1
O П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 28
гр. София, 21.01.2019 г.
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на четиринадесети ноември две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
като разгледа докладваното от съдия Бранислава Павлова
гражданско дело № 2214/2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК .
Л. И. К. е обжалвала с касационна жалба вх.№ 2711 от 26.01.2018г. въззивното решение на Пловдивския окръжен съд № 1606 от 14.12.2017г., постановено по гр.д. № 2344/2017г. в частта, в която не е уважен изцяло предявеният от нея положителен установителен иск за собственост.
С втора касационна жалба вх.№ 6008 от 26.02.2018г. / пощенското клеймо на плика, с който е изпратена жалбата е от 23.02.1018г./ въззивното решение е обжалвано и от Г.-И. А. Б. в частта, в която е потвърдено първоинстанционното решение за отмяна на констативен нотариален акт № ….. /….. г. на нотариус ….. ….. рег.№ ….. на Нотариалната камара в частта, в която е оставено в сила първоинстанционното решение № 2069 от 26.06.2017 г., постановено по гр. д. № 10696/2016 г. Районен съд – Пловдив.
Всеки от касаторите оспорва касационната жалба на насрещната страна и счита, че не следва по нея да се допуска касационно обжалване поради отсъствие на основанията на чл. 280 ал.1 и 2 ГПК.
Касационните жалби са подадени в законоустановения едномесечен срок, отговарят на изискванията на чл. 284 ГПК и не са налице изключенията на чл. 280 ал.3 ГПК предвид предмета на делото – иск за собственост, поради което са процесуално допустими.
С обжалваното решение, Пловдивският окръжен съд е отменил решение № 2069 от 26.06.2017 г., постановено по гр. д. № 10696/2016 г. на Пловдивския районен съд в частта, с която е признато за установено по отношение на Г.-И. А. Б., че Л. И. К. е собственик за разликата над 22.10 % ид. части до претендираните 22.40 % ид. части от правото на собственост на дворно място, находящо се в [населено място], [улица], представляващо поземлен имот с идентификатор ….. , признати с констативен нотариален акт № …../ г. на нотариус ….. . ….. . и е решил делото по същество като е отхвърлил иска с правно основание чл. 124 ал.1 ГПК за тази част.
Първоинстанционното решение е отменено и в частта, с която е отменен констативен нотариален акт № ….. /….. г. на нотариус ….. . ……, с която са признати права в полза на М. Д. А., наследодател на оветницата Г.-И. А. Б. за разликата над 238/773 ид. части до притежаваните от него 402.17/773 ид. части от дворното място.
В останалата част първоинстанционното решение е потвърдено.
Проследявайки извършените разпоредителни сделки и делби с предмет процесното дворно място с идентификатор ….. по одобрените КККР на [населено място], възстановяването на собствеността върху отчуждената 1/2 ид.ч. от имота на основание ЗВСОНИ и наследствените правоприемства след смъртта на общите на страните наследодатели Д. И., В. И. и децата им А. Д. С., М. Д. А. и В. Д. М., въззивният съд е приел, че делът на ищцата Л. И. К. от дворното място е 24.10% ид.ч., а този на ответницата Г. И. А. – Б. – 402.17/773 ид.ч., с оглед на което е отменил частично издадения констативен нотариален акт.
В изложението по чл. 284 ал.3 ГПК Л. И. К. се позовава на основанието на чл. 280 ал.1 т.1 ГПК като посочва, че е нарушена практиката на ВКС – ТР 11/2013г., ОСГК по въпроса каква е ролята и какви са правните последици на издадените на двете страни нотариални актове. На следващо място се поддържа, че в мотивите на решението не е даден отговор на въпроса: когато преценява определен констативен нотариален акт, следва ли съдът да прецени кои конкретно правопораждащи основания са релевирани от нотариуса, за да удостовери определени права в полза на титуляра на акта към момента на издаването му. По този въпрос не е посочена съдебната практика, на която изводите на въззивния съд в обжалваното решение противоречат. Касаторката се позовава и на основанието по чл. 280 ал.2 ГПК като поддържа очевидна неправилност на решението, изведена от това, че дори и по способа на изключването не е технически възможно ответникът да притежава 402/773 ид.ч. от мястото, тъй като сборът от правата на всички страни в мястото са повече от 100%.
В жалбата на Г.-И. А. Б. се поставят материалноправните въпроси за статута на имотите, които са придобити на възмездно основание по време на брака , сключен преди СК от 1968г. /отм./, но е прекратен при неговото действие, за разпределяне на доказателствената тежест при оспорване на констативен нотариален акт и
за допустимостта съдът да зачете правното действие на копие от записка за вписване на нотариален акт, обективиращ договор за продажба , който не е представен по делото.
Преди да разгледа основанията за допускане на касационното обжалване, поддържани от двамата касатори, в изпълнение на правомощията си в т.1 от ТР 1/2010г. на ВКС, ОСГК и ТК, при служебната проверка на валидността и допустимостта на обжалваното решение Върховният касационен съд констатира, че е налице съмнение за неговата допустимост и касационното обжалване следва да се допусне по въпроса налице ли е правен интерес от предявяване на положителен установителен иск за собственост на идеални части от дворно място, представляващо обща част по смисъла на чл. 38 ал.1 ЗС , когато посочените права от ищеца в исковата молба в процентно съотношение, не се засягат от посочените за ответника права, за които той се легитимира с констативен нотариален акт за собственост.
Воден от горното Върховният касационен съд, І г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
Допуска касационно обжалване на въззивното решение на Пловдивския окръжен съд № 1606 , постановено на 14.12.2017г. по гр.д. № 2344/2017г.
Указва на всеки от касаторите в едноседмичен срок от съобщението да внесе по 25 лв. държавна такса по сметка на Върховния касационен съд и да представи вносния документ по делото, в противен случай касационната жалба ще бъде върната.
След изтичане на срока за внасяне на държавните такси делото да се докладва за насрочване или прекратяване.
Председател: Членове: