Определение на ВКС-ТК, І т.о. 4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 275
София, 08.04.2014 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, І т.о. в закрито заседание на двадесет и седми януари през две хиляди и четиринадесета година в състав:
Председател: Дария Проданова
Членове: Емил Марков
Ирина Петрова
като изслуша докладваното от съдията Проданова т.д. № 1850 по описа за 2013 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 HПК.
Постъпила е касационна жалба от [фирма] ( [фирма]) срещу Решение № 323/11.12.2012 год. по т.д.№ 185/2012 год. на Великотърновския апелативен съд. С него въззивният съд е отменил Решение № 78 от 12.04.2012 год. по т.д.№ 176/2011 год. на Плевенския окръжен съд и е отхвърлил предявеният от [фирма] срещу [фирма] иск с правно основание чл.82 ЗЗД за сумата 291980.40 лв. Присъдил е разноски.
Касаторът се позовава на основанието по 280 ал.1 т.1 ГПК по три въпроса: 1./ За нищожността на сделка под режима на ЗСТЗ и по-конкретно – приложимостта на чл.28 ал.1 ЗСТЗ спрямо чл.293 ал.3 ТЗ. Счита, че становището на въззивния съд, че цитираната разпоредбата на Търговския закон е обща по отношение на специалната по ЗСТЗ е в противоречие със становището на ВКС, съдържащо се в Решение № 71/22.06.2009 год. по т.д.№ 11/2009 год. на І т.о.; 2./ Подържа същото основание и за въпроса „Какво означава бъдещо вземане и кои вземания могат да бъдат предмет на прехвърляне с договор по чл.99 ЗЗД, респ., кога е налице липса на предмет по договор за цесия?”. Счита, че е налице противоречие при произнасянето на ВКС по този въпрос с Решение № 40/13.05.2010 год. по т.д.№ 566/2009 год. на І т.о., както и с Решение № 32/09.09.2010 год. по т.д.№ 438/2009 год. на ІІ т.о.; 3./ „В кои случаи договорът за търговска продажба се счита за симулативен?” – Решение № 492/12.07.2010 год. по гр.д.№ 1904/2009 год. на І г.о. на ВКС и Решение № 832/.0.12.2009 год. по гр.д.№ 17.09.2008 год. на ІІІ г.о. на ВКС.
Основанието по чл.280 ал.1 т.3 ГПК касаторът свързва с произнасянето по въпросите: „Кога продавачът по търговска продажба може да упражни правата по чл.328 ал.1 т.2 ТЗ и при какви условия? Неспазването на изискването за уведомяване по чл.328 ал.1 т.2 ТЗ от страна на продавача освобождава ли го от отговорност към купувача за неизпълнен договор?”..
По реда и в срока на чл.287 ал.1 ГПК ответникът по касация [фирма] е депозирал отговор, като е изразил становище, че не са налице основанията за допускане на касационен контрол. Поискал е присъждането на разноски.
Становището на настоящата съдебна инстанция относно това, следва ли да бъде допуснат касационен контрол произтича от следното:
[фирма] е предявил срещу [фирма] иск с правно основание чл.82 ЗЗД, произтичащ от неизпълнен договор за търговска продажба на 700 метрични тона рапица, сключен на 07.07.2010 год. между [фирма] като купувач и [фирма], като купувач, материализиран с ф-ра № 892/07.07.2010 год. Твърдението е, че продавачът е бил неизправна страна, като е доставил само 65.26 т. рапица. От неизпълнението, за купувача са произтекли вреди, съизмерими с пропуснати ползи за 101558.40 лв. – нереализирана печалба и преки загуби в размер на 190422 лв. – дължима неустойка на трето лице по договор за доставка на 634.740 метрични тона рапица. Ищцовата легитимация произтича от сключен на 10.08.2010 год. договор за цесия по силата на който [фирма] му е прехвърлил вземанията по процесния договор с [фирма].
Ответникът [фирма] е противопоставил възраженията, че: договорът е нищожен, поради нарушение на изискването на специалния закон (ЗСТЗ) за писмена форма; цесията не е произвела действие по отношение на вземането за преки вреди, което е бъдещо по отношение на нея, доколкото към момента на сключването на договора по чл.99 ЗЗД те не са произтекли; договорът с третото лице [фирма] за доставка на рапица е симулативен.
Първоинстанционният съд е приел, че възраженията на ответника са неоснователни. Сезиран с жалбата на [фирма], въззивният съд е счел, че първоинстанционният съд е присъдил вземане по нищожен договор. Аргументирал се е с това, че с чл.28 от Закона за съхранение и търговия със зърно (ЗСТЗ) е въведена задължителна писмена форма на договора, която в случая не е спазена. Счел е за основателен и довода за симулативност на договора с третото лице [фирма], както и възражението, че предметът на цесията не включва вземането за преки вреди, които към момента на сключването и не са били настъпили.
Налице е основанието по чл.280 ал.1 т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване, тъй произнасянето на ВТАС по въпроса дали разпоредбата на чл.293 ал.3 ТЗ простира действието си и по отношение на търговски сделки, регламентирани със специален закон (в случая чл.28 ал.1 ЗСТЗ) противоречи на становището на ВКС, съдържащо се в Решение № 71/22.06.2009 год. по т.д.№ 11/2009 год. на І т.о.). Въпросите свързани с предметните предели на договора за цесия са поставени общо, а и посочената задължителна практика на ВКС касае субектите по отношение на които има действие цесионния договор и моментът от който възниква то, както действието му по отношение на договори с продължително изпълнение. Ще следва да се отбележи и това, че решението на ІІ т.о. на ВКС не съответства на тезата на касатора.
Въпросите по п.3 също са поставени общо, доколкото симулативността на договора подлежи на конкретна преценка във всеки отделен случай и цитираната практика на ВКС не съдържа обобщаващи дефиниции в противоречие с които да се е произнесъл съставът на ВТАС.
Въпросите, свързани с основанието по т.3 на чл.280 ал.1 ГПК нямат обуславящо значение за спора, доколкото липсата на престация на рапица над посочените 65.26 т. е безспорна. Те евентуално биха били предмет на обсъждане по съществото в случай, че се приеме действителност на договора за търговска продажба, договора за цесия и договора с третото лице.
Таксата по чл.18 ал.2 т.1 от Тарифа № 1/2008 год. на МП е внесена. Ще следва касаторът да довнесе таксата по т.2, възлизаща на 5839.60 лв.
Предвид на горното, Върховният касационен съд – Търговска колегия, състав на І т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 323/11.12.2012 год. по т.д.№ 185/2012 год. на Великотърновския апелативен съд.
УКАЗВА на [фирма], че следва да внесе по сметката на ВКС държавна такса в размер на 5839.60 лв. и представи вносен документ в 1-седмичен срок от съобщението.
След изтичане на срока, делото да се докладва за насрочване или за прекратяване.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.