О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 277
София, 27.05.2013 г.
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание , в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ : ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
разгледа докладваното от съдията Д. Ценева гр.д. № 5/2013 г. по описа на ВКС, І г.о. и за да се произнесе, взе предвид :
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от Л. Я. А. против решението на Софийски градски съд, постановено на 08.08.2012 г. по в.гр.д. № 5415/2011 г. Изложени са оплаквания за неправилност на решението поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила и на материалния закон.
Поставените в изложението правни въпроси, по които се иска допускане на касационно обжалване при условията на чл. 280, ал.1,т. 1 и 2 ГПК, са следните:
Длъжен ли е гражданският съд служебно да упражнява косвен съдебен контрол върху административни актове, от които зависи решението му по гражданския спор; налице ли е надлежно възражение за незаконосъобразност на административния акт, когато не е направено изрично от страната, на която този акт се противопоставя; може ли въззивният съд да откаже събирането на доказателства, посочени от страна по делото, когато те са относими и допустими и имат за предмет установяване на факти, за които страната носи доказателствената тежест; има ли правен интерес ответникът по ревандикационен иск, да оспорва конститутивния административен акт на О., от който черпи право на собственост ищецът, в случай, че ответникът не твърди да има качеството на правоимащ по отношение на възстановения имот към момента на обобществяването.
Въззивното решение е обжалвано с касационна жалба и от С. М. С. чрез неговия пълномощник адв. Р. С.. Поддържа оплаквания за необоснованост, нарушение на съдопроизводствените правила и нарушение на материалния закон- касационни основания по чл. 281, т.3 ГПК. Счита, че въззивното решение следва да се допусне до касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1, т.3 ГПК по въпросите какви са пределите на косвения съдебен контрол върху индивидуалните административни актове, постановени от О.; какъв е предметът на този контрол- само валидността или само законосъобразността на индивидуалния административен акт; какви са правните средства за защита на трета, неучаствала в административното производство страна; какъв е правният ефект на решението на О..
Ответникът по касация Д. С. С. в писмен отговор изразява становище, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:
С обжалваното въззивно решение е оставено в сила решението на Софийски районен съд, постановено на 27.07.2010 г. по гр.д. № 28270/06 г., с което е отхвърлен предявеният от Л. Я. А. и С. М. С. против Д. С. С. иск с правно основание чл. 108 ЗС за предаване на владението върху недвижим имот – УПИ 334 в кв. 55 а по плана на [населено място], м. “К. вада” с площ 1500 кв.м, при съседи по документ: Г. Ст. А., Ил. Ст. А. и братя С., а по скица – УПИ …, …, УПИ ….., [улица], УПИ …. и УПИ ….
От фактическа страна по делото е установено, че с решение № 8805 от 14.09.2004 г. на О.- О. купел на наследниците на Я. С. А.. е възстановено в съществуващи /възстановими/ стари реални граници правото на собственост върху ливада от 1.520 дка в строителните граници на [населено място], землището на Д., м.”Г.”, съставляваща част от имот № 293, идентичен с имот № 344, кад. лист 595 от кадастрален план преди 1969 г. Въззивният съд е приел, че това решение не легитимира ищците като собственици на възстановения имот, тъй като наследодателят им Я. А. не е бил негов собственик към момента на образуване на ТКЗС. Изводът е обоснован с това, че този имот не е идентичен с ливадата от 3.2 дка в землището на Д., м. “Г.”, придобита от Я. А. на основание съдебна делба – спогодба от 1934 г. и доброволна делба от 1935 г. Установено е, че с писмен договор от 1956 г. Я. А. предал на С. Д. С. и С. И. С. владението върху неурегулирано място от 1000 кв.м., представляващо южната част от ливадата от 3.2 дка, при граници на тази част от юг – канал, от запад – С. В., Л. и Т., от север- Я. А.. Следователно, Я. А. е останал собственик на северната част от ливадата с площ около 2.2 дка. Вещото лице от изслушаната по делото съдебно- техническа експертиза е дало заключение, че имота на С. С. и С. С. е идентичен ПИ № 1837 и 340 по кадастралния план от 1975 г. Северно от него е ПИ № 305 с площ по графични данни около 2 105 кв.м, който е възстановен на наследниците на Я. Я. с друго решение на О.- решение № 8791 от 10.06.2004 г. Оттук въззивният съд е заключил, че процесният недвижим имот, който представлява най- южната част от имот пл.№ 293 и е разположен южно от продадената на праводателя на ответника част, е различен от ливадата от 3.2 дка. Поради това е приел, че решението на О. е незаконосъобразно, тъй като е постановено при липса на една от предпоставките за реституция- наследодателят на ищците да е бил собственик на възстановения имот, и затова не легитимира ищците като собственици на този имот. По тези съображения е отхвърлил предявения от тях иск по чл. 108 ЗС.
Касационното обжалване следва да се допусне по поставения в изложенията към касационните жалби правен въпрос има ли правен интерес ответникът по ревандикационен иск, да оспорва конститутивния административен акт на О., от който черпи право на собственост ищецът, в случай, че ответникът не твърди да има качеството на правоимащ по отношение на възстановения имот към момента на обобществяването. Този въпрос има решаващо значение за изхода на делото. В решение № 1082 от 05.12.2008 г. по гр.д. № 2570/2007 г. на ВКС, ІІ г.о., на което се позовават касаторите, е прието, че “с възможността да оспорват материалната законосъобразност на реституционния акт разполагат само лица, които заявяват по отношение на възстановения имот права, несъвместими с тези на реституента. В случай че третото лице не твърди да притежава качеството на правоимащ по отношение на възстановения имот, същото няма правен интерес да оспорва принадлежността на правото на собственост към патримониума на възстановения собственик към момента на обобществяването – именно защото административният акт за възстановяване на собствеността има конститутивно действие, по силата на което ползващите се от него лица се смятат за собственици на реституирания имот, т.е. актът се явява техен титул за собственост”. Това разрешение е възприето в ТР № 9 от 07.11.2012 г. по тълк. д. № 9/2012 г. на ОСГК на ВКС, поради което касационното обжалване следва да се допусне на основание чл. 280, ал.1, т.1 ГПК.
Водим от гореизложеното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решението на Софийски градски съд, постановено на 08.08.2012 г. по в.гр.д. № 5415/2011 г.
УКАЗВА на жалбоподателите Л. Я. А. и С. М. С. в едноседмичен срок от получаване на съобщението да внесат по сметка на ВКС държавна такса за касационно обжалване в размер на 200 лв. и в същия срок да представят доказателства за това в деловодството на съда, като в противен случай касационните жалби ще бъдат върнати.
След изпълнение на дадените указания делото да се докладва на председателя на първо гражданско отделение за насрочване в открито съдебно заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: