О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 279
Гр. София, 20.04.2018 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито заседание на 14.03.18 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА
Като разгледа докладваното от съдия Иванова гр.д. №3945/17 г., намира следното:
Производството е по чл.288, вр. с чл.280 ГПК.
ВКС се произнася по допустимостта на касационната жалба на Е. Т. – М. срещу въззивното решение на Градски съд София по гр.д. №2463/17 г. и по допускане на обжалването. С въззивното решение са отхвърлени исковете на касатора срещу [фирма] с пр. осн. чл.344, ал.1,т.1,2 и 3 КТ, с които е оспорена законността на уволнението на ищцата от длъжността „специалист продажби Б.”, извършено на осн. чл.325, ал.1,т.2 КТ със заповед от 13.06.12 г., и чл.225, ал.3 КТ – за сумата от 1530,80 лв., обезщетение за недопускане на ищцата на работата, на която е възстановена, за периода 13.06.12 г. – 20.07.12 г.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК и е допустима срещу въззивното решение по исковете с пр.осн. чл.344, ал.1,т.1-3 КТ. Касационната жалба е недопустима на осн. чл.280, ал.2, т.3 ГПК, ред. ДВ бр.50/15 г., срещу въззивното решение по иска с пр. осн. чл.225, ал.3 КТ, с цена под 5 000 лв. и следва да остане без разглеждане в тази част.
За допускане на обжалването касаторът се позовава на чл.280, ал.1,т.1,2 и 3 ГПК. Намира, че основният спорен по делото и значим за изхода му въпрос: Кой е началният момент, от който тече срокът по чл.345, ал.1 КТ ? – е решен в противоречие с цитираната практика на ВКС по чл.290 ГПК.
В противоречие с практиката на ВКС и на съдилищата, отразена в приложените към изложението решения, са решени и имащите значение за спора въпроси / смислово групирани от ВКС/:
1. Налице ли са самостоятелни мотиви в обжалвания съдебен акт с оглед цитираните в изложението две решения на СГС и копирането на един и същи текст за правни изводи, без значение кои са страните и какви са доказателствата и доводите им?
2. и 7. Допустимо ли е и има ли правомощия съдът да извършва тълкуване на специалната материалноправна норма на чл.345, ал.1 КТ, въпреки че същата е ясна и следва да се прилага според точния й смисъл? Разполага ли с правомощия съдът със съдебни актове да променя посредством тълкуване специалната материалноправна норма на чл.345, ал.1 КТ, която е ясна и следва да се прилага според точният й смисъл
3. и 8. Кой е началният момент, от който започва да тече срокът по чл.345, ал.1 КТ? Знанието за решението с оглед спецификата на казуса, замества ли съобщението по чл.345, ал.1 КТ и по какъв начин законодателят е указал в специалната материалноправна норма, че преклузивният 14 дневен срок тече за този работник/ служител от датата на въпросното узнаване, че съдебното решение е влязло в сила?
4. Правилно ли съдът е приел, че работодателят не е извършил нарушение на разпоредбата на КТ като не е допуснал ищцата на работа и е прекратил за пореден път тр. й правоотношение поради това, че срокът за явяване за заемане на длъжността, на която е възстановена по силата на вл. в сила съдебно решение следва да се счита / брои/ не от датата на връчване на съобщението по чл.345, ал.1 КТ, а от датата на узнаване, че решението е влязло в сила?
5. и 6. Налице ли е посредством депозиране на регистратурата на молба за издаване на препис от съдебно решение и съобщение по чл.345, ал.1 КТ признание на неизгоден за страната факт по см. на чл.175 ГПК и респективно от датата на депозиране на молбата ли тече срокът по чл.345, ал.1 КТ? Може ли да се приеме, че е спазена процедурата по връчване на съобщение по чл.345, ал.1 КТ с депозиране на молбата за издаване на препис от съдебното решение и съобщението по чл.345, ал.1 КТ и съответно от тази дата ли тече срокът по чл.345, ал.1 КТ за страната?
По допускане на обжалването ВКС намира следното:
Въззивният съд е приел, че съществено правнорелевантно обстоятелство за започване отброяването на срока по чл.345, ал.1 КТ е достигането на официалното удостоверително изявление на съда, че решението, с което незаконно уволненият работник е възстановен на работа, е влязло в законна сила, до знанието на неговия адресат – възстановения работник. Без правно значение е обстоятелството дали съдът изрично му е указал, че има право да се яви на работа в 2-седмичен срок от получаване на съобщението, за да я заеме, като по този начин занапред ще се възстанови незаконно прекратеното от работодателя трудово правоотношение. В този смисъл недобросъвестно би било поведението на възстановения работник, ако след получаване на документ, съставен от съда, в който е удостоверен по официален ред моментът на влизане в сила на съдебното решение, с което е възстановен на предишната работа, да не се яви на работа в 2-седмичен срок от този момент, а да изчаква нарочно съобщение от съда по реда на чл. 345, ал. 1 КТ – с указание, че може да упражни правото си да бъде възстановено занапред прекратеното трудово правоотношение. Не е възприел поддържаната от ищцата теза, че единствено моментът на връчване на съобщението на съда до незаконно уволнения работник по чл. 345, ал. 1 КТ е релевантен като начален момент, от който започва да тече уреденият в тази правна норма 2-седмичен преклузивен срок за заемане на предишната работа, на която работникът е бил уволнен. За да се достигне до нормативния смисъл, до действителната воля на законодателя, изразена в правната норма на чл. 345, ал. 1 КТ, следва да се извърши логическо, систематическо и телеологическо тълкуване по правилата на чл. 46, ал. 1 ЗНА. Съгласно чл. 8, ал. 1 КТ трудовите права и задължения се осъществяват добросъвестно съобразно изискванията на законите, като в чл. 8, ал. 2 КТ е уредена оборима презумпция за добросъвестност при упражняване на трудовите права и изпълнението на трудовите задължения от страните по трудовото правоотношение. За да се охранят интересите и на двете страни по трудовото правоотношение и да се създаде яснота относно техните намерения при отмяна на незаконно уволнение и възстановяване на незаконно уволнения работник, т.е. да се постигне баланс между корелативно съществуващите субективни права и правни задължения, чиито носители са работникът и работодателят, законодателят в разпоредбата на чл. 345, ал. 1 КТ е уредил 2-седмичен преклузивен срок за възстановяване занапред на прекратеното трудово правоотношение съобразно неговото предметно съдържание преди уволнението – при явяване на възстановения работник да заеме предишната работа, който тече от момента на официалното удостоверяване от съда на правнорелевантното обстоятелство, че решението, с което незаконно уволненият работник или служител е възстановен на предишната работа, е влязло в законна сила. Но това официално удостоверително изявление на съда може да бъде обективирано в различни документи и по различен начин, извън нарочното съобщение по реда на чл. 345, ал. 1 КТ. Според въззивния съд, от представените по делото доказателства се установява, че в молбата си от 29.05.2012 г. ищцата лично е поискала да бъде издадено съдебно уведомление по чл. 345, ал. 1 КТ, като е посочила, че решението, постановено по гр. дело № 14981 по описа за 2010 г. е влязло в сила. Посоченото от ищцата представлява извънсъдебно признание на неизгоден за нея факт, което ценено по реда на чл. 175 ГПК в съвкупност със събраните по делото доказателства удостоверява, че при подаването на молбата от 29.05.2012 г. ищцата е знаела, че решението, по силата на което е възстановена на работа, е влязло в сила. В проведеното производство пред двете инстанции ищцата не е оспорила обстоятелството, че същата е узнала за решението на посочената дата, а единствено, че узнаването не е правнорелевантният момент, от който започва да тече срокът по чл. 345, ал. 1 КТ. Освен това в приложеното по делото решение от 05.01.2016 г., постановено по н.ч.х.д. № 5303 по описа за 2014 г. на СГС, НО, ІV въззивен състав, с което е потвърдена присъда, постановено от СРС, НО, 98-ми състав на 14.04.2014 г. по н.ч.х.д. № 22378 по описа за 2012 г. е прието, че управителите на дружеството не са извършили повдигнатото им престъпление по чл. 172, ал. 2 НК, като недопускането до работа на ищцата е било правомерно.
ВКС намира, че не са налице основания за допускане на обжалването по въпроси 2 и 7, които са застъпени в практиката на ВКС по чл.290 ГПК и решени от въззивния съд в съответствие с тази практика – р. по гр.д. №105 /12 г. на трето г.о., р. по гр.д. №537/09 г. на четвърто г.о., р. по гр.д. №1467/10 г. на трето г.о., по гр.д. №7263/13 г. на четвърто г.о. на ВКС и др. Първото от тези решения е постановено по поставен за тълкуване въпрос: налице ли е начало на срока по чл. 345, ал. 1 КТ само в случаите при получаване от работника или служителя на нарочно уведомление от съда, че е възстановен на работа или този срок започва да тече и от узнаването по друг начин на влязлото в сила решение на съда затова? Отговорът на въпроса, даден в цитираните решения на ВКС, съвпада с този, даден от въззивния съд по настоящото дело. Съществуващата противоречива практика по този въпрос, формирана при действието на ГПК, отм., на която се позовава касаторът, е уеднаквена по реда на чл.290 ГПК в смисъла, възприет и от въззивния съд в обжалваното решение. Въпрос 4 е за правилността на изводи във въззивното решение – осн. по чл.281,т.3 ГПК и ВКС не го разглежда в това производство – ТР №1/19.02.10 г. ОСГТК.
Налице са обаче основания по чл.280, ал.1,т. 1 и 2 ГПК за допускане на обжалване на въззивното решение по въпроси 1,3, 5, 6 и 8, свързани с момента на безсъмнено узнаване от работника на влязлото в сила съдебно решение, с което е възстановен на работа, като начало на срока по чл.345, ал.1 КТ.
В р. по гр.д. №537/09 г. на четвърто г.о. на ВКС е прието, че от доказателствата по делото следва да е установено по безсъмнен начин, че работникът е узнал за решението, с което е възстановен на работа – тогава независимо дали е получил в последващ момент нарочното уведомление от съда за възстановяването му на работа, срокът по чл.345, ал.1 КТ, съобразно правилото на чл. 8 КТ за добросъвестно упражняване на трудовите права и задължения, тече от момента на узнаването. За несъмнено е прието узнаването за решението от страна на работника при възлагане воденето на изпълнителен процес / р. по гр.д. №105/12 г. на трето г.о. на ВКС/, при получаване на препис от решението и изпълнителен лист / р. по гр.д. №7263/13 г. на четвърто г.о., р. по гр.д. №4647/14 г. на СГС и по гр.д. №14873/16 г. на СГС/. Не представлява несъмнено узнаване получаването на суми по банкова сметка и заплащане на такси – р. по гр.д. №946/15 г. на трето г.о., получаването на обявление без препис от решението – р. по гр.д. №633/11 г. на трето г.о. на ВКС. По настоящото дело въззивният съд също принципно е приел, че срокът по чл.345, ал.1 КТ тече от момента на официалното удостоверяване от съда на правнорелевантното обстоятелство, че решението, с което незаконно уволненият работник или служител е възстановен на предишната работа, е влязло в законна сила. Това официално удостоверително изявление на съда може да бъде обективирано в различни документи и по различен начин, извън нарочното съобщение по реда на чл. 345, ал. 1 КТ
В случая конкретно е прието, че подаването на молба от ищцата от 29.05.12 г. за издаване на уведомление по чл.345, ал.1 КТ въз основа на влязлото в сила решение по делото, което да послужи пред работодателя, сочи на безсъмнено узнаване на влязлото в сила решение, макар заверен препис от него и уведомление по чл.345 КТ да са получени от ищцата на 11.06.12 г. Признанието от ищцата на факта на узнаването следва да се цени заедно с всички обстоятелства по делото – чл.175 ГПК, като относно момента на несъмнено узнаване е необходимо да се съобрази цитираната по-горе практика, на която въззивното решение противоречи по посочените по-горе въпроси..
Поради изложеното ВКС на РБ, трето г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Градски съд София по гр.д. №2463/17 г. от 7.06.17 г. по исковете с пр. осн. чл.344, ал.1,т.1,2 и 3 КТ.
Касаторката Е. М. не дължи държавна такса съгл. чл.357 КТ.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на Е. Т. –М. срещу същото въззивно решение в частта по иска с пр. осн. чл.225, ал.3 КТ, с цена под 5000 лв.
Определението само в частта за оставяне на жалбата без разглеждане, подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от съобщението. След влизането му в сила делото да се докладва на председателя на трето г.о. за насрочване в о.с.з.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: