4
Р Е Ш Е Н И Е
№ 275
гр.София, 06.01. 2015 г.
Върховният касационен съд на РБ, ГК, ІІІ г.о., в публично заседание на двадесет и осми октомври две хиляди и петнадесета година в състав:
Председател: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
Членове: Л. БОГДАНОВА
С. ДИМИТРОВА
При секретаря Райна Стоименова като разгледа докладваното от съдията Б. гр.д.N 2042 описа за 2015 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Ж. Д. Д. от [населено място], подадена чрез адвокат Т. Б., срещу въззивно решение № 754 от 3.12.2014 г. по гр.д. № 1165 от 2014 г.на Пловдивския апелативен съд, с което като е потвърдено решение № 1498 от 18.07.2014 г. по гр.д. № 584/2014 г. на Пловдивския окръжен съд жалбоподателят е осъден да заплати на [фирма], [населено място], сумата 50 000 лв., представляваща част от обезщетение за претърпяни имуществени вреди в общ размер на 344 450.44 евро, причинени умишлено от действия на Д. в качеството му на експерт в клон „М.” на [фирма], вляла се в [фирма], свързани с изготвяне и подаване на кредитно предложение 485/31.07.2008 г., въз основа на което е сключен договор за кредит овърдрафт 04-0063/6.08.2008 г. със [фирма], [населено място], обл. Велико Т., ведно с обезщетение за забава от подаване на исковата молба- 30.07.2013 г. до окончателното изплащане. Поддържа се, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Според жалбоподателя съдът в нарушение на процесуалните правила не е изложил самостоятелни мотиви относно същността на правния спор и не е обсъдил повдигнатите пред него оплаквания от страна на жалбоподателя. Като е приел неправилно, че е формирана сила на пресъдено нещо с влязлото в сила решение по гр.д. № 14985/2010 г. на ПРС, по което е уважен частичен иск между същите страни с правно основание чл.45 ЗЗД е приел, че предмет на установяване следва да бъде само въпросът дали съществува вземането в претендирания от ищеца по-висок размер. Искането е за отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане, или за решаване по същество и отхвърляне на иска. Претендира разноски за производството.
Ответникът по касационната жалба – [фирма], [населено място] чрез юрисконсулт Х. изразява становище, че решението е правилно и следва да се остави в сила. Доводите за липса на самостоятелни мотиви по същността на повдигнатия спор счита за неоснователни. Претендира разноски за производството.
С определение № 713 от 19.06.2015 г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК по обуславящите изхода на спора правни въпроси: решението по частичен иск формира ли сила на пресъдено нещо и за останалата част от вземането; при уважен частичен иск, съдът в последващ процес за останалата част от вземането, следва ли да разреши въпроса за основанието на иска или само за размера, поради разрешаването им от въззивния съд в противоречие със задължителната съдебна практика.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.като разгледа жалбата, намира за установено следното:
За да потвърди решението на първоинстанционния съд, с което е уважен предявеният от [фирма], [населено място] срещу жалбоподателя частичен иск с правно основание чл.203, ал.2 КТ вр.чл.45 ЗЗД за сумата 50 000 лв., ведно със законната лихва, Пловдивският апелативен съд е приел, че с постановеното решение по предходното дело, с което е уважен частично предявеният на същото основание иск по чл.203, ал.2 КТ вр.чл.45 ЗЗД за сумата 1000 лв., представляваща част от обезщетение за претърпяни имуществени вреди в общ размер на 344 450.44 евро, причинени умишлено от действия на Д. в качеството му на експерт в клон „М.” на [фирма], вляла се в [фирма], свързани с изготвяне и подаване на кредитно предложение 485/31.07.2008 г., въз основа на което е сключен договор за кредит овърдрафт 04-0063/6.08.2008 г. със [фирма], е формирана сила на пресъдено нещо по основанието на което е предявен искът. Приел е, че в настоящото производство предмет на установяване следва да бъде само дали съществува вземането в претендирания размер, и тъй като е установено, че то съществува е уважил иска. Изложил е съображения, че не следва да обсъжда възраженията на жалбоподателя, предвид забраната за пререшаване на спор, разрешен с влязло в сила решение.
По поставените правни въпроси настоящият съдебен състав намира следното:
По поставените правни въпроси практиката е уеднаквена – ТР №1/2001 г. на ОСГК на ВКС, решение № 610 от 9.12. 2008 г. по т.д. № 391/2008 г. І т.о. на ВКС, решение по гр.д. № 716/2010 г. на І т.о. на ВКС и др. Прието е, че съгласно чл.298, ал.1 ГПК, решението влиза в сила за същото искане и на същото основание. Обективните предели на силата на пресъдено нещо са очертани чрез същите белези, с които си служи законът и при индивидуализиране на спорното право- чрез основанието и петитумът на иска. П. определя вида и размера на търсената защита. Чрез тези индивидуализиращи белези на спорното право, които очертават и предмета на спора, става ясно, че силата на пресъдено нещо обхваща предмета на спора и е средство за неговото разрешаване. Тя превръща спорното правно положение в безспорно и това съдебно установяване следва да бъде зачетено при евентуалните бъдещи спорове. Следователно решението по частичен иск формира сила на пресъдено нещо по отношение на уваженото съдебно предявени право, включително и по неговия размер. При уважаване на частичен иск за горницата от сумата, предмет на новия иск, ищецът не може да се позовава на формираната сила на пресъдено нещо по частичния иск. Предмет на делото е част от спорното право, на което съществува и предметът на решението. Дали вземането за тази разлика съществува, се установява в новия състезателен исков процес.
Производството е образувано по предявеният [фирма] срещу Ж. Д. Д., иск с правно основание чл.45 ЗЗД за сумата 50 000 лв., представляваща част от обезщетение за претърпяни неимуществени вреди. С влязло в сила решение по гр.д. № 14985/2010 г. на Пловдивския районен съд Д. е осъден да заплати сумата 1000 лв., представляваща част от обезщетението за претърпяни неимуществени вреди в общ размер от 344450.44 евро. Предмет на настоящия иск е част от останалата част на вземането за сумата от 50 000 лв. С обжалваното решение Пловдивският апелативен съд е приел, че с предходното решение по частичния иск е формирана сила на пресъдено нещо по основанието на иска и предмет на установяване следва да бъде само въпросът дали съществува вземането в претендирания от ищеца по-голям размер.
Предвид дадения отговор на поставените въпроси настоящият съдебен състав намира за неправилно приетото от въззивния съд, че при уважен частичен иск съдът в последващ процес за останалата част от вземането ще решава само за размера на иска, но не и за основанието, защото за него имало вече влязло в сила решение. Със сила на пресъдено нещо се ползва само решението по отношение на спорното материално право, въведено с основанието и петитума на иска, като предмет на делото. В предмета на частичния иск не се включва тази част от твърдяното вземане, която надвишава размера за който се отнася петитумът на иска. Д. на решението представлява източникът на силата на пресъдено нещо. По предявения иск ищецът не може да се позове на силата на пресъдено нещо по предходното дело за останалата част от вземането. Дали вземането съществува, се установява в новия състезателен процес.
Предвид изложеното настоящият съдебен състав намира, че въззивният съд не е изложил мотиви, от които да се установява, че вземането на ищеца спрямо ответника за сумата от 50 000 лв. съществува. Както вече се посочи дали вземането за тази разлика съществува, следва да се установи в настоящия състезателен исков процес. Приемайки неправилно, че силата на пресъдено нещо произвежда действие в настоящия процес за останалата част от вземането, съдът е постановил решението в нарушение на съдопроизводствените правила, довело до необоснованост на изводите му- основания за отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане по реда на чл.293, ал.3 ГПК от друг състав на въззивния съд.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ въззивно решение № 754 от 3.12.2014 г. по гр.д. № 1165 от 2014 г.на Пловдивския апелативен съд.
ВРЪЩА делото на въззивния съд за ново разглеждане от друг състав.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: