О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 274
София, 22.05. 2019 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, първо отделение, в закрито заседание на осми май през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАРИЯ ПРОДАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
ЕМИЛ МАРКОВ
при секретаря и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията Караколева т.д. № 2964 по описа за 2018 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на Изпълнителна агенция „Военни клубове и военно-почивно дело“ чрез гл. юрисконсулт Т. К. срещу решение № 2141/09.08.2018 г. на Софийски апелативен съд /САС/, ТО, 5 състав по т.д. № 1099/2018 г., потвърждаващо решение № 1266/19.07.2016 г. по т.д. № 4964/2011 г. на Софийски градски съд /СГС/. С решението на СГС касаторът е осъден да заплати на „Имперстар“ ЕООД сумата 93590.93 лв. – възнаграждение за извършени СМР на покрива на резиденция „Лозенец“, [населено място] по договор № Б-15/24.06.2009 г., сключен между Изпълнителна агенция „Военни клубове и военно-почивно дело“ /правоприемник на Изпълнителна агенция „Социални дейности на Министерството на отбраната“/ в качеството на възложител и „Имперстар“ ЕООД в качеството на изпълнител на основание чл.79 ал.1 предл.1-во вр. чл.266 ал.1 ЗЗД със законна лихва върху главницата от 93590.93 лв., считано от 14.11.2011 г. до окончателното й изплащане, 5970.97 лв. – внесена гаранция по чл.15 от същия договор със законната лихва, считано от 14.11.2011 г. до окончателното й изплащане и 1260.30 лв. – законна лихва върху главницата от 5970.97 лв., считано от 31.10.2009 г. до 14.11.2011 г. на основание чл.86 ал.1 ЗЗД.
Касаторът поддържа оплаквания за неправилност и необоснованост, а като основания за допускане на касационно обжалване – чл.280 ал.1 т.1 и ал.2 ГПК.
Ответникът по касационната жалба – „Имперстар“ ЕООД оспорва допускането й и същата по същество по съображения в писмен отговор.
ВКС, ТК, първо отделение намира, че касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК, отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК, но изложените основания за допускане на касационно обжалване не попадат в приложното поле на чл.280 ал.1 т.1 и ал.2 ГПК, поради следните съображения:
Спорът между страните е във връзка със сключен договор № Б-15/24.06.2009 г.между тях за извършване на ремонтни СМР на покрива на резиденция Лозенец в [населено място], като първоинстанционното дело е образувано от „Имперстар“ ЕООД срещу касатора да му заплати сумата 93590.93 лв. за извършените работи, мораторната лихва и внесената гаранция за добро изпълнение. Исковете са уважени от СГС, чието решение /№ 1266/19.07.2016 г. по т.д. № 4964/2011 г./ е потвърдено от САС. С решение на ВКС № 209/20.02.2018 г. по т.д. 1096/2017 г. въззивното решение е отменено и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на САС с указания „при новото разглеждане решаващият състав да съобрази възражението за неточно в количествено отношение изпълнение на възложените работи с оспорване от възложителя на удостоверените по процесния протокол образец 19 работи, в която връзка да обсъди всички събрани доказателства“, „възражението за некачествено изпълнение било ли е упражнено в друг процес и какъв е изходът от него“. При новото разглеждане на делото от САС, уважителното решение на СГС е потвърдено, като САС е прел, че основното спорно обстоятелство пред настоящата инстанция е дали изпълнените от ищцовото дружество СМР са приети по надлежния ред от възложителя /сега касатор/, което обуславя и задължения за заплащане цената на изработката. Изложени са подробни съображения, че още в първоинстанционното производство настоящият касатор е направил възражение за прихващане с конкретно посочени суми, представляващи стойности на неизпълнени СМР по договора, на неустойка по чл.21 от договора за неизпълнение на тези работи, на необходимите за поправяне на некачествено изпълнени СМР и демонтаж, за отстраняване на вредите, резултат от некачествено изпълнение, всички суми и работи конкретно посочени. Възраженията не са приети за разглеждане от СГС по съображения, че не са направени в срока за отговор на исковата молба и са преклудирани. Според САС процесните СМР във връзка със сключения между страните договор са изпълнени и те са приети от назначената от изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Социални дейности на МО“ /предишно наименование на касатора/ със заповед № 1306/06.10.2009 г. комисия без забележки на извършените работи. Приемането, според САС, се установява и от показанията на св. Б., бивш служител на ответника /сега касатор/ и член на комисията. Изложени са съображения, че при наличие на доказателства за приемането на извършените СМР възложителят дължи заплащане на възнаграждение на изпълнителя и връщане на внесената гаранция, поради което предявените искове, според САС, са основателни. Във връзка с основните възражения на ответника /сега касатор/ за некачествено извършени работи и дължима неустойка, за които е направено възражението за прихващане, САС е изложил съображения, че тези възражения са били предмет на предявени искове в друго производство пред СГС по т.д. № 2613/2011 г., по което е постановено влязло в сила решение, отхвърлящо тези искове. САС е посочил още, че е налице пълно припокриване между фактите, заявени по настоящото дело и тези заявени по образувано дело пред СГС по т.д. № 2613/2011 г., обосноваващи вземанията на възложителя за неизвършени, некачествено извършени СМР и неустойки, поради което според САС е налице сила на пресъдено нещо и възложителят /сега касатор/ няма вземане срещу изпълнителя /ответника по жалбата/, представляващо обезщетение за неизвършени или некачествено извършени СМР по сключения между тях договор. По тези съображения САС е потвърдил решението на СГС.
В изложението си касаторът формулира следните въпроси при допълнителен критерий за селекция по чл.280 ал.1 т.1 ГПК, а при условие на евентуалност с оглед противоречивото им разрешаване от САС с цитираната съдебна практика и основание по чл.280 ал.2 предл. последно ГПК: „1. Следва ли да бъдат изпълнени дадените от ВКС задължителни указания за даване на правилна правна квалификация на направените възражения за неточно в количествено и за некачествено изпълнение на възложената работа, както и обсъждане на релевираните в тази връзка доказателства /гласни, писмени, както и заключения на вещи лица/, или решаващият съд може да обоснове правилността на постановеното от него решение само въз основа на конкретно възражение, поради обстоятелството, че същото е разгледано в друг процес и спорът по него е разрешен със сила на пресъдено нещо? Неизпълнението на останалите дадени указания отразило ли се е върху правилността на постановеното решение? 2. Формира ли се сила на пресъдено нещо при констатирано от решаващия съд разминаване на претендираните вземания на възложителя по две различни дела и при пълно припокриване на фактите заявени по едното дело с част от фактите по другото,които факти обосновават претендираните вземания? 3. Следва ли да се даде точна квалификация в коя от хипотезите на чл. 265, ал. 1 от ЗЗД е направено възражението за некачествено изпълнение във връзка със задължителните указания на ВКС, или единствено не следва да бъдат обсъждани ангажираните във връзка с него доказателства, при положение, че същото възражение е било упражнено в друг процес? 4. Допуснал ли е решаващият съд процесуално нарушение и същото отразило ли се е върху правилността на обжалваното решение, като е приел за разглеждане по делото допълнително представени доказателства в проведеното първо съдебно заседание след връщане на делото от ВКС /в случая два броя платежни нареждания във връзка с възраженията по чл. 265, ал. 1 т. 2 от ЗЗД/, без да бъдат обсъдени и без да бъде оценена относимостта им към предмета на спора при неговото решаване? 5. Своевременно представените допълнителни доказателства по отделен за разглеждане в друго производство насрещен иск, с които се доказва основателността на направените във връзка с тях възражения, могат ли да доведат до различен правен извод от този, до който е достигнал съдът до влязлото вече в сила съдебно решение, по което тези доказателства не са били представени? 6. Може ли да се приеме за извършена възложената работа единствено чрез назначаване на комисия за проверка и приемане на изпълнените по договора строително-монтажни работи, без утвърждаване на протокол образец 19 от страна на Изпълнителния директор, като представляващ агенцията?“
Материалноправният или процесуалноправният въпрос /т.1 от ТР № 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС/ трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Съобразно дадените в ТР № 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС указания, така формулираните въпроси в изложението не покриват общото основание за достъп до касация по смисъл на чл.280 ал.1 ГПК, доколкото касаят правилността на въззивното решение, некоректно и хипотетично поставени са, без оглед на изложените от САС съображения, приетата и установена фактическа обстановка и изразяват единствено защитната теза на касатора. Така въпросите под № 1 са хипотетично поставени при наличие на съобразяване от САС с дадените указания от ВКС в отменителното решение, относно приемане на извършените СМР по сключения между страните договор, обсъждане на всички събрани по делото доказателства, вкл. постановеното и влязлото в сила решение по т.д. № 2613/2011 г. Некоректно съобразно изложените съображения и хипотетично са поставени втори и трети въпрос, доколкото САС изрично е посочил наличие на пълно припокриване между фактите по настоящото дело и заявените по образувано пред СГС т.д. № 2613/2011 г. във връзка с направените възражения от ответника по първоначалния спор, сега касатор. Останалите въпроси /под № 4, 5 и 6/ са неотносими към спора, доколкото не са обсъждани в решаващите изводи на САС. Непосочването на правни въпроси по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това /мотиви към т.1 от ТР № 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС/.
Не е налице и основание за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.2 ГПК – основание, посочено при условие на евентуалност от касатора, с оглед разрешаването от САС на формулираните от него въпроси за допускане на касационно обжалване в противоречие с практика на ВКС. За да се приеме очевидна неправилност въззивният акт следва да страда от особено тежък порок, който може да бъде констатиран от касационната инстанция, без извършване на присъщата на същинския касационен контрол проверка за законосъобразност и обоснованост на решаващите правни изводи на въззивния съд, какъвто тук не е налице.
С оглед на изложеното, настоящият състав на ВКС счита, че касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280 ал.1 т.1 и ал.2 ГПК и не следва да се допуска касационно обжалване по нея на решението на САС.
На основание чл.78 ал.3 ГПК касаторът следва да заплати на ответника по жалбата поисканите и направените разноски в размер на 3500 лв. адвокатско възнаграждение /договор за правна защита и съдействие и пълномощно/.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 ГПК, съдът:
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 2141/09.08.2018 г. на Софийски апелативен съд, ТО, 5 състав по т.д. № 1099/2018 г.
ОСЪЖДА Изпълнителна агенция „Военни клубове и военно-почивно дело“ [населено място], бул. „Цар Освободител“ № 7 да заплати на „Имперстар“ ЕООД с ЕИК[ЕИК] сумата 3500 лв. /три хиляди и петстотин лева/ адвокатско възнаграждение за настоящата инстанция.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.