1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 278
гр.С., 18.02.2011 г.
Върховният касационен съд на Р. Б.,
четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на
шестнадесети февруари две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Красимира Харизанова
ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Борис Илиев
като разгледа докладваното от Кр. Харизанова гр.д.№ 531/ 2010 г.
за да постанови определението, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по искане на [фирма], Т. поделение[населено място], за допускане на касационно обжалване на въззивно решение на Б. окръжен съд № 630 от 21.12.2009 г. по гр.д.№ 1041/ 2009 г. С посоченото решение е потвърдено решение на С. районен съд по гр.д.№ 414/ 2009 г., като по този начин по предявените против касатора от М. И. Н. искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1, 2 и 3 от КТ е признато за незаконно и е отменено уволнението на М. Н., извършено със заповед № 181/ 12.02.2009 г. на директора на териториалното поделение, ищцата е възстановена заеманата преди уволнението длъжност „началник РПС – ІІК” и касаторът е осъден да заплати обезщетение за оставане без работа в размер 4 097,94 лв.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване се твърди от жалбоподателя, че въззивният съд е постановил решението си, неправилно отговаряйки на материалноправният въпрос може ли извършените нарушения на трудовата дисциплина да се подведат под хипотезата на чл.328 ал.1 т.5 от КТ, т.е. да обусловят извод за липса на качества на работника. Поставя и въпросът дали в тази хипотеза работодателят може свободно да прецени на какво основание да прекрати трудовото правоотношение – чрез дисциплинарно уволнение или чрез освобождаване на работника поради липса на качества за изпълнение на работата. Повдига също питане какво описание трябва да съдържа уволнителната заповед, за да се счете надлежно мотивирана и длъжен ли е съдът да обсъжда свидетелските показания, ако намери формално основание да отмени уволнението. Поради това моли за допускане на касационно обжалване на решението и за отмяната му.
Ответникът по касация М. И. Н. оспорва жалбата. Счита, че не са налице основания за допускане на обжалването, тъй като изложението на касатора не съдържа въпроси, имащи значението по чл.280 от ГПК.
Съдът, след като обсъди направените доводи и прецени материалите по делото, намира жалбата за допустима, а искането за допускане на касационно обжалване на решението – за основателно.
Въззивното решение е постановено, след като от фактическа страна е прието, че между ищцата и ответника е съществувало трудово правоотношение, прекратено от ответника едностранно на основание чл.328 ал.1 т.5 от КТ. Счетено е, че описаните в заповедта за уволнение обстоятелства сочат не на липса на качества у ищцата да изпълнява работата, уговорена с трудовия договор, а на извършени от нея дисциплинарни нарушения. Изведено е, че когато фактическото основание на уволнението е виновно неизпълнение на служебни задължения, незаконосъобразно се явява прекратяването на правоотношението по безвиновното основание за липса на качества у работника и служителя. Освен това като самостоятелно основание уволнението да се счете незаконосъобразно е прието от въззивния съд, че в мотивите на заповедта не са изложени конкретни обстоятелства, които да сочат на липса на качества на работника
При това положение повдигнатият от касатора материалноправен въпрос за това, могат ли нарушенията на трудовата дисциплина да обусловят извод за липса на качества за извършената работа, както и по какъв начин трябва да бъдат мотивирани липсващите качества в уволнителната заповед, предпоставя правните изводи на въззивния съд. Освен това въпросът има значението по чл.280 ал.1 т.3 от ГПК. По него законът не съдържа изрично разрешение, а няма данни за формирана съдебна практика. Поради това обжалването следва да се допусне, като на касатора следва да бъде дадена възможност да внесе дължимата държавна такса.
По изложените съображения Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение на Б. окръжен съд № 630 от 21.12.2009 г. по гр.д.№ 1041/ 2009 г.
На основание чл.18 ал.2 т.2 от Тарифа за държавните такси указва на жалбоподателя в едноседмичен срок от съобщението да представят по делото документ за внесена държавна такса по сметка на Върховния касационен съд в размер 161,96 лв (сто шестдесет и един лева, деветдесет и шест стотинки). В противен случай жалбата ще бъде върната.
Делото да се докладва за насрочване в открито съдебно заседание.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: