4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 279
София, 11.05.2015 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в закрито заседание в състав:
Председател:Емануела Балевска
Членове:Маргарита Соколова
Гълъбина Генчева
като изслуша докладваното от съдията Соколова гр. д. № 211/2015 г., и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл. 288 вр. чл. 280 ГПК.
А. В. Т. от [населено място] е обжалвал въззивното решение № 169 от 15.10.2014 г. по гр. д. № 118/2014 г. на Силистренския окръжен съд в частите, с които са отхвърлени: 1. иск по чл. 109, ал. 1 ЗС за преустановяване на действията, с които ответниците Д. Н. Х. и [фирма] [населено място] пречат на ищеца да упражнява правото си на собственост върху лозе с площ от 1,500 дка, изразяващи се в изкореняване на лози, премахване на колове и телове, 2. за разликата над 1 710.86 до 5 500 лева – иск за имуществени вреди от изкореняване на насажденията; 3. за разликата над 2 025 до 4 500 лева – иск за пропуснати ползи в резултат на изкореняването и 4. за разликата над 600 до 10 000 лева – иск за обезщетение за неимуществени вреди, претърпени вследствие изкореняване на насажденията.
В частите, с които ищецът е признат за собственик по давност на 1.500 дка от имот № 012023 в землището на [населено място], [община], в местността „Черешките”, които са присъединени към съседния имот № 011014, и е отхвърлен установителен иск за собственост на същата площ, придобита по договор за доброволна делба на наследствени имоти, както и по уважените части на облигационните претенции, въззивното решение е влязло в сила като необжалвано.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, отговаря на изискванията на чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК и към нея е приложено изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК на основанията за допускане на касационно обжалване, поради което е допустима.
От ответниците по касация не са постъпили писмени отговори в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК.
При произнасяне по допускането на касационното обжалване, настоящият състав на Върховния касационен съд намира следното:
І. По иска по чл. 109, ал. 1 ЗС:
Въззивният съд приел, че конкретното искане касае действия, които вече са извършени, а не такива, които все още продължават, за да се претендира тяхното преустановяване за в бъдеще. Негаторният иск дава адекватна защита срещу нарушител, който, без да установява своя фактическа власт, накърнява или ограничава правото на собственост или пречи на спокойното му упражняване, а в разглежданата хипотеза е налице отнемане на владението, което би могло да бъде възстановено единствено чрез осъдителен иск, но такъв ищецът не е предявил.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК е поставен на първо място въпросът: има ли възможност ищецът да предяви негаторен иск, ако преустановяването на нарушението изисква и предаване на владението.
Поддържаното основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК не е налице, тъй като определение № 1009 от 31.10.2011 г. по гр. д. № 443/2011 г. на ВКС, І-во г. о., на което касаторът се позовава, е по чл. 288 ГПК и не попада в обхвата на задължителната съдебна практика по смисъла на т. 2 от ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС. Не е с характер на задължителна съдебна практика и определение № 636/23.06.2011 г. по гр. д. № 983/2010 г. на ВКС, І-во г. о. С него в производство по чл. 288 ГПК е допуснато касационно обжалване поради противоречие с ТР № 3/2011 г. на ОСГК на ВКС за автоматичното отпадане на действието на неприложените дворищнорегулационни планове – въпрос, различен от поставения по настоящото дело. Ето защо и постановеното по реда на чл. 290 ГПК решение № 388/28.02.2012 г. също не обосновава основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
Вторият поставен въпрос е: има ли ищецът правен интерес от предявяването на негаторен иск, ако действията са вече извършени и е настъпил вредоносният резултат. По този въпрос касаторът се позовава на съдебен акт по чл. 290 ГПК – решение № 57/26.03.2013 г. по гр. д. № 907/2012 г. на ВКС, ІІ-ро г. о., но с него е разрешен друг правен въпрос: за допустимостта да се разгледа и уважи иск по чл. 109, ал. 1 ЗС, без да се изследват действията, с които се пречи за упражняване на правото на собственост на общи части. Ето защо и не може да се извърши съпоставка между него и обжалваното решение по повод на твърдяното противоречие.
ІІ. По облигационните претенции за обезщетение за имуществени вреди и пропуснати ползи:
Въззивният съд приел, че с извършеното изкореняване без съгласие на ищеца, който придобил по давност земята, а по силата на чл. 92 ЗС – и насажденията върху нея, е засегнато правото му на собственост и свойството на вещта да плододава, като носи добивите, които е носела преди това. Ето защо действията на арендатора на имота – ответното търговско дружество, възложени му от ответника Д. Н. Х., действително са причинил имуществени вреди на ищеца, като презумпцията на чл. 45, ал. 2 ЗЗД относно виновното им причиняване не е опровергана в процеса. Размерът на обезщетението от 1 710.86 лева е определен от въззивния съд по заключението на едноличната техническа експертиза, изготвено съобразно Наредбата за базисните цени на трайните насаждения. По искане на ищеца, сега касатор, по делото е назначена тройна експертиза, дала заключение за 1 934.95 лева.
По второто перо на облигационната претенция въззивният съд приел, че изкореняването на насажденията, които са били в състояние на плододаване, е лишило ищеца от добивите, които обичайно е получавал от имота под формата на средства от продажба на продукция. Присъдил е обезщетение за пропуснати ползи в размер на 2 025 лева за текущата година, през която е унищожено лозето, както и за следващите четири години, необходими на новите насаждения да достигнат състояние на нормално плододаване.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът е поставил въпроси, по които счита, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК: 1. при присъждане на обезщетение за унищожаване на трайни насаждения длъжен ли е съдът да се ограничи до посочените стойности в Наредбата за базисните цени на трайните насаждения и представляват ли същите горна граница на обезщетението, което може да бъде присъдено или те са минималните стойности, които се дължат като неустойка, без да е необходимо да се доказват, но ако реално претърпените вреди надхвърлят техния размер, има ли право пострадалият да претендира пълно обезщетяване на понесените вреди на основание чл. 51 ЗЗД; 2. може ли с наредба /подзаконов нормативен акт/ да се ограничи правото на пострадалия да получи пълно обезщетение за вредите, прогласено от чл. 51 ЗЗД; 3. не следва ли при противоречие между единична и тройна експертиза съдът да приеме, че съставът от трима експерти е по-обективен, безпристрастен и има повече знания от един експерт. Касаторът се позовава и на решение № 287/01.10.2013 г. по гр. д. № 984/2012 г. на ВКС, ІV-то г. о., според което чл. 236, ал. 2 ГПК изисква мотивите на решението да съдържат преценка на доказателствата, т. е. на всички доказателства, а не само избирателно на някои от тях.
Не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване поради следното:
Както единичната експертиза, така и тройната, са оценили стойността на премахнатата тел на 123.75 лева. Претендираните 115 броя колове също са оценени на по 10.50 лева за един брой, така че общата им стойност възлиза на 1 207.50 лева, както е приел и въззивният съд, кредитирайки заключението на вещото лице М. М.. При същата единична цена, обаче, вещите лица от тройната експертиза са оценили същото перо на 1 811.25 лева, което е невярно математическо изчисление, а като са записали, че „..е за три метра”, не са пояснили какво означава, нито са сторили това в заседанието по приемане на заключението на 30.09.2013 г. При тези данни по делото определящите изхода на спора въпроси не се свеждат до поставените от касатора, а именно дали пострадалият има право на пълна обезвреда съгласно чл. 51 ЗЗД, дали залегналият в тази разпоредба принцип на закона може да бъде дерогиран с подзаконов нормативен акт /Наредбата за базисните цени на трайните насаждения/ и заключението на кои вещи лица следва да бъде кредитирано. Ето защо и съобразно т. 1 на ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГК на ВКС по тях не може да се допусне касационно обжалване.
Претенцията за имуществени вреди включва и перо изкоренени лози 380 броя по 5 лева, съобразно „уточнителната молба” на ищеца на л.л. 49-51 от първоинстанционното дело. То е оценено от единичната експертиза на 379.61 лева и е включено от въззивния съд в общата стойност от 1 710.86 лева на имуществените вреди /379.61 плюс 1 207.50 плюс 123.75 лева/. Същото перо, оценено от тройната експертиза на 765 лева, е взето като база за присъденото от първоинстанционния съд обезщетение за пропуснати ползи за 5 години в размер на 3 825 лева, намалено от въззивния съд на 2 025 лева съобразно заключението на единичната експертиза за среден годишен добив от 405 лева. Видно е от заключенията, че и двете експертизи приемат сумата 0.60 лева като средна изкупна цена за килограм продукция. Разликата в стойността, предложена от двете групи експерти, е последица от факта, че според вещото лице М. М. средногодишният добив е 450 кг/дка, докато според вещите лица от тройната експертиза е 850 кг/дка. Следователно, приложението на чл. 51 ЗЗД за пълно обезщетяване на понесените вреди е в зависимост от изясняване от инстанциите по същество на фактическия въпрос за средния годишен добив от сорта винени лозя, отглеждани от ищеца, а не разрешаване на поставените от него правни въпроси, поради което и общата предпоставка на чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационното обжалване не е налице.
Не се установява при произнасянето по облигационната претенция за имуществени вреди и пропуснати ползи въззивният съд да е процедирал в противоречие със съдебната практика по приложението по чл. 236, ал. 2 ГПК.
ІІІ. По иска за обезщетение за неимуществени вреди:
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът се позовава на Постановление № 4/1968 г. на Пленума на ВС, ТР № 4/2013 г. по т. д. № 4/2012 г. на ОСГТК на ВКС, на решения на Върховния съд и на Върховния касационен съд, включително и на постановени по реда на чл. 290 ГПК, по материалноправния въпрос за справедливия размер на обезщетението за претърпени от непозволено увреждане неимуществени вреди на основание чл. 52 ЗЗД, и поставя въпросите: спазен ли е принципът за справедливо обезщетяване на неимуществените вреди, ако съдът спомене в мотивите си възрастта на увредения, неговото здравословно и финансово състояние, стойността, която засегнатото благо е имало за своя притежател, но присъди една съвсем символична /минимална/ сума; достатъчно ли е посочените критерии да се изброят в решението или те би трябвало действително да се отразят на присъдената сума.
Поставените въпроси не са разрешени от въззивния съд в противоречие със задължителната и трайна практика на ВКС по чл. 280, ал. 1, т.т. 1 и 2 ГПК. При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди във въззивното решение са взети предвид конкретните обстоятелства по случая съобразно изискванията на Постановление № 4/1968 г. на Пленума на ВС – ищецът много тежко преживял изкореняването на лозето, което обработвал и поддържал повече от 10 години, и то в добро състояние, бил разтревожен и стресиран, стресът бил свързан и с факта, че се касае за възрастен човек с хипертонична болест на сърцето, че от продажбата на продукция от лозето реализират със съпругата му допълнителен доход като добавка към ниските пенсии. Отчетен е и фактът, че след неправомерното посегателство ищецът се оплаквал от повишено кръвно налягане. При тези данни въззивният съд приел, че ищецът е претърпял неимуществени вреди в степен, която подлежи на обезщетяване, а съобразявайки тяхното естество и че се касае за изкореняване на 1/10 част от лозето, определил размера им на 600 лева, в останалата част до 10 000 лева отхвърлил иска. С оглед изложеното обезщетението за неимуществени вреди е определено по справедливост по смисъла на понятието и с предпоставките и начина на прилагането му, указан в задължителната практика на ВКС. Различните конкретни обстоятелства във всеки от случаите водят до различни по размер обезщетения, без това да сочи на противоречие при прилагане на критерия за справедливост по чл. 52 ЗЗД.
По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 169 от 15.10.2014 г. по гр. д. № 118/2014 г. на Силистренския окръжен съд по касационната жалба, подадена от А. В. Т. от [населено място].
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: