Определение по гр.д. на ВКС , І-во гражданско отделение стр.2
2141_14_opr_288_32(3)zs_y.doc
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 277
София, 08.05.2014 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на шестнадесети април две хиляди и четиринадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бранислава Павлова
ЧЛЕНОВЕ: Теодора Гроздева
Владимир Йорданов
разгледа докладваното от съдия Йорданов
гр.дело N 2141 /2014 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Образувано е по касационна жалба на М. Г. А., Д. Ц. А. и А. М. А. срещу въззивно решение № 33 от 17.01.2014 г. по гр.д. № 663 /2013 г. на Плевенския окръжен съд, г.о., с които е отменено решение № 659 от 11.04.2013 г. по гр.д. № 3957 /2012 г. на Плевенския районен съд, с което е разпределено ползването на поземлен имот – част от дворно място в [населено място] с площ 365 кв.м., индивидуализирано в решението, заедно с построената в него сграда с площ 18 кв.м., представляващо постройка на допълващо застрояване (стопанска сграда), както и стълбището към сутерена на жилищната сграда и подстълбищното пространство, като са определени различни площи от тях за ползване от страните по делото и вместо това искът на М. Г. А., Д. Ц. А. и А. М. А. срещу М. П. И., К. М. И., Г. П. Н., П. Д. И. и И. И. И. с правно основание чл.32,ал.2 ЗС за разпределение на ползването е отхвърлен.
Жалбоподателите твърдят, че решението е неправилно и искат то да бъде допуснато до касационно обжалване, като излагат основания за това, които ще бъдат разгледани по-долу.
Насрещните страни М. П. И. и К. М. И. в писмен отговор оспорват основателността на касационната жалба.
Насрещните страни Г. П. Н., П. Д. И. и И. И. И. не са подали отговор на касационната жалба.
Жалбата е допустима, тъй като е обжалвано въззивно решение по иск с правно основание чл.32,ал.2 ЗС по отношение на което не е налице изключението по чл.280,ал.2 ГПК.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел следното:
Ищците и първите ответници – И. спорят за частта от дворното място от 365 кв.м., която се намира около двуетажната жилищна сграда – южен близнак. Тази част от дворното място е застроена с постройки с площ 80 кв.м., 18 кв.м., 13 кв.м. Дворното място е разделено с ограда на две части по линията на калкана между двете жилищни сгради. Не съществува спор за ползване на другата част от дворното място – около другия близнак.
Съдът е установил, че свободната дворна площ включва прилежащ терен около жилищната сграда и е приел, че частите за реално ползване трябва да се определят, като около сградата трябва да се предвиди площ за общо ползване, необходима за поддържането и и ремонтни дейности, както и да се определи площ за общо ползване пред входовете, които се ползват общо от етажните собственици.
Съдът е приел извода, че цялата незастроена площ от прилежащото на тази сграда дворно място представлява обслужващ сградата терен, който би трябвало да се предвиди като площ за общо ползване. Т.е. с оглед предназначението на незастроената част от процесното дворно място, не е възможно да се определи реално ползване върху същата. Вариантите на СТЕ не могат да бъдат възприети, т.к. те не отчитат естеството на свободната част от дворното място като обща част по предназначение изцяло за обслужване на жилищната сграда и останалите постройки. Съдът е приел, че стопанската сграда е разделена на две и е установено реално ползване от ищците и първите ответници. Съдът е приел, че стълбище и коридори към мазите са общи части по естество и предназначение, което изключва възможността да се определя начинът на реално ползване от съсобствениците.
Жалбоподателите извеждат процесуалноправния въпрос по приложението на 236,ал.2 ГПК: Дали представлява съществено процесуално нарушение липсата на мотиви относно събраните доказателства – заключенията на вещите лица, за който твърдят, че има значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото – основание по чл.280,ал.1,т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Този въпрос не е обуславящ, т.к. въззивният съд е обсъдил заключенията на вещите лица и е посочил защо не ги възприема. Дали изводите му са обосновани, е въпрос по същество,който не подлежи на разглеждане в производството по чл.288 ГПК, а при разглеждане на касационната жалба.
Жалбоподателите извеждат материалноправния въпрос: Налице ли са материалните предпоставки за разпределение на ползването на дворното място по реда чл.32,ал.2 ЗС при съсобственост и когато няма данни незастроената площ от двора да има изцяло обслужващо предназначение.
Настоящият състав намира, че въпросът е обуславящ.
Въззивният съд е основал извода за неоснователност на иска на извода, че цялата незастроена площ от прилежащото на южната сграда дворно място представлява обслужващ сградата терен. Но този извод не е подкрепен с други мотиви (позоваване на някое от заключенията на вещите лица или на правила и нормативи), освен за размера на незастроената площ, който е малък (половината от дворното място (общата площ на цялото е 365 кв.м.), е застроена с постройки с площ 80 кв.м., 18 кв.м. и 13 кв.м.). Въззивният съд е разрешил въпроса в противоречие с посоченото от жалбоподателите решение № 1332 /21.06.1976 по гр.д. № 853 /1976 г. на ВС, І г.о., с което е прието, че обстоятелството, че спорното съсобствено място е маломерно (34.60 кв.м.), не съставлява достатъчно основание за отхвърляне на предявения иск по чл.32,ал.2 ЗС за разпределяне на начина на ползване на същото.
Противоречието представлява основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.2 ГПК в частта от решението, която се отнася до разпределение на ползването на незастроената част от дворното място.
Не са изведени правни въпроси, които да се отнасят до другата обжалвана част на решението – с която е отхвърлен иск за разпределение на стълбище и коридори към мазите на жилищната сграда и тази част от решението не е обусловена от първата, поради което не са налице основания по чл.280,ал.1 ГПК за допускане на тази част от решението до обжалване.
Жалбоподателите следва да заплатят на ВКС държавна такса в размер на 40 лева за разглеждане на касационната им жалба.
Воден от изложеното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА до касационно обжалване въззивно решение № 33 от 17.01.2014 г. по гр.д. № 663 /2013 г. на Плевенския окръжен съд, г.о., в частта, с която е отхвърлен искът на М. Г. А., Д. Ц. А. и А. М. А. срещу М. П. И., К. М. И., Г. П. Н., П. Д. И. и И. И. И. с правно основание чл.32,ал.2 ЗС за разпределение на ползването на дворното място и стопанската сграда в [населено място], индивидуализирани в решението.
Указва и дава възможност на М. Г. А., Д. Ц. А. и А. М. А. в едноседмичен срок от съобщение да представят доказателства за платена на Върховния касационен съд държавна такса в размер на 40 (четиридесет) лева, в противен случай производството ще бъде прекратено.
Делото да се докладва за насрочване или прекратяване след представяне на доказателства за платена държавна такса или след изтичане на срока за това.
Не допуска до касационно обжалване въззивното решение в останалата част, с която искът с правно основание чл.32,ал.2 ЗС е отхвърлен в частта за разпределение на ползването на стълбището към сутерена на жилищната сграда и подстълбищното пространство.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.