Определение по гр.д. на ВКС , І-во гражданско отделение стр.4
1747_14_opr_288_partage_87(3)zzd_y.doc
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 276
София, 08.05. 2014 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на втори април две хиляди и четиринадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бранислава Павлова
ЧЛЕНОВЕ: Теодора Гроздева
Владимир Йорданов
разгледа докладваното от съдия Йорданов
гр.дело N 1747 /2014 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Образувано е по касационна жалба на Н. Г. К. срещу въззивно решение № ІІ – 125 от 29.11.2013 г. по гр.д. № 1445 /2013 г. на Бургаския окръжен съд, г.о., в частите, с които са определени квотите (делбените части) на страните, от допуснатите до съдебна делба :
1) апартамент с площ 116.73 кв.м. и апартамент с площ 30 кв.м. между Н. Г. К., Е. Г. К. и И. З. З. при делбени части в размер на по 1 /3 ид.ч.,
2) двуетажна постройка с площ на първи етаж 24.67 кв.м. и на масивна стопанска сграда с площ 39.66 кв.м. между Н. К. и Е. Г. К. при делбени части по 1 /2 ид.ч.
Жалбоподателят твърди, че решението е неправилно в обжалваната част и иска то да бъде допуснато до касационно обжалване, като излага основания за това, които ще бъдат разгледани по-долу.
Насрещните страни Е. Г. К. и И. З. З. не са подали писмен отговор на касационната жалба.
Жалбата е допустима, тъй като е обжалвано въззивно решение по допускане на съдебна делба, по отношение на което не е налице изключението по чл.280,ал.2 ГПК.
С обжалваните части от решението въззивният съд :
1) е отменил решение № 91 /10.05.2013 г. по гр.д. № 665 /2010 г. по описа на Поморийски районен съд в частта, с която са определени делбените части на Н. Г. К., Е. Г. К. и И. З. З. от допуснатите до съдебна делба апартамент с площ 116.73 кв.м. и апартамент с площ 30 кв.м. и вместо това им е определил делбени части в размер на по 1 /3 ид.ч.,
2) е потвърдил решение № 91 /10.05.2013 г. по гр.д. № 665 /2010 г. по описа на Поморийски районен съд, в частта, с която е допусната делба между Н. К. и Е. Г. К. на двуетажна постройка с площ на първи етаж 24.67 кв.м. и на масивна стопанска сграда с площ 39.66 кв.м. при квоти за Н. К. и Е. К. по 1 /2 ид.ч..
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел от правна страна следното:
По отношение на квотите на двата апартамента:
Наследодателят на Н. К. и Е. К. К. К. е прехвърлила на своя син Е. К. през 1997 г. срещу задължение за издръжка и гледане 1 /2 от двуетажна жилищна сграда, в която се намират първите два апартамента, чиято делба е допусната. През 2006 г. Е. К. е продал на И. З. 1 /3 от 1 /2 идеална част от двата апартамента. С влязло в сила съдебно решение от 2008 г. по гр.д. от 2007 г. (след смъртта на прехвърлителя К. К.) договорът за издръжка и гледане е развален до размер на 1 /2 ид.ч. от прехвърленото по иск на Н. К., като наследник на майка си К. К., срещу Е. К.. Така двамата наследници са притежавали по 1 /2 част от имотите – Е. К. като приобретател, а Н. К. – на основание развален договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане. Прехвърлената от Е. К. преди предявяване на иска по чл.87,ал.3 ЗЗД 1 /3 ид.ч. на И. З. се зачита, така в патримониума на Е. са останали 2 /3 ид.ч. Развалянето за 1 /2 ид.ч. се отнася до притежаваната от Е. К. идеална част и по този начин всеки един от двамата съделители (Н. К. и Е. К.) следва да получи по 2 /6 ид.ч. или по 1 /3 ид.ч. от двата апартамента. Поради което двата апартамента трябва да бъдат допуснати до делба между Н. К., Е. К. и И. З. при равни квоти – по 1 /3 ид.ч.
По отношение на квотите на двуетажната постройка (лятна кухня с помощни помещения):
Постройката е изградена през 1985 г. и по силата на чл.92 ЗС е станала собственост на собственика на земята, по делото няма данни тогава страните да са имали различни квоти, а и Н. К. не е заявил различни квоти от поисканите от другия съделител (Е. К.). По делото остават недоказани и твърденията на Н. К. за придобиване по давност на постройката, т.к. не е установено владение по отношение на нея в продължение на 10 г. явно, необезпокоявано и непрекъснато. Поради което тя трябва да бъде допусната до делба между Н. К. и Е. К. при равни квоти – по 1 /2 ид.ч.
Жалбоподателят Н. К. извежда материалноправни въпроси по приложението на чл.87,ал.3 вр. с чл.88,ал.1 и ал.2 ЗЗД .
От тях обуславящ е въпросът, уточнен от съда по реда на т.1 от ТР № 1 /2010 г. по т.д. № 1 /2009 г. ОСГТК на ВКС : При разваляне на договора за издръжка и гледане след смъртта на прехвърлителя за част от прехвърления имот, съобразно размера на наследствените права на ищеца, и след извършено от ответника разпореждане с част от прехвърления му имот, при което в имуществото му е останала част от прехвърленото, която е по-голяма или равна на частта, за която договорът е развален, дали правата на ищеца се намаляват съразмерно на отчуждената част.
Въпросът е обусловил изводите на въззивния съд.
Въпросът не е разрешен от въззивния съд в противоречие с посочените тълкувателни решения и решения на ВС и ВКС, в които не е разгледана напълно описаната във въпроса хипотеза, а само част от нея – наследниците на кредитор – прехвърлител на правото на собственост могат да осъществят развалянето на договора за издръжка и гледане поради неизпълнението му от длъжника съобразно размера на субективните им права, произтичащи от наследяването. В разгледаната хипотеза не се включва прехвърлянето от приобретателя на част от придобитото на трети лица преди предявяването на иска за разваляне на договора.
В тази част от въпроса разрешението на въззивния съд не противоречи, а съответства на посочените : ТР № 30 /17.06.1981 г. на ОСГК на ВС, т.3.; решение № 1037 /27.12.1985 г. по гр. д. № 715 /1985, ІІ г.о. на ВС, което препраща в мотивите си към ТР № 30 /17.06.1981 г., решение № 653 /25.11.2003 г.по гр.д. № 146 /2003, І г.о. на ВКС
Въпросът не е разрешен в противоречие с ТР №1 /09.12.2013 г. на ОСГК на ВКС. То е постановено относно процесуалните правомощия на въззивната инстанция и с него се разрешават процесуални въпроси, какъвто не е изведен.
Посоченото решение № 129 /11.04.2002 г.по гр.д. № 629 /2001г., І г.о. на ВКС не се отнася до прехвърляне на част от делбения имот на трето лице в периода между прехвърлянето с договор за издръжка и гледане и развалянето на този договор и не съдържа разрешение на изведения въпрос.
Настоящият състав намира, че изведеният въпрос има значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото и това е основание по чл.280,ал.1,т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване на решението в частта от обжалваната част, която е обусловена от този въпрос – тази за определяне на делбените части на двата допуснати до делба апартаменти.
Не са изведени правни въпроси, които да се отнасят до другата обжалвана част – тази за делбата на двуетажна постройка с площ на първи етаж 24.67 кв.м. и на масивна стопанска сграда с площ 39.66 кв.м. и тази част от решението не е обусловена от първата, поради което не са налице основания по чл.280,ал.1 ГПК за допускане на тази част от решението до обжалване.
Жалбоподателят следва да заплати на ВКС държавна такса в размер на 25 лева за разглеждане на касационната му жалба.
Воден от изложеното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА до касационно обжалване въззивно решение № ІІ – 125 от 29.11.2013 г. по гр.д. № 1445 /2013 г. на Бургаския окръжен съд, г.о., в частта, с която е отменено решение № 91 /10.05.2013 г. по гр.д. № 665 /2010 г. по описа на Поморийски районен съд в частта, с която са определени делбените части на Н. Г. К., Е. Г. К. и И. З. З. от допуснатите до съдебна делба апартамент с площ 116.73 кв.м. и апартамент с площ 30 кв.м. и вместо това са им определени делбени части в размер на по 1 /3 ид.ч.
Указва и дава възможност на Н. Г. К. в едноседмичен срок от съобщение да представи доказателства за платена на Върховния касационен съд държавна такса в размер на 25 (двадесет и пет) лева, в противен случай производството ще бъде прекратено.
Делото да се докладва за насрочване или прекратяване след представяне на доказателства за платена държавна такса или след изтичане на срока за това.
Не допуска до касационно обжалване решението в останалата обжалвана част.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.