Определение по гр.д. на ВКС , І-во гражданско отделение стр.4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 279
София, 30.05.2019 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на 17.04.2019 година в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бранислава Павлова
ЧЛЕНОВЕ: Теодора Гроздева
Владимир Йорданов
разгледа докладваното от съдия Йорданов
гр. дело № 4567 /2018 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е с правно основание чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Р. С. С. и И. С. Т. срещу въззивно решение № 230 от 18.06.2018 г. по възз. гр. д. № 319 /2018 г. на Хасковския окръжен съд, г.о., с което е потвърдено решение № 182 от 22.12.2017 г. по гр.д. № 149 /2016 г. на РС Харманли, с което са отхвърлени искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, предявени от жалбоподателките срещу Б. А. С., Д. В. А., И. Д. И., М. Г. И., А. Д. С., В. Ж. Г. и К. Й. Я., за признаване за установено по отношение на ответниците, че ищците са собственици на 1 /3 идеални части от недвижими имоти – масивна сграда – лятна кухня, навес и стопанска постройка с обща площ 75 кв.м., ведно с 1 /3 идеални части от площта под постройките, построени в УПИ ….. , в кв. ….. , по плана на [населено място], както и 1 /9 идеални части от прохода (тунела) към [улица]с площ от 26 кв.м., находящ се в същото УПИ ….. .
Жалбоподателките твърдят, че обжалваното решение е неправилно и искат то да бъде допуснато до касационно обжалване, като излагат основания за това, които ще бъдат разгледани по-долу.
Насрещните страни И. Д. И. и М. Г. И. в писмен отговор оспорват наличието на основания за допускане на касационно обжалване. Останалите насрещни страни не са подали писмен отговор.
Касационната жалба е допустима, тъй като е обжалвано въззивно решение по искове за собственост, по които не е налице изключението по чл.280,ал.3 ГПК (предишна чл.280,ал.2 ГПК преди изменението с ДВ бр. 86 от 2017 г.).
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел за установено следното:
Предявен е иск по чл. 124, ал. 1 ГПК за установяване на правото на собственост на ищците върху 1 /3 идеални части от процесните сгради и земята под тях, както и 1 /9 идеални части от прохода (тунела) към [улица]в [населено място]. По делото е безспорно, че при извършена на 15.03.1922 г. доброволна делба общата наследодателка на ищците и част от ответниците Я. К. Б. е получила в дял къща от две стаи, един цветарник със застроено място от 45 кв.м. и сграда от 30 кв.м., находяща се западно от цветарника, построени в поземлен имот в [населено място]. С нотариалния акт за делбата е учредено право на преминаване на съделителите Я. Б. и нейния син Х. Б. върху прохода (тунела) към [улица]с площ от 26 кв.м, намиращ се между къща от 75 кв.м. възложена в дял на Х. Б., и къща от 108 кв.м., падаща се в дела на другия син на Я. Б. – С. Б., като в дела на последния е възложен и тунелът. Идентичността на възложените в дял на Я. Б. имоти с процесните е установена със заключение на вещо лице по приета по делото съдебно-техническа експертиза. След смъртта на Я. Б. на 07.02.1925 г. дядото на ищците Х. Б., починал на 09.11.1977 г., е придобил по наследство от майка си 1 /3 идеална част от процесните сгради, които впоследствие са преминали по наследствено правоприемство и в патримониума на ищците Р. С. С. и И. С. Т.. Останалите 2 /3 идеални части от процесните имоти са наследени поравно от сина на Я. Б. – С. Б. и нейната дъщеря Б. М..
На 25.10.2006 г. сънаследниците Л. Г. М. и З. Г. Ф. (дъщери на Б. М.) са се снабдили с констативен нотариален акт за право на собственост върху 210.5 /312 ид. части от процесния УПИ ….. в кв. ….. по плана на [населено място], ведно с 210.5 /312 ид. части от построените в него масивна сграда – лятна кухня, навес и стопанска постройка – предмет на настоящото дело, придобити по наследство и давностно владение. Л. Г. М. и З. Г. Ф. са продали на 17.08.2007 г. процесния УПИ ….. , ведно с всички построени в него сгради, на ответниците Б. А. С. и Д. В. А. по време на брака им. На 03.10.2013 г. Б. С. и Д. А. са дарили на ответниците И. Д. И. и М. Г. И. 181 /312 ид.ч. от процесния УПИ ….. и 2 /3 ид.ч. от построените в него масивна сграда – лятна кухня, навес и стопанска постройка.
Така въззивният съд е приел, че независимо, че претендираните от ищците идеални части имат наследствен характер, предявеният от Р. С. С. и И. С. Т. иск за собственост е неоснователен поради основателност на възражението на ответниците И. Д. И. и М. Г. И. за придобивна давност – че Л. Г. М. и З. Г. Ф. (дъщери на Б. М.) са придобили процесните идеални части по давност през 2006 г..
В касационното производство спорът отново се свежда до основателността на възражението на ответниците И. Д. И. и М. Г. И. за придобивна давност, изтекла в полза на техните праводатели.
Касационно обжалване на решението в частта, с която е отхвърлен искът за собственост на 1 /3 идеални части от недвижими имоти – масивна сграда – лятна кухня, навес и стопанска постройка с обща площ 75 кв.м., ведно с 1 /3 идеални части от площта под постройките, построени в УПИ ….. , в кв. ….. , по плана на [населено място], следва да се допусне по изведения от жалбоподателките и уточнен от съда материалноправен въпрос: трябва ли съсобственикът, който се позовава на придобивна давност за чуждата идеална част върху сънаследствен имот, да доказва при спор за собственост, че е извършил действия, отблъскващи владението на сънаследниците и установяващи своене, чрез които е обективирано спрямо съсобствениците намерението му да владее техните идеални части за себе си?
Видно от изложеното за мотивите на въззивното решение, въпросът е обусловил изводите на въззивния съд.
След като е приел, че ищците и Л. Г. М. и З. Г. Ф. – праводателки на ответниците, са наследници на общ наследодател – Я. Б. и са били съсобственици на процесния имот по наследство, за което по делото са представени документи (за собственост), въззивният съд е приел, че с оглед възражението на ответниците И. Д. И. и М. Г. И. за придобивна давност, изтекла в полза на техните праводатели Л. Г. М. и З. Г. Ф., тежестта да докаже демонстриране на собственически намерения и осъществяване на фактическа власт върху имота се носи от ищците, без да обсъжда дали тъй като ищците разполагат с документи за собственост по наследяване, ответниците не са длъжни да докажат в процеса, че праводателите им са обективирали преобръщане на владението върху идеалните части на ищците от сънаследствения имот.
Въпросът е разрешен в противоречие с посочените от жалбоподателите ТР № 1 /06.08.2012 г. по т.д. № 1 /2012 г. на ОСГК на ВКС и съдебно решение № 45 /15.04.2014 г. по гр. д. № 6619 /2013г. на ВКС, II г.о., с което е възприето разрешението в тълкувателното решение, че ако основанието, на което първоначално е установена фактическата власт, показва съвладение, какъвто е случаят при наследствено правоприемство, установилият фактическата власт върху имота е държател на чуждите идеални части в съсобствеността и за да ги придобие по давност, следва да превърне с едностранни действия държането им във владение; като при спор той носи доказателствената тежест да установи така нареченото преобръщане на владението и да докаже действията, чрез които е манифестирал намерението си.
С това е осъществено основание по чл.280,ал.1,т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение в съответната част.
И. въпрос не се отнася до частта от решението, с което е отхвърлен искът за собственост върху 1 /9 идеални части от прохода (тунела) към [улица]с площ от 26 кв.м., находящ се в същото УПИ ….. , за който видно от изложеното за мотивите на въззивния съд, е прието че не е придобит от праводателката на ищците Я. Б., а от нейния син С. Б., чиито наследници и правоприемници ищците не са.
Жалбоподателките следва да заплатят държавна такса по сметка на ВКС в размер на 75 лева за разглеждане на касационната им жалба (по 25 лева по субективно съединените си искове срещу трите групи ответници).
Воден от изложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА до касационно обжалване въззивно решение № 230 от 18.06.2018 г. по възз. гр. д. № 319 /2018 г. на Хасковския окръжен съд, г.о, в частта, с която с него е потвърдено решение № 182 от 22.12.2017 г. по гр.д. № 149 /2016 г. на РС Харманли, в частта, с която са отхвърлени искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за собственост на 1 /3 идеални части от недвижими имоти – масивна сграда – лятна кухня, навес и стопанска постройка с обща площ 75 кв.м., ведно с 1 /3 идеални части от площта под постройките, построени в УПИ ….. в кв. ….. по плана на [населено място].
Не допуска до касационно обжалване въззивно решение № 230 от 18.06.2018 г. по възз. гр. д. № 319 /2018 г. на Хасковския окръжен съд, г.о, в частта, с която с него е потвърдено решение № 182 от 22.12.2017 г. по гр.д. № 149 /2016 г. на РС Харманли, в частта, с която с него са отхвърлени искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за 1 /9 идеални части от прохода (тунела) към [улица]с площ от 26 кв.м., находящ се в същото УПИ ….. .
Указва и дава възможност на жалбоподателките Р. С. С. и И. С. Т. в едноседмичен срок от съобщение да представят доказателства за платена по сметка на ВКС държавна такса в размер на 75 (седемдесет и пет) лева за разглеждане на касационната им жалба, като им указва, че при неизпълнение касационната жалба ще бъде върната, а производството по делото – прекратено.
Делото да се докладва за насрочване или прекратяване след представяне на доказателства за платена държавна такса или след изтичане на срока за това.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.