Решение №279 от 7.9.2011 по гр. дело №1384/1384 на 4-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

Р Е Ш Е Н И Е

№ 279

С., 07.09. 2011г.

В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, състав на Четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на шестнадесети май две хиляди и единадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: СТОИЛ СОТИРОВ
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА

при участието на секретаря Ц. Л., изслуша докладваното от съдия Б.Стоилова гр. дело № 1384 по описа за 2010г. и за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по чл.290 от ГПК, образувано по касационната жалба на адвокат Ч. като процесуален представител на Т. Д. Д. от гр.Ст.З. срещу въззивното решение на Старозагорския окръжен съд /СОС/ от 10.VІ.2010г. по в.гр.д. № 193/2010г. Касационната жалба съдържа оплаквания за недопустимост, нарушения на процесуалния закон, за необоснованост и незаконосъобразност. Недопустимо било решението в частта, с която е отменено допълнителното решение на първоинстанционния съд и е определен режим на лични контакти на бащата с детето 10 дни през зимата, тъй като допълнителното решение не е обжалвано от бащата и по отношение на него то е влязло в сила. В тази му част въззивното решение било в противоречие и с мотивите, че срещите между бащата и детето следвало да се провеждат в присъствието на майката и без преспиване при него. Съдът потвърдил изцяло първоинстанционното решение, въпреки че то е обжалвано само в частта му относно режима на лични контакти с детето. Изложени са съображения за необоснованост, за липса на аналог в практиката относно определяне на режим за далечно бъдеще, без да се знае предварително и да се прецени психическото развитие на детето, интересите му, привързаността му към майката/бащата и други обстоятелства. Режимът следвало да се определи въз основа на събраните данни към настоящия момент, за в бъдеще това било недопустимо, тъй като липсвало такова искане. Становището в социалния доклад доказва основателността на искания от майката режим на свиждане – без преспиване при бащата и в нейно присъствие. Следвало да се има предвид, че за бащата във всеки момент съществувала възможност да да иска промяна в режима на лични контакти. Иска се обезсилване на решението в частта относно личните контакти 10 дни през зимата, или отмяна и определяне на режим на лични контакти всяка първа и трета събота и неделя от 10ч. до 18ч. без преспиване в присъствието на майката и отхвърляне на искането за свиждане 10 дни през зимата и 30 дни през лятото. Претендират се и разноски.
Касационно обжалване на решението в частта относно определеният режим на лични контакти на бащата с детето е допуснато с определение № 374 от 10.ІІІ.2011г. на основание чл.280 ал.1 т.3 от ГПК по въпросите: “може ли въззивният съд да се произнесе по допълнителното решение на първоинстанционния съд, след като то е обжалвано само от ответницата, но не и от ищеца, чието искане е отхвърлено с решението?” и “допустимо ли е определянето не на един, а на три режима на лични контакти с малолетно дете за различни периоди”.
Ответникът по касационната жалба Е. А. С. от [населено място] е заел становище за нейната неоснователност. Претендира се разноски.
За да се произнесе по касационната жалба, ВКС на РБ съобрази следното:
С атакуваното решение СОС е отменил решение № 218 от 01.ІІІ.2010г. на Старозагорския РС по гр.д. № 1544/2009г., с което е допълнен диспозитива на постановеното по делото на 28.VІІ.2009г. решение № 87 с отхвърляне на искането на Е. Асп.С. за определяне на режим на лични контакти с детето Н. Е. С. 10 дни през зимата, и вместо него въззивният съд е постановил друго, с което е определил такъв режим на лични контакти. Срещу това решение въззивна жалба е подадена от ответницата по делото Т. Д., като във въззивната жалба на ищеца Е. С. срещу първоначалното решение се съдържа искане за частичната му отмяна и определяне и на лични контакти с детето му 10 дни през зимата. Със същото решение СОС по въззивни жалби и на двете страни срещу първоначалното решение е потвърдил решението на Ст.З.РС № 87/28.VІІ.2009г., с което е определен режим на лични контакти на бащата с детето Н., както следва: три месеца след влизане на решението в сила – всяка първа и трета събота и неделя без преспиване от 10 ч. до 18 ч. в присъствието на майката Т. Д.; четири месеца след изтичане на предходния период – всяка първа и трета събота и неделя без преспиване от 10 ч. до 18 ч. без задължително присъствие на майката; при навършване на 4 годишна възраст на детето – всяка първа и трета събота и неделя от 10 ч. до 18 ч. на неделния ден с преспиване в дома на бащата, както и 20 дни през лятото, когато това време не съвпада с платения годишен отпуск на майката.
За да постанови решението в частта за лични контакти 10 дни през зимата, въззивният съд е приел, че удовлетворяването на тази претенция е подходяща за детето, което следва да свикне с присъствието на баща си в своя живот. Прието е по останалите претенции за лични контакти, че не следва да се възприема силно ограничителния режим, предлаган от майката. Поддържането на лични отношения между бащата и детето е жизнено необходимо и за двамата с оглед създаване на възможност чрез общуване детето да развива чувства на обич, привързаност и доверие, което ще съдейства за правилното му развитие, спокойствие и самочувствие, още повече че двамата са силно привързани един към друг. С оглед на това и силната емоционална връзка на детето с майката първоначално в рамките на два – три месеца свиждането следва да се осъществява с нейно участие, след този период бащата ще може да взема детето всяка събота от 10ч. до 18ч. без задължително участие на майката до навършване на 4 години, а след тази възраст бащата ще може да взема детето всяка първа и трета събота и неделя от 10ч. в събота до 18ч. в неделя с преспиване в дома на бащата, 20 дни през лятото, които не съвпадат с отпуска на майката, както и 10 дни през зимата.
По първия въпрос “може ли въззивният съд да се произнесе по допълнителното решение на първоинстанционния съд, след като то е обжалвано само от ответницата, но не и от ищеца, чието искане е отхвърлено с решението?”, обусловил допускането на касационно обжалване, ВКС на РБ счита следното:
На първо място следва да се отбележи, че т.н. “допълнително решение” на първоинстанционния съд не е такова по чл.250 от ГПК, въпреки така приетото в него основание, а е решение за отстраняване на очевидна фактическа грешка по чл.247 от ГПК, какъвто извод следва от изложените в този съдебен акт мотиви. С постановяването му това решение става част от първоначалното решение. С оглед на това подаването на въззивна жалба срещу последното, включваща искане за разрешаване на спора и по претенцията, по която съдът не се е произнесъл /в диспозитива на решението/, валидно сезира въззивният съд за произнасяне и по тази претенция, въпреки неподаването на въззивна жалба срещу решението за поправка на очевидна фактическа грешка.
При този отговор на поставения въпрос се налага извод за неоснователност на оплакването на касаторката за недопустимост на въззивното решение в частта по претенцията за определяне на мярка за лични контакти на бащата с детето 10 дни през зимата. Неоснователно е и оплакването, че съдът потвърдил изцяло първоинстанционното решение, въпреки че то е обжалвано частично. Действително, съдът се е произнесъл непрецизно, потвърждавайки първоинстанционното решение от 28.VІІ.2009г., без да посочи в коя от обжалваните му части. Но че това произнасяне не касае необжалваните части, следва от мотивите на въззивното решение.
Според ВКС на РБ, състав на ІV ГО, отговорът на втория въпрос “допустимо ли е определянето не на един, а на три режима на лични контакти с малолетно дете за различни периоди” е положителен. В закона не са определени мерките относно личните отношения между родителя, на когото не е предоставено упражняването на родителски права, и децата. С оглед на това те се определят въз основа на обстоятелствата, установени във всеки конкретен случай, като основен критерий за всяка от тях е най-добрият интерес на децата. Тъй като мерките във всички случаи се отнасят за бъдещ /след влизането в сила на решението/ период, ограничен отнапред /по силата на закона/ само до навършването на пълнолетие, те може да бъдат определени и по конкретни периоди, съобразени с опитните правила, с възрастта и със свързаните с нея обективни изменения в психоемоционалните способности и потребности на децата. При неефективност на така определените мерки законът дава възможност на всеки родител да иска изменението им или определянето на нови.
Касационната жалба е неоснователна.
С оглед съображенията, изложени в отговора на втория въпрос, обусловил допускането на касационно обжалване, неоснователни са оплакванията във връзка с определените по периоди мерки за лични контакти на бащата с малолетното му дете. Именно определените по този начин мерки са съобразени с установените по делото конкретни обстоятелства, в т.ч. и чрез социалния доклад, относно взаимоотношенията между бащата и детето, включително силната им привъзраност, както и с възрастта и с нормално следващите от това изменения в психоемоционалните способности и потребности на детето. Съобразена е и силната привързаност на детето към майката, въз основа на което е прието, че първоначално контактите с бащата следва да се осъществяват задължително в нейно присъствие и без преспиване при бащата. Това обстоятелство е в основата и на извода, че чак след навършване на четири годишна възраст мерките ще включват и контакти с преспиване при бащата. Това се отнася и за пребиваването на детето при бащата 20 дни през лятото и 10 дни през зимата, с оглед на което са неоснователни и оплакванията на касаторката за противоречие в мотивите на съда в тази насока.
Атакуваното въззивно решение е съобразено със събраните по делото доказателства и тъй като направените въз основа на тях правни изводи са законосъобразни, на основание чл.293 ал.1 от ГПК то следва да бъде оставено в сила.
С оглед този извод и на основание чл.78 ал.1 и ал.3 от ГПК на ответника по касация следва да бъдат присъдени 200лв. разноски само за настоящата инстанция, а на касаторката-ищца не се следват такива.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,
Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА решението на Старозагорския окръжен съд, ІІ граждански състав, № 144 от 10.VІІ.2010г. по гр.д. № 193/2010г.
ОСЪЖДА Т. Д. Д. от [населено място] да заплати на Е. А. С. от с.гр. 200лв. разноски.
Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top