Р Е Ш Е Н И Е
№ 28
София, 15.02. 2010 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК, ІІІ г.о. в публично
заседание на двадесети януари, две хиляди и десета година в състав:
Председател: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
Членове: ЛЮБКА БОГДАНОВА
СВЕТЛА ДИМИТРОВА
при секретаря Райна Стоименова и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията Богданова гр.д.N 2113 по описа за 2008 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.218а, б.”а” ГПК /отм./ вр. § 2, ал.3 ПЗР на ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Б. П. П., Л. С. Н., Д. С. С., В. Г. С., М. Г. С., Д. И. Я. и В. С. Т. срещу въззивно решение от 6.12.2007 год. по гр.д. № 198/2007 год. на Габровския окръжен съд, с което е отменено решението на С. районен съд по гр.д. №394/2006 г. и вместо него е постановено ново, с което предявеният от жалбоподателите срещу П. Д. П., И. Д. П., М. Д. С. и Е. Д. П. иск с правно основание чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ е отхвърлен. Касационните основания на които се позовават касаторката са за неправилно приложение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, отменителни основания по чл.218б, ал.1, б.”в” ГПК /отм./.
Ответниците по касационната жалба не са подали писмен отговор.
По подадената касационна жалба Върховният касационен съд, ІІІ г.о. намира следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл.218в, ал.1 ГПК /отм./, отговаря на изискванията по чл.218в, ал.2 ГПК /отм./ и е процесуално допустима.
Предявен е иск с правно основание чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ. Б. П. П., Л. С. Н., Д. С. С., В. Г. С., М. Г. С., Д. И. Я. и В. С. Т. са предявили срещу П. Д. П., И. Д. П., М. Д. С. и Е. Д. П. иск за признаване за установено по отношение на ответниците, че наследодателката им М. Г. К. , починала на 1.12.1990 г. към момента на включване на земите в ТКЗС е била собственица на възстановените с решение № 4* от 6.03.2000 г., решение № 374 от 7.06.1999 г., решение № 1* от 4.09.2000 г., решение № 504 от 15.01.2004 г., решение № 531 от 14.01.2005 г. на ПК- С. /сега ОбСЗГ/земеделски земи, които поземлената комисия възстановила на наследници на С. К. С. , както и на земеделските земи възстановени с решение № 1* от 4.09.1995 г. на ответниците, като наследници на Е. С. К. Твърдението по исковата молба е, че земеделските земи са били собственост на наследодателката на ищците, касатори в настоящото производсто.
Въззивният съд е приел, че искът е неоснователен, ищците не са установили, че към момента на обществяване на земеделските земи наследодателката им М. Г. К. е била собственик на земеделските земи, предмет на иска. Приел е, че не е доказано М. К. да е придобила правото на собственост върху тях по договор за продажба на наследство.
Решението на въззивния съд е валидно, допустимо и правилно.
По делото е безспорно, а и от доказателствата е установено, че ищците са наследници на М. К. , която е била съпруга на П. К. син на С. К. С. , починал през 1959 г., а ответниците на Е. К. дъщеря на С. К. С. Спорът по делото е относно принадлежността на правото на собственост върху земеделските земи, възстановени от поземлената комисия на наследници на С. К. С. и на наследници на Е. С. К. , към момента на образуване на ТКЗС.
Въз основа на събраните по делото доказателства въззивният съд е направил обоснования извод, че ищците не са доказали наследодателката им М. К. да е била титуляр на правото на собственост върху реституираните от поземлената комисия земеделски земи към момента на обобществяването. Твърдението, че е придобила правото на собственост върху тях по договор за продажба на наследствени права от 13.12.1938 г., с който П. Р. Н. й прехвърля “наследствените си права от наследството от всички покрити и непокрити движими и недвижими имоти останали от покойния му баща Р за сумата 9000 лв.” е останало недоказано. Безспорно е, че наследникът може да продаде своята наследствена част изцяло, без да посочи предметите на наследството. Продажбата обхваща всички права и задължения по наследството като съвкупност. Върху купувача по силата на продажбата преминават всички имуществени права и задължения във връзка с прехвърлената част от наследството спрямо другите наследници и спрямо третите лица. За действителността на договора за продажба на наследството изискването е да бъде извършен писмено и подписите на договарящите да бъдат нотариално заверени- чл.212 ЗЗД /чл. 323 ЗЗД отм./. Прехвърлянето обаче обхваща само тия права и задължения, които наследникът е имал в качеството си на наследник по времеоткриването на наследството. В случая от събраните по делото писмени и гласни доказателства не е установено процесните земеделски земи да са били собственост на П. Н. по наследствено правоприемство от баща му, за да се приеме, че с продажбата на наследствените си права е прехвърлил на М. К. земеделските земи, предмет на иска. Правилно вззивният съд е приел, че не е доказано от страна на ищците твърдението им, че М. К. е собственица на земите въз основа на договора от 1938 г. Обстоятелството, че наследодателката е купувач на наследствените права на П. Р. не налага извода, че е собственица на процесните земи, тъй като с договора от 1938 г. е продадена наследствена част, без да са посочени предметите на наследството. Правото на собственост се придобива чрез правна сделка, по давност или по други начини, определени в закона. Ищците не са доказали правопораждащият юридически факт, посочен като основание за придобиване на собствеността от тяхната наследодателка към момента на кооперирането на земеделската земя, нито собствеността да е придобита по някой от способите посочени в чл.77 ЗС . Ето защо, правилно въззивния съд е приел за недоказато твърдението им, че към релевантния за иска по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ момент правото на собственост е принадлежало на наследодателката М.
Неоснователно е развитото в касационната жалба оплакване за допуснати нарушения на съдопроизводствените правила, тъй като не били обсъдени събраните по делото доказателства. Изводът на въззивния съд е основан на събраните пред двете инстанции и обсъдени от него доказателства, включително и гласните. В случая от показанията на разпитаните по делото свидетели не се установява, процесните земи да са били собственост на П. Н. по наследствено правоприемство от баща му, каквито са твърденията на жалбоподателите.становеният от показанията на част от свидетелите факт, че като граница на съседни имоти са посочени имоти на П. Р. не обосновава извод, че правото на собственост върху тях е придобито по наследство от баща му, и че същите са предмет на договора от 1938 г. Затова, неоснователни са оплакванията, че в нарушение на съдопроизводствените правила въззивният съд не извършил преценка на доказателства, с което накърнил правото на защита на касаторите.
По изложените съображения съдът в настоящия състав намира, че не са налице сочените в касационната жалба отменителни основания по чл.218б, ал.1 б.”в” ГПК /отм./ и обжалваното решение, като правилно ще следва да се остави в сила.
Водим от горното и на основание чл.218ж ал.1 ГПК /отм./, Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение от 6.12.2007 год. по гр.д. № 198/2007 год. на Габровския окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.