3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 274
ГР. София, 15.10.2014 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито заседание на 13.10.2014 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
Като разгледа докладваното от съдия Иванова гр.д. №3742/14 г., намира следното:
Производството е по чл.288, вр. с чл.280 ГПК.
ВКС се произнася по допустимостта на касационната жалба на [фирма], [населено място], Софийска област срещу въззивното решение на Окръжен съд София /ОС/ по гр.д. №92/14 г., с което са уважени предявените от Й. М. срещу касатора искове по чл.200 от КТ, за обезщетяване на неимуществени вреди в размер от 10 000 лв. от ексцес на професионално заболяване „пневмокониоза” и на имуществени вреди в размер от 1440 лв. / разходи за поддържаща терапия/ и 2160 лв./разходи за диетично хранене/ от същото заболяване.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК, но е допустима срещу въззивното решение, постановено по иска за обезщетяване на неимуществени вреди с цена над 5 000 лв. По исковете за обезщетяване на имуществени вреди, с цена под 5000 лв., въззивното решение не подлежи на касационно обжалване – чл.280, ал.2 ГПК, и касационната жалба в тази й част следва да остане без разглеждане като недопустима.
За допускане на обжалването касаторът се позовава на чл.280, ал.1 ГПК с всичките й основания. Намира, че от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото са въпросите: може ли със съдебно – медицинска експертиза да се дерогира съществуващо решение на ТЕЛК, установяващо нетрудоспособност поради професионално заболяване; може ли съдът да се позове на сила на пресъдено нещо за интерпретация на факти, съдържащи се в мотивите на друго съдебно решение между същите страни, но за правоотношение, касаещо друг исков период. Първият от въпросите е решен и в противоречие с р. по гр.д. №737/11 г. на четвърто г.о. на ВКС.
За да уважи иска за обезщетяване на неимуществени вреди от професионално заболяване въззивният съд е приел, че отговорността на ответника, като правоприемник на М. „Е.”, [населено място] за вреди от професионалното заболяване е ангажирана по предходно дело с обвързваща за страните и съда сила. Ищецът е бил преосвидетелстван общо четири пъти за период от 20 години, като с решение на ТЕЛК от 9.03.2010 г. е потвърдена диагнозата „пневмокониоза”, в резултат на професионалното заболяване и установената през 2007 г. вследствие на това заболяване 50 процентна нетрудоспособност. Влошаването на състоянието на ищеца, констатирано с цитираното решение на ТЕЛК, според ОС е новият юридически факт, от който ищецът черпи правото си на обезщетение в настоящото дело. Влошаването, като изражение и тежест на страданието, е установено с назначената съдебно – медицинска експертиза. Според нея субективните оплаквания на ищеца са почти постоянни и трудно се повлияват от амбулаторно лечение, което създава допълнителни страдания, по –честа е необходимостта от болнично лечение, налице е напредване на вентилаторната недостатъчност за периода 2012-13 г., както и нови усложнения – бронхектазии и хронично белодробно сърце. Присъдената сума е обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди от описаното влошаване на състоянието му за периода от 9.03.10 г. до 18.04.13 г.
Обвързващата сила на влязлото в сила решение за обезщетяване на вреди от същото заболяване, макар за предходен период, по отношение на отговорния за вредите субект е разяснена в практиката на ВС и ВКС – ППВС №4/75 г., т.10, р. по гр.д. №1280/80 г. на първо г.о., р. по гр.д. №725/05 г. на четвърто г.о. Затова соченото от касатора основание за допускане на обжалването по първия от въпросите не се установява.
Вторият от въпросите също е застъпен в практиката на ВКС и е разрешен от въззивния съд в съответствие с нея. Влошаването на състоянието на ищеца, вследствие на професионалното му заболяване, е констатирано с ЕР на ТЕЛК от 9.03.10 г.. Конкретните вреди – като проява и тежест, са установени с медицинска експертиза, основана на статуса, посочен в решенията на ТЕЛК, вкл. това от 9.03.10 г.. Влошаването на състоянието на ищеца е довело и до намаляване на трудоспособността му, след 1999 г., към който момент е присъдено предходното обезщетение за ексцес – от 20 % на 50 %, видно от приложените ЕР на ТЕЛК.
Не е налице конкретно противоречие и с цитираното от касатора и приложено р. по гр.д. №737/11 г. на четвърто г.о. на ВКС. И там като определящи за отговорността за нови вреди от професионалното заболяване са приети направените от компетентния съгл. КСО здравен орган – ТЕЛК в цитирани експертни решения констатации: за диагнозата на заболяването, преминаването му в нов и по –тежък стадий и нарастването на процента на намалената трудоспособност. При определяне на размера на обезщетението също са ползвани заключенията на медицинска експертиза, установяващи тежестта и проявните форми на страданието.
Поради изложеното не са налице основания за допускане на обжалването на въззивното решение в подлежащата на такова част и ВКС на РБ, трето гр. отд.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Окръжен съд София по гр.д. №92/2014 г. от 30.04.14 г. в частта по иска за обезщетяване на неимуществени вреди от професионално заболяване. ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на [фирма] срещу посоченото въззивно решение в останалата му част.
Определението в частта за оставяне на жалбата без разглеждане подлежи на обжалване в едноседмичен срок с частна жалба.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: