2
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 276
С., 09,04,2014 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, І т.о., в закрито заседание на 10 март две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров
ЧЛЕНОВЕ: Елеонора Чаначева
Росица Божилова
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от председателя /съдията/ Никола Хитров
т. дело № 2953 /2013 год.
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ЗД Б. АД-С. против решение от 11.03.2013 г. по гр.д. № 2965/2012 г. на Софийски АС, с което се потвърждава решение от 7.04.2012 г. по гр.д. № 6455/2010 г. на СГС, с което се отхвърлят исковете предявени от касатора срещу Х. К. Б. от С. по чл.213 КЗ във вр. с чл.45,ал.1 ЗЗД за заплащане на сумата 29 780.48 лв. и по чл.86,ал.1 ЗЗД за сумата 2 300 лв.
Ответникът Б. е подал отговор, че не са налице основания по чл.280,ал.1 ГПК, както и че решението е правилно, като претендира за разноски.
С обжалваното решение е прието следното:
Налице са два договора: 1. Рамков договор за застраховане на автомобили, отдавани по договор за лизинг, от 30.05.2005 г. между П.. БГ Е.-застрахован и ЗД Б. АД-застраховател, който е ищец. и 2. Договор за финансов лизинг от 17.12.2007 г. на МПС между П. . БГ Е.-лизингодател и Хр.Б.-лизингополучател, който е ответник.
Безспорно установено е, че лизингополучателят не е заплатил 15 бр. последователни лизингови вноски, с настъпил падеж-последен 15.05.2009 г., в размер на исковата сума, както и че на 24.07.2009 г. ищецът-застраховател е платил на застрахования лизингодател П. лизинг БГ Е. застрахователно обезщетение в същия размер. За да настъпи законовата суброгация по чл.213 КЗ е необходимо застрахователното обезщетение да е изплатено в съответствие с договорните изисквания. Обаче, ищецът го е заплатил при липса на предпоставките в т.21.5 на рамковия договор-застрахованият лизингодател да представи на застрахователя копие от писмото до лизигополучателя за напомняне за плащане на дължимата сума и копие от известие до лизингополучателя за прекратяване на лизинговия договор с писмено доказателство за получаването им. Затова, застрахователното обезщетение не е било дължимо.
Не се спори, че автомобилът е предаден от ответника на лизингодателя през м.март 2009 г., т.е. преди датата на изплащане на застрахователното обезщетение-24.07.2009 г., обаче последната претендирана неплатена от лизингополучателя вноска е с падеж 15.05.2009 г., а автомобилът е върнат март 2009 г.
В касационната жалба са поставени следните въпроси:
1.Възниква ли суброгация и право на регресен иск в полза на застрахователя по имуществена застраховка Финансов риск, в правата на застрахован лизингодател срещу неизправен лизингополучател, ако последният не е изпълнил/плащал в срок, който е предвиден в застрахователния договор, като застрахователно събитие, но без лизингодателя да е изпълнил задължение към лизингополучателя, да го покани да заплати просрочените вноски?
2.Това елемент ли е от фактическия състав за възникване на застрахователното събитие?
3. Какъв следва да е фактическия състав за възникване на застрахователно събитие по имуществена застраховка Финансов риск-само неплащане в срок на определени плащания по договора за лизинг или и действие по прекратяване на договора от страна на застрахования-лизингодател към неизрядния длъжник-лизингополучател?
4. Трябва ли застрахованият по Финансов риск лизингодател да прекратява договора с неизправния си длъжник-лизингополучател, за да е налице застрахователно събитие?
5. Може ли застрахователят по имуществена застраховка Финансов риск, да претендира пред лизигополучател, да му бъдат платени непогасените от последния лизингови вноски, на основание суброгация след плащане на застрахователно обезщетение по договор за лизинг, ако последния е бил прекратен от лизингодателя, в чиито право застрахователят претендира да е встъпил?
6. Може ли прекратеният договор за лизинг да поражда права за застрахователя пред лизингополучателя, и в този смисъл основателно ли е да се изискват доказателства в тази връзка, за да бъде уважен иска на застрахователя срещу лизигополучателя?, Договорът за лизинг трябва да действа или да е прекратен, за да може застрахователят да претендира платеното за целия период на действие?, Може ли застрахователят да претендира платено обезщетение на лизингодателя след датата на прекратяване на договора за лизинг?
7. При уговорен план за погасяване задължението на лизингополучателя, задължен ли е лизингодателя да го уведомява за просрочието и това може ли да е основание да се приеме за неизпълнение от застрахования лизигодател?
8. Ако лизизингодателят не е уведоми лизингополучателя за просрочие на вноска с определен падеж, това съществено неизпълнение ли е от лизингодателя и застрахователя може ли да откаже плащане на обезщетение-да се тълкува във вр. с чл.211 КЗ.
9. Ако е застраховано неплащане на вноски, от значение ли е за възникване на застрахователното обезщетение, дали застрахованият кредитор е предприел допълнителни действия срещу длъжника, който не е платил на падежа, за да може да претендира изплащане на застрахователно обезщетение?
Тези въпроси били от значение за точното прилагане на закона и развитие на правото-чл.280,ал.1,т.3 ГПК.
ВКС-І т.о., за да се произнесе, взе предвид следното:
По чл.280,ал.1,т.3 ГПК всъщност няма изложение. Бланкетното позоваване на законовия текст, не обосновава приложно поле на касационно обжалване. Няма доводи съобразно т.4 ТР 1/2009 г. ОСГТК.
Въпросите на касатора могат да се обобщят така: Дали неизпълнението от застрахования лизингодател на задълженията от ОУ да изпрати на лизингополучателя предупредително писмо за забавата, както и да изпрати предизвестие за едностранно прекратяване на лизинговия договор, са основания за отказ на застрахователя за изплати застрахователното обезщетение? и Може ли застрахователят да се суброгира в правата на застрахования по отношение на неизискуми лизингови вноски към датата на прекратяване на договора за лизинг и връщане на лизинговия обект?
По тези въпроси има задължителна практика на ВКС, която изключва чл.280,ал.1,т.3 ГПК – Р 109/16.11.2009 по т.д. 91/2009 на І т.о., Р 138/19.11.2009 по т.д. 367/2009 на І т.о., Р 191/9.03.2011 по т.д. 92/2010 на ІІ т.о., Р 90/11.07.2011 по т.д. 761/2010 на І т.о. и др. С тези решения е прието следното: 1.Неизпълнението на задълженията, /в случая по т.21.5 на рамковия договор/, лизингодателя да изпрати на лизингополучателя предупредително писмо за забавата, както и да изпрати предизвестие за едностранно прекратяване на лизинговия договор, не може да бъде основание за отказ за плащане на застрахователното обезщетение., 2. При предсрочно прекратяване на договора за лизинг и връщане на лизинговия обект преди изтичане на лизинговия период, застрахователят не дължи плащане на застрахователно обезщетение за лизинговите вноски от датата на връщане на лизинговия обект до крайния срок на договора за лизинг.
Съобразно изложеното, обобщените по-горе два въпроса са решени в противоречие със задължителна практика на ВКС.
По изложените съображения, касационната жалба попада в приложното поле на чл.280,ал.1,т.1 ГПК, поради което следва да се допусне до разглеждане по същество.
Водим от горното, ВКС-І т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
Допуска касационно обжалване на решение от 11.03.2013 г. по гр.д. № 2965/2012 г. на Софийски АС.
Указва на касатора в едноседмичен срок от съобщаването да представи доказателства за внесена държавна такса в размер на 641.60 лв. по с/ка на ВКС. При неизпълнение производството по делото ще бъде прекратено.
След изтичане на срока делото да се докладва за насрочване или прекратяване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: