О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 276
София, 02.11.2017 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на шестнадесети октомври през две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дария Проданова
ЧЛЕНОВЕ: Е. Марков
Ирина Петрова
при секретаря …………………………и с участието на прокурора…………..………………………………., като изслуша докладваното от съдията Е. Марков т. д. № 2065 по описа за 2017 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба с вх. № 4299 от 13.VІІ.2017 г. на Д. ф. „З.”-София /по-нататък „ДФ „З.” или само „Ф.”/, подадена против решение № 91 на Варненския апелативен съд, ГК, от 9.VІ.2017 г., постановено по гр. дело № 180/2017 г., с което е било потвърдено първоинстанционното решение № 310/28.ХІ.2016 г. на Добричкия ОС, ГК, по гр. дело № 279/2016 г. С последното е било признато за установено по отношение на Ф. настоящ касатор, че Д. И. С. от [населено място] не му дължи следните пет суми по издадени на основание чл. 237 ГПК (отм.) въз основа на договор за кредит и извлечение от сметка три изпълнителни листа, от които първите два от датата 1 октомври 2003 г., а последният от датата 10.ХІ.с.г., издадени съответно по гр. дело № 07497/2003 г. по описа на СРС, по гр. д. № 07498/03 г по описа на същия съд, както и по гр. дело № 07907/03 г. по описа на същия районен съд:
1./ В размер на 10 350 лв., представляваща вземане за главница, ведно със законната лихва върху нея, счита от 24.ІХ.2003 г. и до окончателното й изплащане;
2./ В размер на 2 468 лв. – погасено по давност вземане за лихва върху главницата от 10 350 лв. за периода 16.ХІІ.2001 г.- 24.ІХ.2003 г.;
3./ В размер на 4 393 лв., представляваща главница и ведно със законната лихва върху нея, считано от 24.ІХ.2003 г. и до окончателното й изплащане;
4./ В размер на 1 038 лв., представляваща мораторна лихва върху същата главница за периода 21.ХІІ.2001 г. – 24.ІХ.2003 г.;
5./ В размер на 7 360 лв., ведно със законната лихва върху тази главница, считано от 7.Х.2003 г. и до окончателното й изплащане;
6./ В размер на 1 791 лв., представляваща „вземане за лихва за забава”.
Оплакванията на държавното учреждение касатор са за необоснованост и постановяване на атакуваното въззивно решение в нарушение на материалния закон, поради което се претендира касирането му /вкл. и в частта му за присъдените в тежест на Ф. разноски/, както и постановяване на съдебен акт по съществото на спора от настоящата инстанция, с който предявения от застрахователя осъдителен иск да се отхвърли изцяло, ведно с присъждането на разноски (изплатен хонорар за един адвокат в размер на 500 лв. и внесена по с/ка на ВКС държавна такса за преценка относно допустимост на касационното обжалване в размер на 30 лв.).
В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК към жалбата подателят й ДФ „З.” обосновава приложно поле на касационния контрол единствено с наличието на предпоставката по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че с атакуваното решение Варненският апелативен съд се е произнесъл по следните два процесуалноправни въпроса от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото:
1./ „Може ли да се приеме, че изпълнителното производство е прекратено, след като е налице изричен отказ от страна на съдебния изпълнител за издаване на постановление, при положение, че законодателят, в чл. 433, ал. 1, т.т. 1-8 ГПК, изрично е записал, че изпълнителното производство се прекратява с постановление?”;
2./ „Може ли изпълнителното производство да се прекрати без изричен акт на съдебния изпълнител, а именно – постановление, след като изрично е разписано в чл. 433, ал. 1, т.т. 1-8 ГПК, че такова следва да се издаде?”
По реда на чл. 287, ал. 1 ГПК ответникът по касация Д. И. С. от [населено място], област Д., писмено е възразил чрез своя процесуален представител по пълномощие от АК-Д. като по допустимостта на касационното обжалване, така и по основателността на оплакванията за неправилност на атакуваното въззивно решение, претендирайки за потвърждаването му, ведно
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че макар и да е постъпила в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и да е подадена от надлежна страна във въззивното производство пред Варненския апелативен съд, настоящата касационна жалба на Д. фонд „З.-София ще следва да се преценява като процесуално недопустима.
Съображенията за оставянето й без разглеждане са следните:
Съгласно чл. 1, ал. 1, т. 7 ТЗ характер на абсолютни търговски сделки имат банковите /чл. 420-454 ТЗ/ и валутните такива, следователно такъв е и договорът за кредит по чл. 430-432 ТЗ. А съгласно чл. 365, ал. 1 ГПК исковете с предмет право или правно отношение, породено или отнасящо се до търговска сделка вкл. сключването, тълкуването, действителността, изпълнението, неизпълнението или прекратяването й, последиците от прекратяването й, както и за попълването на празноти в търговска сделка или приспособяването й към нововъзникнали обстоятелства, представлява търговски спор, т.е . делото, което се образува за разрешаването му е по естеството си „търговско дело”. Следователно в процесния случай е налице предпоставката по чл. 280, ал. 2, т. 1, предл. 2-ро ГПК: атакуваното въззивно решение е било постановено по търговско дело с цена на всеки един от шестте обективно кумулативно съединени отрицателни установителни искове срещу Ф. настоящ касатор под законоустановения минимум от 20 000 лв.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на Д. ф. „З.” (с вх. № 4299/13.VІІ.2017 г.), подадена против решение № 91 на Варненския апелативен съд, ГК, от 9.VІ.2017 г., постановено по гр. дело № 180/2017 г.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред друг тричленен състав на ВКС в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2