Решение №28 от 13.5.2019 по гр. дело №2212/2212 на 2-ро гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

Р Е Ш Е Н И Е

№28
София, 13.05.2019 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, Второ отделение, в съдебно заседание на дванадесети февруари през две хиляди и деветнадесета година в състав:

Председател: Камелия Маринова
Членове: Веселка Марева
Емилия Донкова

при секретаря Зоя Якимова, като изслуша докладваното от съдията Донкова гр. д. № 2212/2018 г., и за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по чл.290 ГПК.
С определение № 551 от 12.11.2018 г. е допуснато касационно обжалване на въззивно решение от 26.02.2018 г. по в. гр. д. № 9243/2017 г. на Софийския градски съд, по касационната жалба на В. К. Д. и С. Е. И.- Д.. Касаторите искат обжалваният съдебен акт да бъде отменен като неправилен – касационно отменително основание по чл.281, т.3 ГПК.
Ответниците по касация, чрез процесуалния си представител, считат, че касационната жалба е неоснователна.
Върховният касационен съд на РБ, състав на Второ г. о., провери заявените с жалбата основания за отмяна на въззивното решение и за да се произнесе, взе предвид следното:
Касационното обжалване е допуснато на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК по следните материалноправни и процесуалноправни въпроси: 1. необходимо ли е да се установи наличието на решение на общото събрание на ТКЗС за продажба на имот по чл.11, ал.5 от Примерния устав на ТКЗС, за да се приеме, че същият не подлежи на възстановяване в полза на лицата по чл.10, ал.1 ЗСПЗЗ; 2. каква е материалната доказателствена сила на нотариалния акт относно представените пред нотариуса документи и редът за нейното оборване; 3. наличието на възможност правнорелевантен факт да бъде установен с косвени доказателства- посредством възпроизвеждане на документ, който не е наличен, в друг, съществуващ документ; 4. към кой момент следва да се преценява наличието на пречка за възстановяване на собствеността по чл.10, ал.7 ЗСПЗЗ в хипотезата на чл.10, ал.13 ЗСПЗЗ, т. е. когато масовизираният имот е бил прехвърлен от ТКЗС в полза на трето лице.
На така поставените правни въпроси следва да се дадат следните отговори:
По първия въпрос.
Необходимо е да се установи наличието на решение на общото събрание на ТКЗС за продажба на имот по чл.11, ал.5 от Примерния устав на ТКЗС, предвиждащ, че продажбата на земи, внесени в стопанството или негова собственост, се извършва по решение на общото събрание, за да се приеме, че същият не подлежи на възстановяване в полза на лицата по чл.10, ал.1 ЗСПЗЗ. Липсата на документ обаче, в който е обективирано взетото решение, сама по себе си не може да доведе до извод за нищожност на извършената продажба по реда на Закона за реда на прехвърляне вещни права върху някои недвижими имоти /отм./, когато този документ е описан в издаден нотариален акт като представен пред нотариуса, както и когато са налице други писмени доказателства /в случая протокол, удостоверяващ предлагането на имота за продажба от стопанството и определянето на конкретно лице за купувач/, от които може да се установи наличието на решение за извършване на продажба на земя, внесена в стопанството.
По втория въпрос.
Според ТР № 11/ 21.03.2013 г. по т. д. № 11/2012 г. на ОСГК на ВКС, нотариалният акт се ползва с обвързваща материална доказателствена сила по смисъла на чл.179, ал.1 ГПК, че пред нотариуса са били представени описаните в акта документи, поради което тази доказателствена сила подлежи на оборване само при оспорване на документа по реда и в срока по чл.154 ГПК /отм./, респ. чл.193 ГПК /в сила от 01.03.2008 г./, при което тежестта за установяване на неистинността е върху оспорващата страна /ал.3/. Когато документът е представен с исковата молба, съдебната практика по приложението на ГПК от 1952 г. /отм./, при чието действие е предявена исковата претенция в конкретния случай, приема, че ответникът следва да оспори истинността му в първото съдебно заседание, а ако не се е явил в същото- в следващото съдебно заседание, след което правото да се оспори истинността на документа се преклудира /Решение № 558 от 13.01.2011 г. по гр. д. № 4323/ 2008 г. на І г. о./. При надлежно оспорване истинността на нотариален акт в частта, според която пред нотариуса е бил представен описан документ, неговата доказателствена сила следва да се зачете, когато не е оборена.
По третия въпрос.
Според практиката на ВКС, обективирана в решение № 198 от 10.08.2015 г. по гр. д. № 5252/14 г. на ІV г. о., която се възприема и от настоящият съдебен състав, правнорелевантният факт може да бъде доказан с преки доказателства, но те може да са изгубени с времето или нарочно да са унищожени. Заличаването на следите не е пречка за установяването на правнорелевантния факт, тъй като той може да бъде доказан и с косвени доказателства- следи от осъществяването на други факти, свързани с правнорелевантния /например възпроизвеждане на изгубения документ в друг, съществуващ документ/. Независимо че в случая липсва самото решение на общото събрание на ТКЗС „Г. К.” за продажба на процесния имот в полза на праводателя на ищците, като се има предвид отдалечеността на релевантния период във времето, следва да се приеме, че правнорелевантният факт може да бъде установен и със събраните косвени доказателства за съществуване на такова решение- отразяването му като приложение към нотариален акт /който в тази му част има обвързваща материална доказателствена сила/, както и възпроизвеждането му в друг, съществуващ документ.
По четвъртия въпрос.
Съгласно дадените задължителните указания в ТР № 6 от 10.05.2006 г. по т. д. № 6/2005 г. на ОСГК на ВКС и утвърдената съдебна практика на ВКС, формирана по реда на чл.290 ГПК, релевантният момент, към който се преценява наличието на пречка за възстановяване на собствеността по чл.10, ал.7 ЗСПЗЗ в хипотезата на чл.10, ал.13 ЗСПЗЗ, т. е. когато масовизираният имот е бил прехвърлен от ТКЗС в полза на трето лице, е 01.03.1991 г. /датата на влизане в сила на ЗСПЗЗ/.
С обжалваното въззивно решение, постановено по реда на чл.196 и сл. ГПК /отм./, е отменено първоинстанционното решение от 15.03.2017 г. по гр. д. № 7128/2006 г. на Софийския районен съд, с което са уважени предявените от касаторите против Н. Щ. Б. и Г. Д. Б. искове по чл.108 ЗС- за признаване правото на собственост на ищците и осъждане на ответниците да им предадат владението на поземлен имот, находящ се в [населено място],[жк], ул. „740“, с идентификатор № *** по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед № РД-18-74/20.10.2009 г. на изп. директор на АГКК, с площ от 590 кв. м., при съседи: имоти с идентификатори ***, ***, ***, ***, който имот съгласно изменението на ПУП на в. з. „Горна баня“ със заповед № РД-09-64/15.03.2005 г. представлява УПИ *-* от кв.*, вместо което е постановено отхвърляне на така предявените искове. Решението е постановено при участието на К. Б. Н. като трето лице- помагач на страната на ответниците в качеството му на прехвърлител на процесния имот по силата на сключения с нотариален акт № *, том *, рег. № *, нот. дело № */* г. договор за покупко-продажба, на който се основават правата на ответниците по предявените от касаторите искове за собственост.
При формиране на решаващите си изводи въззивният съд е приел, че съгласно чл.11 от Примерния устав на ТКЗС (обн., ДВ, бр.14 от 18.02.1958 г., отм., ДВ, бр.83 от 25.10.1968 г.) колективното стопанство има право да се разпорежда с внесените в него земеделски земи. Върху внесената земя ТКЗС е придобило право на кооперативно земеползване, което по своето съдържание е по-широко от правото на владение и дава правната възможност на кооперативното стопанство фактически да се разпорежда със земите като със собствени. Разпореждането следва да се извърши с изрично решение на общото събрание на ТКЗС (чл.11, ал.5 от Примерния устав). За имота, закупен от К. Л. К. (наследодателя на лицата, от които ищците са придобили собствеността с нотариален акт № */*** г.), са изложени съображения, че липсва решение за продажба от общото събрание на ТКЗС „Г. К.“ – Горна баня. Изложени са в тази връзка мотиви, че съгласно задължителните указания на ТР № 11/21.03.2013 г. по тълк. дело № 11/2012 г. на ОСГК на ВКС, констативният нотариален акт и нотариалният акт за сделка притежават обвързваща доказателствена сила за третите лица и за съда, като ги задължават да приемат, че посоченото в акта лице е собственик на имота, като правният извод на нотариуса за съществуването на правото на собственост се счита верен до доказване на противното. Прието е, че легитимиращото действие и доказателствената сила на нотариален акт № */*** г. са оборени предвид съдържанието на протокол № 3/25.04.1959 г. от заседание на общокооперативното събрание на ТКЗС „Г. К.“ – С., Горна баня, в който не е отразено решение за продажба на процесния имот. Формиран е решаващ правен извод, че липсата на решение по чл.11, ал.5 от Примерния устав на ТКЗС от 1958 г. прави сделката, обективирана в нотариалния акт, нищожна на основание чл.26, ал.1 ЗЗД, като сключена в нарушение на изискванията на нормативен акт, поради което К. Л. К., респ. наследниците му, не се легитимират като собственици на имота и сделката, обективирана в нотариален акт № */*** г. не е произвела вещно-прехвърлителното си действие. Изложени са и съпътстващи мотиви, че ищците не се легитимират като собственици на имота, предвид разпоредбата на чл.10, ал.13, във вр. с ал.7 от ЗСПЗЗ (в редакцията на закона съгласно ДВ, бр.98 от 1997 г., с оглед приключването на административното производство по възстановяване на собствеността през 1998 г.), тъй като не е установено към датата на влизане в сила на ЗСПЗЗ в процесния имот да е съществувала постройка, изградена при спазване на всички нормативни изисквания. Прието е, че през 1962 г. е била построена вилна постройка в имота, която обаче не е съществувала към датата на влизане в сила на ЗСПЗЗ, поради което не е била налице пречка по смисъла на чл.10, ал.7 ЗСПЗЗ за реституиране на бившия земеделски имот. Обобщено е, че събраните в този смисъл свидетелски показания на К., А., П., А. и С. кореспондират с отбелязаното в нотариален акт № */*** г., в скица от 03.06.1997 г., в скица № АБ-657/28.07.1997 г., че имотът не е бил застроен, а е представлявал празно дворно място, поради което не намира приложение чл.10, ал.7 ЗСПЗЗ и имотът законосъобразно е бил възстановен на наследниците на Б. Н. Т., при което, доколкото ищците не заявяват собствени права върху имота към момента на колективизацията, те не разполагат с възражения за материална незаконосъобразност на решението на поземлената комисия за възстановяване правото на собственост. Въззивният съд е основал решаващия си фактически извод за липса на постройка на изнесените в този смисъл сведения от част от разпитаните свидетели, чиито показания е кредитирал като кореспондиращи на писмени доказателства /нотариален акт № * от *** г., скици от 03.06.1997 г. и 28.07.1997 г., както и мотиви към решение от 24.02.1998 г. по гр. д. № 8980/96 г. на СРС/, които се отнасят до състоянието на имота не към 1991 г., а към 1997 г.- 1998 г. В тази връзка са изложени и мотиви, в които са обсъдени показанията на втората група свидетели относно наличието на постройка в имота именно към 1997 г.- 1998 г., като същите са приети за недостоверни.
По касационната жалба.
По делото е установена следната фактическа обстановка:
Видно от нотариален акт № *, том *, дело № */* г. за покупко-продажба на недвижим имот, В. К. Д. по време на брака си със С. Е. И.- Д. е закупил от А. К. К. и К. К. К. следния недвижим имот: парцел *-* от кв.* по плана на [населено място], м. «в. з. Горна баня». Продавачите са се легитимирали като собственици на основание наследствено правоприемство от К. Л. К.. За удостоверяване на правото на собственост на наследодателя е представен нотариален акт № */*** г., том *, дело № */* г. за собственост на придобит имот по Закона за реда за прехвърляне на вещни права върху някои недвижими имоти.
Установява се от цитирания по-горе нотариален акт, че ОТКЗС „Г. К.“ – С., Горна баня, е продало на К. Л. К. празно дворно място с площ от 945 кв. м., находящо се в [населено място], Горна баня-вилна зона, м. „Равнище –К. валог“, бивша собственост на наследници на Н. Т. Г., съставляващо парцел *, пл.№ * от кв.* по плана на [населено място]. В нотариалния акт, сред представените документи за съставянето му, фигурира протокол № 3/25.04.1959 г. на ОТКЗС „Г. К.“, в който са отразени дневен ред и решения на събранието, сред които липсва точка (респ. и решение) за продажба на имоти. Посочено е, че актът е съставен въз основа на протокол № 27 от 27.10.1961 г. на СГНС по преписка вх. № А-975/1961 г. Видно от цитирания протокол, на 27.10.1961 г. ИК на К. РНС е определил К. Л. К. за купувач на предложеното за продажба от ТКЗС „Г. К.“ – Горна баня дворно място от 945 кв. м., съставляващо парцел *-* от кв.* по плана на [населено място].
По делото се установява, че през юли 1962 г. в имота е била построена масивна тухлена барака с разрешение на Техническия отдел № 208/10.07.1962 г., издадено на името на К. Л. К. /служебна бележка № 1095 от 26.02.1963 г. на Техническия отдел на К. РНС; протокол № 5/19.07.1962 г. за дадена строителна линия и определено ниво; архитектурен проект от 25.06.1962 г. за вилна сграда; позволителен билет № 86/10.07.1962 г./. Със заповед на областния управител на област С. № РД-157-277/4.12.1997 г. е било наредено да се отпише от актовите книги за държавна собственост А. № */*** г. в частта му, отнасяща се до имот от * кв. м., парцел *, пл.№ *, кв.* по плана на [населено място], като неправилно актуван като държавен, с отбелязване, че имотът е собственост на К. Л. К. съгласно нотариален акт № */* г.
Видно от влязло в сила на 18.04.1998 г. решение по гр. дело № 8980/1996 г. на Софийски районен съд, постановено по реда на чл.14, ал.3 ЗСПЗЗ, е било възстановено на наследниците на Н. Т. Г. правото на собственост върху част от ливада от 8 дка в м. „Валого“, внесена в ТКЗС: парцел *-*, кв.*, с площ от 945 кв. м, като в мотивите на цитирания съдебен акт е била направена констатация, че имотът не е застроен. С решение № Р./27.04.1998 г., ПК „О. купел“ е възстановила на наследниците на Б. Н. Т. правото на собственост върху ливада от 0.945 дка в землището на Горна баня, м. „В.“, който имот представлява парцел *-* от кв. * от регулационния план от 1961 г. На 27.05.1998 г., наследниците на Б. Т. са въведени във владение на възстановения им имот. Съгласно удостоверение за наследници № 920/07.05.2002 г. К. Б. Н. е наследник по закон на Б. Т.. С договор за доброволна делба от 05.02.2004 г., с нотариална заверка на подписите, наследниците на Б. Т. са си поделили възстановените им по реда на ЗСПЗЗ имоти, като К. Б. Н. е получил в дял УПИ с пл.№ *, за който е отреден парцел *-* в кв.* по плана на [населено място], м. „в. з. Горна баня“, с площ на парцела от * кв. м, който УПИ включва: поземлен имот с пл.№ * с площ от * кв. м., поземлен имот с пл.№ * с площ от * кв. м. и част от имот с пл.№ * с площ от * кв. м., от които * кв. м са отредени за улица. С нотариален акт № */*** г., том *, рег.№ *, дело № */* г. същият е бил признат за собственик на основание реституция по ЗСПЗЗ, наследствено правоприемство и доброволна делба на следния имот: празно дворно място, образуващо парцел *-* в кв.* по плана на [населено място], м. „в. з. Горна баня“, с площ от 1 245 кв. м, в който освен имота, за който е отреден, с площ от 991 кв. м., са включени като придаваеми още имот с пл. № * с площ от * кв. м. и реална част от имот с пл. № * с площ от * кв. м., регулационните отношения относно които са уредени по силата на договора за делба, като общо 49 кв. м. са отредени за улици, при съседи на УПИ: УПИ *-*, *, поземлен имот с пл. № *, УПИ *-* и от две страни – улици. С нотариален акт № */*** г., том *, рег. № *, нот. дело № */* г. К. Б. Н. е продал на Н. Щ. Б. по време на брака му с Г. Д. Б. имота, описан в нотариален акт № */* г. С нотариален акт № */*** г., том *, рег. № *, дело № */* г. Н. Щ. Б. и Г. Д. Б. са продали на „Д.-Ем-8“ О. празно дворно място – УПИ *-* от кв.* по плана на [населено място], м. „в. з. Горна баня“, целия с площ от 613 кв.м.
Установява се от заключенията на изслушаните съдебно-технически експертизи, че имотът, закупен от В. К. Д. и С. Е. И.- Д. с нотариален акт № */*** г., както и имотът, закупен от наследодателя на продавачите по този нотариален акт с нотариален акт № */*** г., е идентичен с част от УПИ *-* (стар) по ПУП, утвърден със заповед № РД-09-09/12.01.2004 г., както и с части от УПИ *-* (нов) и УПИ ХVІІІ-*, кв.*, съгласно частичното изменение на ПУП със заповед № РД-09-64/15.03.2005 г. Видно от тези експертизи, имотът, закупен от ищците, е идентичен с имота, възстановен на наследниците на Б. Н. Т. с решението на органа по земеделска реституция и поставен в дял на К. Н.. УПИ *-* (стар) е предмет на сделките по нотариални актове № № */*** г. и */*** г. Констатирано е, че поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта, с площ от 590 кв. м, е идентичен с УПИ *-* (нов), като преди предявяване на исковата молба ответниците са продали част от закупения от тях с нотариален акт № */*** г. имот на трето за спора лице, представляваща УПИ *-* с площ от * кв. м., която е извън предмета на спора.
Според показанията на свидетелите С. и К., ангажирани от ищците, към 1997 г.- 1998 г. в имота е съществувала тухлена барака на циментов фундамент с паднал покрив. В показанията си свидетелката А. К. възпроизвежда следните факти: през 1962 г. баща й е построил вила с бетонова основа; заедно с брат й са посещавали сградата и след смъртта на баща им през 1987 г. /тя е била с тухлени стени; електрифицирана; обзаведена/ до 1997 г. Свидетелят Й., който има впечатления от 1998 г., посочва, че в имота е съществувала тухлена сграда с основа от камък и бетон; измазана; с паднала мазилка на някои места; дървен покрив с керемиди /пропаднал в една част/; тераса.
Във въззивното производство са събрани показанията на свидетеля У., според когото към пролетта на 1998 г. в средата на процесното място имало малка постройка на около 30 кв. м.- тухлена, с бетонна тераса, като мазилката на сградата на няколко места била паднала, покривът също бил паднал. В показанията си свидетелката Й. сочи, че към есента на 1997 г. в средата на мястото съществувала малка сграда с бетонна тераса, като покривът й бил пропаднал от едната страна, а мазилката- в лошо състояние.
Видно от показанията на свидетеля А., ангажиран от ответниците, в имота имало „панелен модул без основа, без покрив и врата”. Според свидетелите Н. и К. в него не е имало постройка. Горното обстоятелство възпроизвеждат в показанията си свидетелите А. и С., разпитани пред въззивната инстанция. Свидетелката С. сочи, че е виждала „ниска къщичка на един етаж“, но в съседен имот /“от другата страна на пътя“/, който не е бил възстановен на наследниците на Б. Н..
В обжалваното въззивно решение неправилно е прието, че продажбата, извършена от ОТКЗС «Г. К.» в полза на наследодателя на продавачите А. и К. К., е нищожна поради липсата на решение на общото събрание на стопанството за извършването й. С оглед дадените отговори на първите три въпроса, по които е допуснато касационно обжалване, следва да се приеме, че сделката, сключена с нотариален акт № * от *** г., е действителна. Цитираният нотариален акт се ползва с обвързваща материална доказателствена сила относно констатацията на нотариуса, че пред него е бил представен документ, обективиращ взето решение за извършване на продажбата, както и от наличието на косвено доказателство /протокол № 27 от 27.10.1961 г. на ИК на К. РНС за определяне на купувач на предложения от ТКЗС за продажба имот/, които водят до единствения възможен извод за осъществяването на правнорелевантния факт. По настоящото дело първото съдебно заседание е било проведено на 09.05.2007 г., като в това заседание ответниците не са оспорили истинността на нотариален акт № */ *** г. в частта, според която пред нотариуса е било представен протокол № 3 от 25.04.1959 г. на ТКЗС „Г. К.”, обективиращ взето решение за извършване на продажбата. Дори да се приеме, че в случая е било заявено надлежно оспорване от ответниците на нотариалния акт в тази част, не може да се счете, че доказателствената му сила е оборена. Същата следва да бъде зачетена.
Съобразно нормата на чл.10, ал.13 ЗСПЗЗ, която е приложима в настоящата хипотеза, възстановява се правото на собственост върху земеделските земи, притежавани от собствениците им преди образуване на ТКЗС, които са били продадени от стопанствата на трети лица, с изключение на изрично посочените в закона случаи. Разпоредбата регламентира конкуренцията между валидно придобити от трети лица вещни права в периода след 1944 г. върху масовизирани земеделски имоти и бившите собственици на тези имоти, имащи право да възстановят собствеността си по реда на ЗСПЗЗ. Текстът визира фактически незастроените земеделски земи, включени в строителните граници на населените места /ТР № 6 от 2006 г., т.2/, но не и хипотезите, в които имотът е бил застроен от купувача, каквато е настоящата. Съществували са пречки за възстановяване на собствеността в полза на наследниците на Б. Т. с оглед установеното в чл.10, ал.7 ЗСПЗЗ, който урежда като изключение един от случаите, при които не настъпва ефекта на реституцията върху земеделски земи, включени в строителните граници на населените места. В приложното й поле попадат застроените имоти при завършено строителство или започнала реализация на учредено право на строеж. С оглед даденото разрешение на четвъртия въпрос, по който е допуснато касационно обжалване, меродавният момент за извършване на преценката дали е налице пречка за възстановяване на собствеността по смисъла на горната разпоредба, е този на влизане в сила на ЗСПЗЗ – 01.03.1991 г. Следва да се приеме въз основа на събраните гласни доказателства чрез разпит на ангажираните от ищците свидетели, чиито показания съдът кредитира като достоверни, че към този момент в процесния имот е била построена вилна сграда. Показанията на свидетелите К., С., К., П., У. и Й., съдържат възпроизвеждане на едни и същи факти относно характеристиките на постройката /тухлена; на бетонна основа; с тераса; с пропаднал покрив и лошо състояние на мазилката/. В част от показанията на посочените от ответниците свидетели /показанията на свидетеля А./ се установява съществуването на постройка, в друга част от тях /тези на свидетелите Н., К. и А./, че въобще не е имало изградена постройка, а в показанията на свидетелката С. – нейното наличие в съседен имот. Трябва да се приеме, че сградата в имота е била построена при спазване на всички нормативни изисквания. Законността на строителството е доказана по безспорен начин от издадените строителни книжа за разрешаване и започване на строежа /позволителен билет и архитектурен проект/.
От гореизложеното следва, че е била налице пречка за възстановяване на собствеността върху процесния имот, поради което актът на органа по земеделска реституция не е породил правно действие. Ответниците, като частни правоприемници на лицето, в чиято полза е възстановена собствеността, не са придобили правото на собственост върху процесния имот.
Недоказано е възражението на ответниците за придобиване по давност на процесния имот чрез упражнявано владение в периода 2004 г. – 2006 г., към което са присъединили владението на праводателя си К. Н., упражнявано от 1998 г. – момента на влизане в сила на решението за възстановяване на собствеността. От събраните гласни доказателства не може да се установи фактът на упражнявано владение от К. Н., а се установява единствено упражняването на владение от ответниците от момента на закупуването на имота през 2004 г. Изтеклият срок до датата на предявяване на исковата молба – 27.03.2006 г. не е достатъчен за настъпване на правните последици на придобивната давност.
Ищците се легитимират като собственици на основание договор за покупко-продажба /нотариален акт № * от * г./, който е произвел вещно-правното си действие като сключен с действителните собственици на имота /А. и К. К./.
Предявените искове за ревандикация са основателни и следва да бъдат уважени /упражняваното от ответниците владение не е спорно по делото/.
С оглед на изложеното по-горе следва да се приеме, че като е отменил първоинстанционното решение, въззивният съд е постановил неправилно решение. То следва да се отмени при касационното отменително основание по чл.281, т.3 ГПК – необоснованост на фактическите и правни изводи относно неоснователността на исковете за ревандикация, а оттам – и до нарушение на материалния закон. Направените в този смисъл оплаквания в касационната жалба на ищците са основателни.
Тъй като не се налага повтарянето или извършването на нови съдопроизводствени действия, спорът следва да се реши по същество от ВКС съгласно чл.293, ал.2 ГПК.
Настоящият състав на ВКС, Второ г. о., намира предявените искове за основателни, поради което обжалваното въззивно решение следва да бъде отменено и вместо него се постанови ново по същество, с което същите да бъдат уважени.
С оглед изхода на спора и предвид заявеното искане, на касаторите следва да се присъдят разноските за водене на делото, които за всички инстанции възлизат на сума в общ размер от 3 024,50 лв. /съобразно представения списък по чл.80 ГПК/.
По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на Второ г. о.

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ въззивно решение от 26.02.2018 г. по в. гр. д. № 9243/2017 г. на Софийския градски съд, II-б въззивен състав, и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от В. К. Д. и С. Е. И.- Д. срещу Н. Щ. Б. и Г. Д. Б. искове с правна квалификация чл.108 ЗС, че ищците са собственици на следния недвижим имот: поземлен имот, находящ се в [населено място],[жк], ул. „740“, с идентификатор № *** по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед № РД-18-74/20.10.2009 г. на изп. директор на АГКК, с площ от 590 кв. м, при съседи: имоти с идентификатори ***, ***, ***, ***, който имот съгласно изменението на ПУП на в. з. „Горна баня“ със заповед № РД-09-64/15.03.2005 г. представлява УПИ *-* от кв.* и ОСЪЖДА Н. Щ. Б. и Г. Д. Б. да предадат владението на гореописания имот на В. К. Д. и С. Е. И.- Д., като на собственици на основание договор за покупко-продажба.
Решението е постановено при участието на К. Б. Н. като трето лице- помагач на страната на ответниците.
Осъжда Н. Щ. Б. и Г. Д. Б. със съдебен адрес: [населено място], [улица], ет.3, офис 13-14, адв. В. Г., да заплатят на В. К. Д. и С. Е. И.- Д. със съдебен адрес: [населено място], [улица], адв. Д. Х., разноски за водене на делото в общ размер на 3 024,50 лв. /три хиляди двадесет и четири лева и петдесет стотинки/.
Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.

Scroll to Top