Р Е Ш Е Н И Е
№ 278
гр. София, 02.04. 2009 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в съдебно заседание проведено на деветнадесети март през две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
при секретаря Емилия Петрова
след като разгледа докладваното от съдия Л. РИКЕВСКА гр. д. № 244 по описа на четвърто гражданско отделение за 2008 г., за да се произнесе, взема предвид следното:
Производство по чл. 218а и сл. ГПК /отм./ вр. с § 2 ал. 3 от ПЗР на ГПК.
С решение от 13.03.2007 г. по гр. д. № 4908/02 г. Софийски градски съд е отменил решение от 15.05.2002 г. по гр. д. № 8806/01 г. на Софийски районен съд. Постановил е ново решение, с което е отхвърлил предявения от Х. В. Д. срещу Х. И. И. иск с правно основание чл. 21 СК.
Срещу решението на въззивния съд е подадена жалба от Х. Д. Оплакванията развити в касационната жалба са, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, на съществени процесуални правила и е необосновано.
Ответникът по касация Х. И. оспорва жалбата.
Касационната жалба е допустима. Подадена е в срок от легитимирано лице, насочена е срещу решение което подлежи на касационно обжалване и отговаря на изискванията по чл. 218в ГПК /отм./.
Върховният касационен съд, след като прецени съвкупността на всички събрани по делото доказателства, взема предвид наведените съображения и с оглед очертаните в жалбата пороци на решението, приема за установено следното:
За да отмени първоинстанционното решение и да отхвърли иска въззивният съд е приел, че по делото не е доказано ищецът да е заплатил процесния апартамент с извън семейни средства. Събраните показания били противоречиви и не доказват твърденията на ищеца по категоричен начин.
В касационната жалба се твърди че съдът е направил необосновани изводи и неправилно е преценил събраните доказателства. Свидетелите на касатора установили че апартаментът бил заплатен преди сключване на брака. В акта не било записано, че сумата се брои в деня на продажбата.
Жалбата е неоснователна.
Вещите, придобити от съпрузите по време на брака в резултат на съвместен принос, принадлежат общо на двамата съпрузи, независимо от това на чие име са придобити. След прекратяване на брака съсобствеността на придобитите по време на брака имоти се превръща в обикновена съсобственост и съгласно чл. 27 СК дяловете на страните в нея са равни. Ако вещите придобити през време на брака са заплатени изцяло с лично имущество на единия съпруг, според чл. 21 ал. 1 СК те са лични.
Искът, предявен от касатора, обосновано е отхвърлен поради липса на доказателства за оборване на презумпцията по чл. 19 ал. 3 СК. Въззивният съд е преценил събраните свидетелски показания във връзка с останалите доказателства и изложил съображения за противоречивост на показанията и не ги е кредитирал относно факта че апартаментът е платен с лични на ищеца средства от преди брака му с ответницата. Видно е от данните по делото че страните са бивши съпрузи. Бракът им, сключен на 20.04.1991 г., бил прекратен с влязло в сила решение на 30.04.1998 г. С нот. акт № 49 от 17.09.1991 г. Цветанка и В. Г. продали на сина си Х. Д. апартамент № 35 в бл. 37 вх. “Б” ет. 4 ЖК “Б” ул. “. № 1* със застроена площ 61.69 кв. м., заедно с мазе № 13 с площ 3.34 кв. м., таванско помещение № 31 с площ 3.324 кв. м., заедно с прилежащите ид. ч. от общите части на сградата и от правото на строеж за 2 820 лв. Според свидетелката Д, бивша съпруга на касатора, от родителите му и било известно че за апартамента ищецът платил на родителите си около 3 000 лв. през 1990 г. Свидетелят В. , вуйчо на ищеца твърди, че апартаментът бил закупен от ищеца за около 3 000 лв. в началото на 1990 г., но нотариално бил прехвърлен по-късно. Според свидетеля на ответницата С обаче, след сключване на брака ответницата взела свои пари, които били на съхранение при майка и, за да заплати апартамента. При тези противоречиви свидетелски показания изводите са правилни и обосновани, а оплакванията на касатора – неоснователни. Твърденията му правилно са приети за неоснователни, тъй като събраните по делото доказателства не обосновават тезата за вложени лични средства при закупуването на апартамента. Без значение за изхода на спора е, че в нотариалния акт не е записано че сумата за продажбата се брои пред нотариуса. При липса на документ установяващ плащане преди момента на продажбата, съгласно разпоредбата на чл. 200 ЗЗД следва да се приеме, че плащането е извършено в момента на продажбата.
По изложените съображения касационната жалба на заявените в нея основания е неоснователна, а въззивното решение е правилно, поради което следва да се остави в сила.
Ответникът по касация претендира за разноски. Съгласно чл. 64 ал. 2 ГПК /отм./, на ответника по касация също се дължат разноски. Тъй като в настоящото производство не са представени доказателства за заплатени, а само за договорени, разноски не се присъждат.
Водим от горното и на основание чл. 218ж ГПК /отм./, ВКС
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение от 13.03.2007 г. по гр. д. № 4908/02 г. на Софийски градски съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: