О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 276
С., 28.03.2011 година
Върховният касационен съд на Р. Б., първо гражданско отделение, в закрито заседание на 24 март две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
гр.дело № 1168 /2010 година
Производство по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от А. М. М. против решение № 750 от 07.06.2010г. по гр.д.№ 469/2010г. на В. окръжен съд, с което е потвърдено решение № 162 от 16.01.2010г., постановено по гр.д.№ 9109/2008г. по описа на В. РС. С последното е допусната съдебна делба на дворно место с площ 245 кв.м., находящо се в[населено място], 7 микрорайон, на [улица], съставляващо имот пл. № 243, ведно с построената в него къща, състояща се от входно стълбище, две входни антрета, коридор, две кухни и две стаи, входно стълбище на избата, изба, два навеса, клозет и дюкян между касаторката с квота ? ид.ч. и А. Б. С. и Л. А. Сетинян с квоти по ? ид.ч.
В касационната жалба се навеждат доводи за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон – чл. 69 и 79 от ЗС, нарушение на процесуалните правила при преценка на свидетелските показания и необоснованост на изводите на съда
В изложението по чл. 284, ал.1 т.3 от ГПК са формулирани следните въпроси:. Приложими ли са изискванията за придобиване по давност на сънаследствена идеална част и към съсобствена идеална част и чия е тежестта за оборване на презумпцията на чл. 69 от ЗС.. Поставени са и въпросите 1.“чие поведение е определящо за квалифициране на упражняваната фактическа власт върху целия имот като владение за себе си и до колко владението зависи от изявленията на невладеещия, чиято идеална част е завладяна”, 2.”кои действия на невладеещия съсобсвеник опорочават владението, или го превръщат в държане” 3. декларирането на имота и плащането на данъци и такси от невладеещия съсобственик имат ли определящо значение за квалификацията на упражняваната фактическа власт от друг съсобственик като владение, или като държане. По тези въпроси се твърди противоречие на възивното решение с Р № 96/1№ по гр.д.№ 44/2009г. на І гр.о. на ВКС по чл. 290 от ГПК. Касаторката се позовава и на Р № 1049/07.07.2008г. по гр.д.№ 5016/2007г. на V гр.д., Р № 304/04.05.1995г. по гр.д.№ 75/95г. І гр.о., Р № 639 от 02.10.2009г. по гр.д.№ 497/2008г. на ІІІ гр.о., постановени по реда на отменения ГПК и не съставляващи задължителна съдебна практика.
Ответниците по касация оспорват допускането на въззивното решение до касационен контрол, поради това, че решението е постановено според установената съдебна практика и доказателствата по делото.
Касационната жалба е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против въззивно решение е, поради което съдът я преценява като допустима.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като прецени наведеното основание за допускане до разглеждане на касационната жалба и доказателствата по делото, намира следното:
По делото е установено следното: Ищците са наследници на А. М. С. починала на 22.11.2000г. – преживял съпруг и дъщеря, а ответницата е сестра на наследодателката. Двете сестри са придобили по дарение с н.а. № 5т.V1970г. 1/3 ид.ч. и с н.а. № 120,т.ІІ/24.02.1986г. 2/3 ид.ч. от процесния недвижим имот и са станали съсобственици при равни права. В имота са живели и след дарението родителите им М. и М., починали през 2004 и 2005г. Ответницата се е позовала на придобивна давност. Къщата е била в лошо състояние, което наложило извършването на ремонти и подобрения. По делото е безспорно установено от свидетелските показания, че ответницата е извършила за своя сметка ремонт на покрива, външно измазване на къщата, подмяна на прозорци поставяне на теракот в две от стаите и плъзгаща врата, която разделя една стая, боядисване и прокарване инсталация за обратна вода в двора в периода 1997г.-2005г. През 1997г. ответницата заявявало на наследодателката на ищците пред различни свидетели, че се счита собственик на имота, на което последната не възразявала. През 2005г. не дала ключ на ищцата Л. Ситинян, макар, че била готова да я посрещне като гостенка. По делото е представена молба от м. октомври 2000г. от наследодателката на ищците до кмета, с която се възразява против предвиденото в плана строителство в съседен имот. Същата е декларирала заедно със сестра си през м. март 2008г. имота като съсобствен. През 2001г. ищците са подали коригираща декларация на процесния имот. Искът за делба е предявен на 02.12.2008г.
За да постанови това решение, въззивният съд е приел, че е налице съсобственост, възникнала по дарение между ответницата и сестра й – наследодателка на ищците. Въз основа на писмените доказателства – жалбата до кмета, това, че е уведомена от кмета като съсобственик през 2000г. за изменението в плана, декларирането на имота през м. март 1998г., съдът е приел, че ответницата не е трансформирала държането на идеалните части на другите съсобственици във владение за себе си. Извършването на ремонти и подобряването на имота не е преценено като действия, сочещи на промяна на намерението са своене, а на свидетелските показания не е дадена вяра относно изявеното намерение на ответницата пред сестра й.
Поставените въпроси касаят приложението на института на придобивната давност и предвид направеното възражение от ответницата за придобиване на имота в резултат на установено владение за себе си върху целия имот в продължение на десет години, са относими към предмета на спора, поради което удовлетворяват общото основание за допускане до касация.
По конкретния въпрос “приложими ли са изискванията за придобиване по давност на сънаследствена идеална част и към съсобствена идеална част и чия е тежестта за оборване на презумпцията на чл. 69 от ЗС, с Р № 96/1№ по гр.д.№ 44/2009г. на І гр.о. на ВКС по чл. 290 от ГПК е прието, че презумпцията на чл. 69 от ЗС не се отнася за държателя, а за този, който по недвусмислен начин е доказал, че е установил владение, защото законовото предположение е в смисъл, че установеното владение се счита, че е за владелеца, а не за другиго, а не, че установилия държане е владелец до доказване на противното. По този въпрос теоретично изложеното във въззивното решение не е в противоречие с това решение. С цитираното решение е прието, че “по отношение на сънаследниците тази презумпция не се прилага, тъй като съсобствеността възниква от ЮФ смърт на общ наследодател. Тя е обективно основание за възникване на съвладение между сънаследниците от този момент без оглед на волята им, при което ако някой ползва цялата вещ, той е държател на наследствените части на останалите. Тъй като по делото съсобствеността е установена от дарение е налице обикновена съсобственост Това е и приетото от въззивният съд теоретично, но не е извършена практически преценка на гласните и писмените доказателства в съвкупност, за да се мотивира извода дали ответницата е трансформирала установеното държане на частта на сестра си, а след това и на ищците във владение за себе си. Затова съдът приема, че следва да се допусне възивното решение до касационен контрол на основание чл. 290, ал.1 т.1 по този въпрос.
По останалите относими към спора въпроси: 1.“чие поведение е определящо за квалифициране на упражняваната фактическа власт върху целия имот като владение за себе си и до колко владението зависи от изявленията на невладеещия, чиято идеална част е завладяна”, 2.”кои действия на невладеещия съсобсвеник опорочават владението, или го превръщат в държане” 3. декларирането на имота и плащането на данъчи и такси от невладеещия съсобственик имат ли определящо значение за квалификацията на упражняватана фактическа власт от друг съсобственик като владение, или като държане” не се сочи задължителна съдебна практика, а и на съда не е известна такава. Те са разгледани в останалите цитирани решения: Р № 1049/07.07.2008г. по гр.д.№ 5016/2007г. на V гр.д., Р № 304/04.05.1995г. по гр.д.№ 75/95г. І гр.о., Р № 639 от 02.10.2009г. по гр.д.№ 497/2008г. на ІІІ гр.о. Р № 1265/09.01.20009г. по гр.д.№ 5077/2007г., с които се приема, че споровете и конфликтите не прекъсват установеното владение, ако за останалите съсобственици е било ясно завладяване на правата им и те не са предявили иск за установяването им. Плащането на данък, респективно не плащането на данъци за завладяната част не е достатъчно, за да се приеме, че имота не е владян. По тези въпроси до колкото цитираната практика не е задължителна следва да се допусне касация в хипотезата на чл. 280, ал.1 т.2 от ГПК.
По изложените съображения, Върховния касационен съд, състав на първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 750 от 07.06.2010г. по гр.д.№ 469/2010г. на В. окръжен съд по касационна жалба, подадена от А. М. М..
Указва на касаторката да внесе държавна такса по сметка на ВКС в едномесечен срок от съобщението в размер на 25 лв. и да представи квитанцията по делото. При неизпълнение, касационата жалба ще бъде върната
След внасяне на определената държавна такса, делото да се докладва за насрочване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: