РЕШЕНИЕ
№ 278
София, 27. октомври 2015 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в публично заседание на двадесет и трети септември две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Борис Илиев
при участието на секретаря Р. Пенкова като разгледа докладваното от съдията Б. Белазелков гр.д. № 219 по описа за 2015 година, за да се произнесе, взе пред вид следното:
Производство по чл. 290 ГПК.
Допуснато е касационното обжалване на решение № 4890/30.06.2014 на Софийския градски съд по гр. д. № 11013/2013, с което е отменено решение № I.-88-57/12.04.2013 на Софийския районен съд по гр. д. № 26332/2012, като е отхвърлен предявеният иск за установяване на вписани неверни данни в акт за раждане относно произхода от бащата. Обжалването е допуснато поради значението на процесуалноправния въпрос за доказателствената сила на издадения в чужбина акт за раждане и на издадения въз основа на него в България акт за раждане относно произхода от бащата.
По поставения процесуалноправен въпрос по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК е постановено определение № 326/06.04.2015 на Върховния касационен съд, Четвърто гражданско отделение по гр.д. № 1238/2015, в което се приема, че съгласно чл. 34, ал. 2 ЗГР, актовете за гражданско състояние, съставени по установен в този закон ред, имат доказателствена сила за отразените в тях данни до доказване на тяхната неистинност. При оценката на материалната доказателствена сила на акта за гражданско състояние като официален документ обаче трябва да се отчита, че тя (материалната доказателствена сила) се отнася само до това, което се е осъществило пред длъжностното лице по гражданско състояние и то го е възприело лично. При сключването на брак длъжностното лице по гражданско състояние възприема лично волеизявленията на страните, но при съставянето на акта за раждане или смърт то възприема лично не фактите на раждането и смъртта, а съобщенията за раждане и смърт. Актовете за раждане имат материалната доказателствена сила, според реда, по който са съставени. Данните в актовете за гражданско състояние се попълват въз основа на документи за самоличност на лицата. Съгласно чл. 37, ал. 2 ЗГР, при съставяне на актове въз основа на документи от чужбина може да се ползват и други документи по гражданска регистрация само ако в получения или представения документ не се съдържат необходимите данни за съставянето на акта за гражданско състояние, като в актовете за гражданско състояние не се вписват данни, заявления или сведения, които не са предвидени в закон. Когато актът за раждане е съставен, въз основа на акт за раждане, съставен в друга държава, съдът следва да вземе предвид кое е приложимото право и да установи неговото съдържание. Едва след като установи по какъв ред е създаден чуждестранният (първичният) акт, съдът може да прецени неговата доказателствена сила и да направи преценка за доказателствената сила на съставения в България вторичен акт. Актовете за гражданско състояние се ползват с материална доказателствена сила, ако са съставени по установения в приложимия закон ред, като вторичният акт не може да има по-голяма доказателствена сила от първичния.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като разгледа жалбата и провери обжалваното решение с оглед изискванията на чл. 290, ал. 2 ГПК, я намира основателна поради следните съображения:
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че ищцата Ю. В. С. се легитимира като майка на малолетното дете К. И. С. – български гражданин, родено на 18.02.2011 г. в [населено място], Република У., за което от отдел на Държавната агенция по вписванията в Болградското районно М. на правосъдието, О. област е съставен акт за раждане № **/03.03.2011, в който като баща на детето е вписан И. Г. С.. Съставеният в У. акт за раждане е представен на длъжностното лице по гражданско състояние в общината по постоянния адрес на майката – С. о. – р. „Л.“, заедно с легализиран и заверен превод на български език, въз основа на който е издаден акт за раждане № ****/14.04.2011, при съставянето на който не са вписани неверни данни по смисъла на чл. 38, ал. 4 от ЗГР относно произхода на детето от бащата, тъй като в съответствие със задължението по чл. 72, ал. 3, т. 1 ЗГР, длъжностното лице по гражданското състояние е вписало в него без изменение данните от получения препис от акт за раждане, съставен в У. (името на детето, дата и място на раждане, пол и установения произход). Съдът е приел, че ищцата е разполагала с възможността по чл. 69 ЗГР да поиска при спазване на българските или местните закони да се състави акт за раждане от съответния български дипломатически или консулски представител, или от чуждестранните местни органи по гражданското състояние в мястото, където е настъпило събитието, подлежащо на регистрация. След допуснато уточнение на исковата молба във въззивната инстанция, е прието, че не се оспорва произхода от бащата, а съгласно българското законодателство, се иска допускане на промяна в акта за раждане, поради невярно вписани обстоятелства, като в графа „баща“ следва да се запише „неизвестен“ и съответно графа „Е.“ – да се остави празна.
По същество правилно въззивният съд е приел, че е предявен иск за отменяване на акт за раждане в частта относно произхода от бащата по чл. 537, ал. 2 ГПК поради несъставянето му по надлежния ред в тази част – в акта за раждане като баща не е посочено действително съществуващо лице. Също правилно съдът е приел, че оспорваният акт за раждане е съставен в България по реда на ЗГР въз основа на съставен в У. съгласно украинското право акт за раждане. Неправилно обаче съдът е приел, че съгласно чл. 72, ал. 3, т. 1 ЗГР в българския акт за раждане се вписват данните от съставения в чужбина акт за раждане, независимо от това дали според правото на държавата, в която е съставен първичният акт той се ползва с материална доказателствена сила за всяко от удостоверените в него обстоятелства, както и че съставеният в България вторичен акт не може да бъде оспорен, след като родителят не е поискал съставянето на първичен акт от български дипломатически или консулски представител в съответната държава по реда на българския закон.
Видно от изложеното обжалваното решение е постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, поради което следва да бъде отменено, а предявеният иск – разгледан от касационната инстанция съгласно чл. 293, ал. 2 ГПК.
По делото е установено, че малолетното дете К. И. С. – български гражданин е родено от майка Ю. В. С. (неомъжена) на 18.02.2011 г. в [населено място], Република У.. За раждането е съставен акт № **/03.03.2011 от отдел на Държавната агенция по вписванията в Болградското районно М. на правосъдието, О. о. по заявление на майката, без заявление на бащата или съдебно решение, установяващо произход от него. В съставения акт като баща на детето е вписан И. Г. С.. Съгласно чл. 135, ч. 1 от приложимия при съставянето на първичния акт Семеен кодекс на У. при раждане на дете от майка, която не е в брак, в случая, когато няма съвместно заявление на родителите, на бащата или съдебно решение, записването на бащата в регистъра за раждане се извършва по фамилното име на майката, а неговите име и презимето се вписват по нейно указание.
Видно от изложеното актът за раждане, съставен по реда на чл. 135, ч. 1 от Семейния кодекс на У. не удостоверява произход от бащата, поради което съставеният вторичен акт за раждане по реда на Закона за гражданската регистрация не може да съдържа данни за такъв произход. Посочването на баща в българския акт за раждане установява произход от бащата и съставлява пречка за припознаване на детето от друг баща или за търсене на друг произход, докато не бъде оборен по исков ред установения произход. Това би било невъзможно, ако посоченият в акта за раждане баща е несъществуващо в действителност лице или би обърнало недопустимо доказателствената тежест по иска за оспорване на произхода, ако посоченият в акта за раждане баща е съществуващо в действителност лице.
Страните не претендират разноски по делото.
Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 4890/30.06.2014 на Софийския градски съд по гр. д. № 11013/2013.
ОТМЕНЯ акт за раждане № ****/14.04.2011 на С. о., Р. Л. в частта, в която като баща на К. И. С., Е. [ЕГН] е посочено лицето „И. Г. С., Е. ******…, гражданство У.” на основание чл. 537, ал. 2 ГПК.
Да се извърши поправка в акт за раждане № ****/14.04.2011 на С. о., Р. Л. в частта, в която като баща на К. И. С., Е. [ЕГН] е посочено лицето „И. Г. С., Е. ******…, гражданство У.”, като това записване се заличи и вместо него се запише баща „неизвестен”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.