О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 278
София,15.03.2011 година
Върховният касационен съд,Второ гражданско отделение,в закрито заседание на десети март през две хиляди и единадесета година,в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Елса Ташева
ЧЛЕНОВЕ: Светлана Калинова
Зоя Атанасова
при секретар
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
гражданско дело № 1421 от 2010 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Г. к. с.-С. и по касационна жалба на [фирма]-гр.С. срещу въззивното решение на С. градски съд, постановено на 07.07.2010г. по гр.д.№1628/2002г.
Като основание за допускане на касационно обжалване в подадените касационни жалби е посочено,че въззивният съд се е произнесъл по въпроса приложима ли е разпоредбата на чл.2,ал.3/отм./ ЗОбС в случаите, когато сградите и постройките са с временен статут,разрешени по реда на чл.120,ал.2 ППЗТСУ/отм./,по който касаторите поддържат,че е налице противоречива практика на съдилищата; по въпроса допустимо ли е произнасяне на съда при спор за собственост без да е изяснен характера и статута на земята,върху която е извършено строителството,по който касаторите поддържат,че е налице противоречива практика на съдилищата, както и че е налице противоречие с практиката на ВКС /ТР №1/2001г. на ОСГК на ВКС/,тъй като в подобни случаи съдът следва да назначи съдебно-техническа експертиза; по въпроса допустимо ли е при спор за собственост да няма произнасяне в решението на заявеното право на собственост на ответника и неговото придобивно основание,по който касаторите поддържат,че е налице противоречива практика на съдилищата, както и по въпроса нарушава ли се принципът на законността,прогласен в чл.4,ал.2 ГПК/отм./ за точното прилагане на закона когато съдът се е произнесъл по правен въпрос в решението си без да познава и приложи относимата правна уредба,който въпрос според касаторите е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
В писмен отговор в срока по чл.287,ал.1 ГПК ответникът по касационна жалба [фирма] изразява становище,че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване по изложените в отговора съображения.
Касационните жалби са подадени срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл.283 ГПК.Налице са предпоставките за допускане на касационно обжалване,като съображенията за това са следните:
В обжалваното решение е прието,че нормата на чл.2,ал.3 /отм./ ЗОбС не намира приложение за сгради с временен статут,изградени по реда на чл.120,ал.4 ППЗТСУ/отм./,тъй като постройките с временен характер не са сгради по смисъла на Наредба №58 за правила и норми по Т.,издадена от министъра на строежите и архитектурата /обн.ДВ.бр.69/02.09.1972г. и чл.70/06.09.1977г.,отм. бр.48/26.05.1995г./.
По същия въпрос в посоченото в изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК решение №1202/22.12.2008г. по гр.д.№3692/2007г. на ІV ГО на ВКС е прието,че приложението на разпоредбата на чл.2,ал.3 ЗОбС не е обусловено от градоустройствения статут на сградата и нейния характер, тъй като законът не е предвидил подобно изискване,с оглед на което следва да се приеме,че е налице основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280,ал.1,т.2 ГПК по поставения въпрос.
По въпроса дали е допустимо съдът да се произнася при спор за собственост без да е изяснен характера и статута на земята,върху която е извършено строителството и за необходимостта да бъде изслушана съдебно-техническа експертиза в подобни случаи касаторите поддържат,че е налице противоречива практика на съдилищата с оглед посоченото от тях решение №1985/17.10.2005г. по гр.д.№1075/2005г. на ІV ГО на ВКС,в което е прието,че съдът следва да установи правилно фактите като ги прецени от гледището на закона,при което конкретно,точно и ясно да посочи какво приема за установено относно фактическите положения и върху кои доказателства основава фактическите си изводи,както и че правораздавателният орган е длъжен да излага фактическите изводи относно всички релевантни за спора обстоятелства,дори доказателствата по делото да не са достатъчни като приложи правилата за последиците от разпределението на доказателствената тежест в гражданския процес.
В настоящия случай изводите за въззивния съд за начина на изграждане на фактическите изводи са аналогични,като преценката за правилността на фактическите му констатации касае правилността на решението и в този смисъл не би могла да обуслови наличие на основание за допускане на касационно обжалване. Поради това според настоящия състав не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване по този въпрос.
По въпроса дали е допустимо съдът при спор за собственост да не се произнесе и по заявеното право на собственост на ответника и неговото придобивно основание касаторите поддържат,че е налице противоречива практика на съдилищата като се позовават на решение №602/11.06.2009г. на І ГО на ВКС по гр.д.№2252/2008г.,което обаче е постановено в производство по ревандикационен иск,в което обстоятелството дали ответникът упражнява фактическа власт върху имота на правно основание налага произнасяне и по заявеното от него право. В случая е предявен установителен иск и доколкото в обжалваното решение правото на ищците е отречено,даденото в решение №602/22.06.2009г. разрешение на поставения процесуален въпрос е неприложимо-този въпрос не обуславя крайния изход на спора.
Не може да бъде споделена и тезата на касаторите за наличие на основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280,ал.1,т.3 ГПК по въпроса дали е нарушен принципът на законността,прогласен в чл.4,ал.2 ГПК/отм./. Така поставеният въпрос касае правилността на правните изводи на въззивния съд и в този смисъл сочи на оплакване за неправилност на самото решение по смисъла на чл.281 ГПК,а не на основание за допускане на касационно обжалване.
По изложените съображения настоящият състав приема,че касационно обжалване следва да се допусне само по първия въпрос,който касаторите поставят в изложенията по чл.284,ал.3,т.1 ГПК.
Водим от гореизложеното,Върховният касационен съд,състав на Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение, постановено на 07.07.2010г. по гр.д.№1628/2002г. по описа на С. градски съд по въпроса приложима ли е разпоредбата на чл.2,ал.3 /отм./ЗОбС в случаите,когато сградите и постройките са с временен статут, разрешени по реда на чл.120,ал.4 ППЗТСУ/отм./.
Да се изпрати съобщение на касаторите в едноседмичен срок да внесе по сметка на ВКС държавна такса за разглеждане на касационната жалба в размер на 821.72лв. и да представят доказателства,че таксата е внесена.
След представяне на доказателства за внесена държавна такса делото да се докладва на председателя на ІІ ГО на ВКС за насрочване в о.с.з.
Председател: