О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 274
С. 20.04.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на седемнадесети април през две хиляди и осемнадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО ПЪРВАНОВ ЧЛЕНОВЕ: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА МАЙЯ РУСЕВА
като изслуша докладваното от съдия П. гр.д.№ 8 по описа за 2018г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.288 от ГПК.
Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от Г. Ц. Х. от [населено място], чрез процесуалния представител адвокат Б. против въззивно решение № 1673 от 12.07.2017г. по в.гр.д. № 5233/2016г.на Софийски апелативен съд, с което е отменено решение № 6074 от 18.07.2016г. по гр.д.№ 10030 по описа за 2014г. на Софийски градски съд и вместо това е постановено друго, с което изцяло са отхвърлени като неоснователни исковете на Г. Ц. Х. против Н. Н. Х., с правно основание чл.59 ЗЗД и чл.86 ЗЗД за сумата от 44 914.55евро и законна лихва от 25.06.2014г., равностойност на еднолично погасена част от дълг, произтичащ от договор за кредит от 29.05.2009г., сключен с [фирма], послужил за задоволяване на нуждите на семейството и са присъдени разноски.
Срещу подадената касационна жалба не е постъпил отговор.
К. жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение. За да се произнесе по допустимостта й, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като прецени изложените доводи и данните по делото, намира следното :
В. съд е приел за безспорни следните факти: Страните са бивши съпрузи, чийто брак е прекратен на 2.01.2013г.,но са във фактическа раздяла от 06.2011г. По време на брака си, са сключили договор за ипотечен кредит в размер на 180 000евро /по който ответницата е солидарен длъжник/. След м.06.2011г. погасителни вноски по кредита /в размер на 87 845.23евро/ са изплащани само от ищеца. При тези факти, въззивният съд е приел за недоказан предявения иск за заплащане на половината от посочената сума /за претендирания период от 06.2011г. до 25.6.2014г./ поради липса на осъществено пълно и главно доказване от ищеца, че именно с преведените по негова сметка средства от получения заем, е изплатена продажната цена за придобитото жилище в Р., т.е. че „полученият от ищеца кредит е послужил за задоволяване на общи нужди на семейството”, по смисъла на чл.32 ал.2 СК. Съдът е достигнал до този извод след като е съобразил, че в договора за кредит /който е отпуснат за „закупуване и/или ремонт на жилище”/ не е посочен номера на сметката, по която е преведена сумата, че не съвпадат имената на получателите на сумите с тези на предприемачите-продавачи, съобразно представения превод на нотариален акт и липсва съвпадане на продажната цена по него /57 000евро/ със сбора на осъществените от ищеца плащания, в които е посочено като правно основание договора за покупка /с № 8049/10.06.2009г./ за 162 500евро. Съдът е отказал да цени ангажираните гласни доказателства, с общите мотиви, че „не е налице нито една от визираните в чл.164 ГПК предпоставки”/без да ги разглежда поотделно/. Посочил е, че „няма доводи за симулация на придобивната сделка относно имота в Гърция”, а твърденията за изразходване на кредитната сума освен за закупуване и за подобряване на имота, са наведени „след допустимия в ГПК момент”.
Съобразно тези мотиви, касаторът се позова на основанието за допустимост по чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК, поставяйки следните въпроси: 1. ”Длъжна ли е оспорващата страна да установи, че сумата, получена от отпуснатия по време на брака целеви кредит за „закупуване и/или ремонт на жилище”, не е използвана за заявените от ищеца разходи и че твърдяната от него нужда не е била семейна, пред вид презумцията на чл.32 ал.2 СК?” Позовава се на противоречие на въззивния акт с решения № 211 от 23.07.2012г. по гр.д.№ 177/2011г.на ІV г.о., № 232 от 12.08.2014г. по гр.д.№ 7488/2013г.на ІV г.о.
2. „Допустими ли са свидетелски показания за установяване на обстоятелства досежно действителната воля на страните при сключване на целевия договор за кредит, за установяване на обстоятелства досежно предназначението на закупения по време на брака недвижим имот, чиято цена е изплатена със средствата на отпуснатия целени банков кредит, за което са представени и приети като писмени доказателства платежни банкови нареждания?” Счита, че даденият от въззивният съд отговор на тези въпроси е в противоречие с приетото в решения № 190 от 23.01.2014г. по т.д.№ 483/2012г.на І т.о., № 41 от 30.07.2013г. по гр.д.№ 312/2012г.на ІV г.о., № 546 от 23.07.2010г. по гр.д.№ 856/2009г.на ІV г.о. и в тази връзка: „Длъжен ли е въззивният съд да посочи кое от изброените в чл.164 ал.1 ГПК ограничения е налице, за да приеме, че не са допустими свидетелски показания, дадени пред първата инстанция и да ги елиминира изцяло?” Въпросът е поставен на основание чл.280 ал.1 т.3 ГПК.
3. „Длъжен ли е въззивният съд да зачете материалната доказателствена сила на свидетелстващите документи във връзка с материализираното в тях изявление, че фактите са се осъществили така както е указано в тях, след като са били приети в първата инстанция, не са оспорени и не е осъществено обратно доказазване?” К. поставя този въпрос на основание чл.280 ал.1 т.1 ГПК, като се позовава на решение № 76/2012г. по т.д. № 490/2011г. на І т.о., № 249/2012г. по гр.д. № 270/2012г. на ІІ гр.о. В тази връзка поставя и въпроса за задължението на въззивният съд да извърши цялостна преценка на всички събрани по делото доказателства, наведените от страните доводи и възражения и да изложи в решението си съображения за направените фактически и правни изводи?” Позовава се на т.19 от ТР №1/4.01.2001г.
4. „Когато един от солидарните длъжници /бивш съпруг/ удовлетвори кредитор след прекратяване на брака, той придобива ли регресно право срещу другия съпруг за да възстанови нарушеното имуществено равновесие?”, по който се позовава на противоречие с постановеното в решения с № 293/2013г. по гр.д. № 3267/2013г. на ІІІ гр.о., № 342/2013г. по гр.д. № 1358/2011г. на ІV гр.о. и № 232/2014г. по гр.д. № 7488/2013г. на ІV гр.о.
Съпоставката между мотивите на въззивния акт и поставените от касаторката въпроси, налага извод, че всички са от значение за решаването на спора, тъй като са свързани с решаващите мотиви на съда. Настоящият съдебен състав намира, че следва да допусне касационно обжалване, по първите два от тях – относно разпределението на доказателствената тежест и относно допустимостта на свидетелски показания за изясняване на обстоятелствата, при които е сключен договора /например досежно волята на страните при сключване на договора и предназначението на закупения с него недвижим имот/, на основание чл.280 ал.1 т.1 от ГПК, с оглед евентуалното противоречие на постановения акт с посочените от касатора решения с № 211 от 23.07.2012г. по гр.д.№ 177/2011г.на ІV г.о., № 232 от 12.08.2014г. по гр.д.№ 7488/2013г.на ІV г.о./по първия въпрос/ и решения № 41 от 30.07.2013г. по гр.д.№ 312/2012г.на ІV г.о., № 546 от 23.07.2010г. по гр.д.№ 856/2009г.на ІV г.о /по втория/. Съгласно тях – при поемане на солидарно задължение, доколкото се предполага че длъжниците се облагодетелстват в равна степен, те следва и в равна степен да участват в задълженията. Когато солидарните длъжници са съпрузи и единият от тях е получил заема, той следва да заяви за какво е разходвана сумата. В тежест на оспорващия съпруг е да установи, че твърдените разходи не са извършени или че удовлетворената нужда не е семейна. „Ако оспорващия съпруг не докаже извършването на заявените разходи или обстоятелството, че удовлетворената нужда не е семейна, следва да се приеме, че сумата е разходвана и то за семейни нужди”/вж.реш. по гр.д.№ 177/2011г.на ІV г.о./ Съгласно реш. по гр.д.№ 856/2009г.на ІV г.о. „ограничението по чл.164 ал.1 т.3 ГПК, изключващо свидетелски показания за установяване на договори на стойност по-голяма от 5 000лв., не е приложимо, когато спорът не е за наличието на съществуващо договорно правоотношение, а за смисъла на постигнатите договорености”.
С оглед на изложеното, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 1673 от 12.07.2017г. по в.гр.д. № 5233/2016г.на Софийски апелативен съд.
УКАЗВА на касатора, че следва да внесе по сметка на ВКС държавна такса за разглеждане на спора по същество в размер на 1 764 лева /хиляда седемстотин шейсет и четири лева/ и да представи документ за това в канцеларията на съда в 7-дневен срок от получаване на съобщението, като в противен случай касационната жалба ще бъде оставена без разглеждане.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: