Р Е Ш Е Н И Е
№ 279
София, 20.11.2014 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в съдебно заседание на 18 ноември две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
при участието на секретаря Даниела Никова
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
гр.дело 4118 /2014 година
Производство по чл. 307, ал.2 от ГПК.
Постъпила е молба вх.№. 332/22.04.2014г., подадена от С. С. Я. за отмяна на основание чл. 303, ал.1 т.5 Г. на влязлото в сила решение № 467/26.11.2013г. по гр.д.№ 343/2013г. на Смоленски окръжен съд, с което е обезсилено решението на Девински РС по гр.д.№ 316/2012г. и е прекратено като недопустимо производството по предявеният от нея и други две лица иск по чл. 53, ал.2 ЗКИР срещу К. А. Я. и Е. З. Я..
Молителката се позовава на основанието по чл. 303, ал.1 т.5 ГПК, като твърди че поради нарушение на процесуалните правила е нарушено правото й на участие в процеса и правото й на защита, тъй като е призовавана и решението по спора е връчено чрез адвокат, който не е упълномощавала в хода на производството пред РС и пред възивната инстанция.
Ответниците по иска К. А. Я. и Е. З. Я. оспорват молбата, тъй като по делото е приложено пълномощно от молителката за адв. Н. М..
Останалите ответници по молбата – ищци по иска не вземат становище.
Върховен касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като разгледа молбата и данните по делото, намира следното:
С определение № 303 от 08.10.2014г. по настоящото дело на основание чл. 307 ГПК съдът се е произнесъл по допустимостта на подадената молба, като е приел, че тя е допустима, като подадена в срок и от надлежна страна.
Разгледана по същество, молбата е неоснователна.
От Д. М. Я., Д. С. М. и молителката С. С. Я. е предявен иск по чл. 53, ал.2 ЗКИР против К. А. Я. и Е. З. Я., който е бил частично уважен от РС, но решението е обезсилено от въззивната инстанция и производството е прекратено поради недопустимост на предявения иск. Прието е, че ищците, като наследници на С. Т. Я., на който през 1978г. е учредено право на строеж от държавата върху държавно дворно место, съставляващо парцел ХХХV от кв.85 [населено място] макар да притежават и правото да ползват дворното място на основание чл. 15 ЗС /отм/ нямат правен интерес от предявяване на иск по чл. 53, ал.2 ЗКИР, защото не могат да придобият и правото на ползване върху процесната площ от 53 кв.м. от друг парцел по давност. Касационно обжалване на това решение е недопустимо на основание чл. 280, ал.2 ГПК, поради което касационната жалба е оставена без разглеждане.
В производството пред РС на л. 88 от гр.д.№ 316/2012г. на Девински РС е приложено пълномощно от молителката С. С. Я., с което упълномощава адвокат Н.М. да я представлява по делото до свършването му пред всички инстанции. При тези данни, съдът правилно е приел, че адв. Н.М. е надлежно упълномощена от всички ищци и е дал ход на делото. Подаден е отговор на въззивната жалба от другите две ищци и от името и на молителката чрез пълномощника им адв. М.. В това й качество – като пълномощник на молителката С. С. Я. тя е получила призовката за заседанието пред възивната инстанция, а след това в това й качество й е връчено и въззивното решение.
Молителката твърди, че тя не е подписала пълномощното, но не посочва в молбата за отмяна да не е знаела за производството, да е узнала за воденото от нея на дело по-късно. Исковата молба е подадена от трите ищци, между които и молителката, в лично качество и са положени три подписа. Ищцата не оспорва в молбата подписа си под исковата молба, не твърди, че не е знаела за производството, но по време на висящността му не е оспорила подписа си върху пълномощното на л. 88 от делото на РС. Затова съдът не приема за основателно възражението на молителката в настоящото производство, че не е подписала пълномощното на адв. Н. М. на л. 88 от делото на РС за производството по предявения и от ней иск по чл. 53, ал.2 ЗКИР пред всички инсанции.
Предвид изложеното, не е налице основанието по чл. 303, ал.1 т.5 ГПК, тъй като не са налице посочените в него предпоставки. Това основание за отмяна на влязлото в сила решение е налице ако страната е била лишена от възможността да участва в делото, или не е била надлежно представлявана. Не е налице нито една от двете алтернативно уредени основания за отмяна в тази норма. Съдът не е допуснал процесуални нарушения, довели до нарушаване правото на участие на защита на молителката, а тя е участвала в разглеждане на делото чрез упълномощеният от нея още за производството пред РС адвокат. Затова молбата се явява неоснователна и ще се остави без уважение. Съобразно този резултат, на ответниците по молбата следва да се присъдят претендираните от тях деловодни разноски за това производство до доказания размер 300 лв. К. А. Я. и Е. З. Я.
По изложените съображения, Върховен касационен съд, първо гражданско отделение
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на С. С. Я. за отмяна на основание чл. 303, ал.1 т.5 Г. на влязлото в сила решение № 467/26.11.2013г. по гр.д.№ 343/2013г. на Смоленски окръжен съд.
ОСЪЖДА С. С. Я. да плати на К. А. Я. и Е. З. Я. деловодни разноски за настоящото производство в размер на 300 лв.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ