2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 275
гр. София,23.11.2017 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на четиринадесети ноември през две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА
АННА БАЕВА
изслуша докладваното от съдия Анна Баева т.д. № 2380 по описа за 2016г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.248 ГПК.
С молба, подадена от адв. В. В. Т. като пълномощник на М. И. Т., е направено искане за допълване на постановеното по делото решение от 10.07.2017г., като му бъде присъдено адвокатско възнаграждение на основание чл.38, ал.2 ЗА в размер на 500 лева.
В молбата се твърди, че с решението по делото на адв. Т. е присъдено адвокатско възнаграждение в размер на 392,30 лева и че решението в тази част е неправилно и следва да бъде допълнено, като бъде присъден адвокатски хонорар в размер на 500 лева. Твърди се, че с исковата молба е направено искане за присъждане на адвокатско възнаграждение в размер на 500 лева на основание чл.38, ал.2 ЗА и договор за безплатна правна помощ и съдействие, като са представени договорът и списък с разноските по чл.80 ГПК. Поддържат се твърдения за наличие на всички процесуални предпоставки за присъждане на адвокатско възнаграждение в претендирания размер.
Ответникът [фирма] оспорва молбата с възражения, че е недопустима, тъй като е подадена след изтичане на едномесечния срок по чл.248, ал.2 ГПК, както и че е неоснователна, тъй като съдът правилно е присъдил разноски в размер на 392,30 лева, съобразно чл.7, ал.2, т.2 от Наредба № 1 от 09.07.2004г., а посочените в молбата аргументи не обосновават основателност на претенцията за разноски в размер на 500 лева.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като обсъди направеното искане, намира следното:
Молбата за изменение на решението в частта за разноските е допустима, тъй като е подадена по пощата на 10.08.2017г. – в срока по чл.248, ал.1 ГПК.
Разгледана по същество, молбата е неоснователна.
С постановеното по настоящото дело решение № 78 от 10.07.2017г. по молба на М. И. Т., представлявана от адв. В. Т., е прогласено за нищожно абритражно решение № 5339 от 07.08.2015г. по арб.д. № 5339/2015г. по описа на Арбитражен съд „Арбитер Юстициарум“ СНЦ и [фирма] е осъдено да заплати на адв. В. В. Т. сумата 392,30 лева – адвокатско възнаграждение, на основание чл.38, ал.2 ЗА. Така определеното адвокатско възнаграждение е съобразено с изхода на спора и с цената на предявения иск – 2318,65 лева, какъвто е общият размер на присъдените с арбитражното решение суми. При посочената цена на иска, размерът на адвокатското възнаграждение, определен съобразно чл.38, ал.2 ЗА вр. чл.7, ал.2, т.2 от Наредба № 1 от 09.07.2004г., възлиза на 392,30 лева. Поради това искането за присъждане на адвокатско възнаграждение в размер на 500 лева е неоснователно.
Така мотивиран, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ направеното от адв. В. В. Т. като пълномощник на М. И. Т. искане по чл.248 ГПК за изменение на решение № 78 от 10.07.2017г. по т.д. № 2380/2016г. на ВКС, ТК, II т.о. в частта за разноските.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: