О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 277
гр. София, 14.03.2017 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на тринадесети март две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бойка Стоилова
ЧЛЕНОВЕ: 1. Мими Фурнаджиева
2. Велислав Павков
при секретаря в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията Павков гр.д.№ 60 417 по описа за 2016 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Г. Г. Т. – Б. против решение № 1227/15.06.2016 г., постановено по гр.д.№ 3909/2015 г. от І-ви състав на Апелативен съд – София.
Ответникът оспорва касационната жалба.
Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима.
С обжалваното решение, въззивният съд се е произнесъл по иск с правно основание чл.226 КЗ /отм./, като е приел, че претендираното от ищцата обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди следва да е в размер на 48 000 лева и е постановил решение, с което е присъдил посочената сума. До този извод въззивният съд е достигнал, като е отчел тежкия характер на увреждането -травма на лявата раменна кост в долната й част и пареза на левия лъчев нерв, довело до трайни смущения при работа с лявата ръка, които усложнения са налични, независимо от изминалите повече от две години и се изразяват според допълнителните пояснения на вещото лице в нарушена двигателна способност на нерва, водеща до екстензия – непълно разгъване на китката на лявата ръка, абдукция – отвеждане на палеца и нарушен захват с лявата ръка /намалена сетивността в зоната на левия лъчев нерв/. Освен остатъчните неблагоприятни последици, съдът е отчел и другите утежняващи състоянието на пострадалата обстоятелства – претърпяната хирургична интервенция за поставяне на метална синтеза и предстоящата такава за нейното отстраняване, останалият пожизнено козметичен белег, възрастта на пострадалата –активна и трудоспособна жена на 31 години към момента на произшествието, която за неопределен период от време е лишена от обичайния си начин на живот и продължава да търпи съпътстващите я в ежедневието трудности и неудобства от увредата.
При тези обстоятелства съдът е приел, че сумата от 48 000лв е справедливо обезщетение за претърпените физически и морални болки.
В изложението на касационните основания относно допустимостта на касационното обжалване се твърди, че съдът се е произнесъл по правния въпрос относно начина и критериите при определяне на обезщетение за неимуществени вреди съгласно чл.52 ЗЗД, в противоречие с практиката на ВКС. Следва да се отбележи, че в различните фактически хипотези при различните дела, е налице различие при определянето на размера, но това не води до противоречиво разрешаване на правния въпрос, доколкото критериите дори и да се единни, за всеки различен случай те са различават като степен на определяне на вредите, оттам и на различните обезщетения. Критериите за определянето на обезщетението по справедливост, съгласно разпоредбата на чл.52 ЗЗД са многократно посочвани от ВС и ВКС в задължителна съдебна практика, като при спазването им, но определяне на различен размер, с оглед преценката на различните състави на съда, повтарянето на мотивите относно критериите, въз основа на които се определя по справедливост обезщетение, повторението на залегналите в трайната и задължителна съдебна практика критерии не следва да се счита за противоречие в практиката, доколкото размера на обезщетенията, макар и определени при еднакви критерии, е различен, предвид и различния обем на търпените неимуществени вреди във всеки един случай. Иначе, по приложението на понятието „справедливост”, е налице богата и единна практика на ВКС, обективирана в множество решения, постановени по реда на чл.290 ГПК и представляващи задължителна съдебна практика по смисъла на ТР №1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, например №407 по гр.д.№ 1273/2009 г. на ІІІ г.о., №394 по гр.д.№ 1520/2011 г. на ІІІ г.о., №391 по гр.д.№ 201/2011 г. на ІІІ г.о., № 395по гр.д.№ 159/2011 г. на ІІІ г.о., №3 по гр.д.№ 637/2011 г. на ІІІ г.о, № 51 по гр.д.№ 465/2011 г. на ІV г.о. и др. Съгласно тази задължителна практика, справедливостта, като критерий за определяне паричния еквивалент на моралните вреди, включва винаги конкретни факти, относими към стойността, която засегнатите блага са имали за своя притежател. В този смисъл справедливостта по см. на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие, а тя се извежда от преценката на конкретните обстоятелства, които носят обективни характеристики-характер и степен на увреждане, начин и обстоятелства, при които е получено, последици, продължителност и степен на интензитет, възраст на увредения, обществено и социално положение. Принципът на справедливост включва в най-пълна степен обезщетяване на вредите на увреденото лице от вредоносното действие, и когато съдът е съобразил всички тези доказателства от значение за реално претърпените от увреденото лице морални вреди /болки и страдания/, решението е постановено в съответствие с принципа на справедливост. Наличието на задължителна съдебна практика, както и съобразяването й от страна на въззивния съд с обжалваното съдебно решение, води до липса на основание по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК относно допустимостта на касационното обжалване, като повторението на критериите по отношение на които се определя обезщетението, не следва да води и до един и същ размер на обезщетенията при различните казуси, предвид различния по вид и обем вреди, които те обезщетяват.
В настоящия случай, съдът е съобразил цитираната по-горе задължителна съдебна практика, поради което и не са налице основания относно допустимостта на касационното обжалване.
С оглед изхода на спора в настоящото производство, в полза на ответника по делото следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 1490 лева, определено на основание Наредба №1 за минималните адвокатски възнаграждения и обжалваемия интерес от 32 000 лева.
Водим от горното, състава на ВКС
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1227/15.06.2016 г., постановено по гр.д.№ 3909/2015 г. от І-ви състав на Апелативен съд – София.
ОСЪЖДА Г. Г. Т. – Б. съдебен адрес [населено място], [улица], ет. да заплати на ЗАД [фирма] сумата 1490 /хиляда четиристотин и деветдесет/ лева, на основание чл.78, ал.3 вр.ал.8 ГПК.
Определението е окончателно.
Председател: Членове: 1. 2.