ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 276
София 25.05.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на двадесети май две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева
т. дело № 405/ 2009 год.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на “O. з. к.“ АД – гр. С. срещу Решение от 18. ХІІ.2008 г. по гр.д. № 2322/ 2007 г. на Софийски градски съд, с което е оставено в сила Решение от 29.V.2007 г. по гр.д. № 19 585/ 2006 г. на СРС, 52 с., с което е отхвърлен искът на “О. з. к.” АД – гр. С. срещу ЗПАД”Б”АД – гр. С. за 6709.58 лв. – по щета 02-467/2002 г., на основание чл. 402 вр. чл. 407 (отм.)ТЗ, с оплакване за неправилност на решението. В касационната жалба и в Молба от 4.ІІІ.2009 г. жалбоподателят излага, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с утвърдената съдебна практика на ВКС по въпроса за упълномощаването от собственика на водача, виновен за ПТП, за управление на МПС – Решение № 556/ 4. Х.2005 г. по т.д. № 412/ 2005 г., Решение № 667/ 9. Х.2008 г. по т.д. № 295/ 2008 г. и Решение № 289/ 23.ІV.2008 г. по т.д. № 3/ 2008 г. Затова жалбоподателят иска да се допусне касационно обжалване на основание чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК. По съображения, че изложеният въпрос се решава противоречиво от съдилищата, като от влизане в сила на първата НЗЗ, до влизане в сила на КЗ, който решава въпроса за упълномощаването, съдебната практика е изцяло противоречива, жалбоподателят поддържа и основание по чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК, като сочи и Решение на СГС по гр.д. № 3319/ 2006 г.
Ответникът по жалбата ЗПАД ”Б” АД – гр. С. не изразява становище по основателността на искането за допускане на касационно обжалване, нито по същество на жалбата.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че решението е въззивно и с него е потвърдено първоинстанционно решение, с което е отхвърлен осъдителен иск, както и че обжалваемият интерес не е до 1000 лв., намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
С обжалваното решение е оставено в сила първоинстанционното решение, с което е отхвърлен искът по чл. 407 вр. чл. 402 (отм.) ТЗ. Изложени са съображения, че е налице сключен договор за имуществена застраховка и за ищеца е възникнало задължение за плащане на застрахователно обезщетение в размер на действителната стойност на причинените вреди, че застрахователят е доказал, че е изплатил полагащото се застрахователно обезщетение, че е налице застрахователно правоотношение между прекия причинител и ответника по застраховка ”гражданска отговорност”, но от доказателствата е установено, че деликвентът не е бил упълномощен да управлява МПС, с което е осъществено ПТП.
Основателен е доводът на жалбоподателя, че същественият материалноправен въпрос, по който се е произнесъл въззивния съд – за установяване от ищеца в производството по иска по чл. 407 вр. 402 (отм.) ТЗ на упълномощаване от собственика на виновния водач за ПТП, е решен в противоречие с практиката на ВКС по този въпрос, изразена и в посочените решения на ВКС: Р № 556/ 4. Х.2005 г. по т.д. № 412/ 2005 г., Р. № 667/ 9. Х.2008 г. по т.д. № 295/ 2008 г.и Р. № 289/ 23.ІV.2008 г. по т.д. № 3/ 2008 г. ВКС се е произнесъл по този въпрос в смисъл, че упълномощаването на водача за управление на автомобила, може да се извърши и с конклудентни действия, каквито са фактическото предоставяне на ключовете на автомобила и регистрационния талон, както и застрахователната полица за застраховка ”гражданска отговорност”, удостоверени в протокола за ПТП, при липса на данни колата да е противозаконно отнета от собственика. Тъй като въззивният съд е разрешил въпроса за упълномощаването в противоречие с посочената практика на ВКС, следва да се допусне касационно обжалване на решението на основание чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК.
Неоснователно е поддържаното основание по чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК, тъй като жалбоподателят не доказва противоречива практика на съдилищата по изложения въпрос – с представеното Решение от 6.VІ.2007 г. по гр.д. № 3319/ 2006 г. на СГС въпросът за упълномощаването е решен въз основа на събраните гласни доказателства или решението не съдържа произнасяне по изложения по-горе съществен въпрос дали следва изрично да се докаже упълномощаването, тъй като то е било доказано. Дори и да е налице такава практика, обжалваното решение е постановено в нарушение на посочената практиката на ВКС по този въпрос, поради което касационно обжалване следва да се допусне на основание чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК.
По изложените съображения Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на Решение от 18. ХІІ.2008 г. по гр.д. № 2322/ 2007 г. на Софийски градски съд.
УКАЗВА на жалбоподателя в едноседмичен срок от съобщението да внесе по сметка на ВКС и да представи по делото вносна бележка за внесена държавна такса 104.78 лв., на основание чл. 18 ал. 2 т. 2 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК (Д.в. бр. 22 от 28.ІІ.2008 г.), при неизпълнение на което, производството по делото ще бъде прекратено.
След внасяне на държавната такса делото да се докладва за насрочване за разглеждане на касационната жалба.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: