивиран от горното и на основание чл.218ж ГПК /отм./, Върховният касационен съд, състав на II г.о.
реши
ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение от 26.10.2007г. по гр.д.№390/2007г. на Търговищкия окръжен съд.
председател;
членове