Р Е Ш Е Н И Е
№ 28
София, 04.03.2020 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в съдебно заседание на двадесети февруари две хиляди и двадесета година в състав:
Председател:Маргарита Соколова
Членове:Светлана Калинова
Гълъбина Генчева
При секретаря Емилия Петрова, като изслуша докладваното от съдията Соколова гр. д. № 2386/2019 г., и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл. 290 ГПК.
С решение № 33 от 11.02.2019 г. по в. гр. д. № 16/2019 г. Врачанският окръжен съд потвърдил решение № 283 от 19.10.2018 г. по гр. д. № 1808/2017 г. на Белослатинския районен съд, с което е признато за установено по отношение на «ЕН – Пропъртис» ЕООД, че П. В. П. не е бил собственик на недвижим имот, придобит по давност, съставляващ нива с площ 97.026 дка, имот ………, в местността «К.» в землището на [населено място], област В., а по КККР- поземлен имот с идентификатор ……….., нива с площ 97 030 кв. м., при посочени съседи, и на основание чл. 537, ал. 2 ГПК е отменен н. а. № …, т. .., рег. №…, н. д. № …/2013 г., с който П. В. П. е признат за собственик по давност на същия имот.
Касационното обжалване е допуснато с определение № 520 от 18.11.2019 г. по жалба на ответника «ЕН – Пропъртис» ЕООД, който иска отмяна на обжалвания акт.
Ответникът по касация – ищецът по делото Г. П. Г., не е взел становище.
Върховният касационен съд на РБ, състав на І-во г. о., провери заявените с жалбата основания за отмяна на въззивното решение и за да се произнесе, взе предвид следното:
Данните по делото сочат и това е прието за установено, ищецът Г. П. Г. е един от наследниците по закон на П. С. К., на които с решение № 12900 от 13.02.1995 г. на поземлената комисия е възстановено с план за земеразделяне правото на собственост върху спорната земеделска земя.
Установено е и това, че с н. а. № … от 16.08.2013 г. П. В. П. е признат за собственик по давност на спорния имот, а с н. а. № ……… от с. д. П. продал имота на ответното дружество.
С влязла в сила присъда по н. о. х. д. № 576/2014 г. на Белослатинския районен съд подсъдимите Ц. К. Ц., К. Г. К. и Й. Г. Й. са признати за виновни в това, че на 16.08.2013 год. в [населено място], пред надлежен орган на властта – нотариус Г. Х., като свидетели, устно и съзнателно са потвърдили неистина, а именно, че П. В. П. е владял добросъвестно поземлен имот № ……….., представляващ нива с площ 97.026 дка, находяща се в землището на [населено място] – престъпление по чл. 290, ал. 1 НК, като са им наложени съответни наказания по НК.
Въззивният съд се позовал на разпоредбите на чл. 300 ГПК и чл. 413, ал. 1 НПК, според които влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца, и заключил, съобразно доказателствата по делото, че фактическият състав на чл. 79, ал. 1 ЗС не е изпълнен в лицето на П. В. П., а именно, да е изтекъл предвиденият в закона 10-годишен период на владеене, което не само следва да е непрекъснато, но и явно, необезпокоявано и несмущавано от когото и да било, и същият не е станал собственик на процесния имот на посоченото в констативния нотариален акт основание. По тази причина последващият договор за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в н. а. № …. от 16.08.2013 г., с който П. В. П. продал на „ЕН – Пропъртис“ ЕООД процесната нива за сумата 40 265.00 лева, не е прехвърлил собствеността на посочения в него поземлен имот, съсобственик на който е ищецът, тъй като продавачът не е притежавал такива права. Оттук съдът заключил, че предявеният отрицателен установителен иск е основателен и доказан и следва да бъде уважен. Като последица от уважаване на установителния иск и на основание чл. 537, ал. 2 ГПК констативният нотариален акт № ……… от 16.08.2013 г. е отменен.
Касационното обжалване е допуснато за проверка на допустимостта на въззивното решение предвид развитието на процесуалното правоотношение между страните, разгледано във връзка с оплакването на касатора, че предявеният отрицателен установителен иск е бил насочен единствено срещу П. В. П., но не и срещу него.
Подадената от Г. П. Г. искова молба е била насочена срещу П. В. П. и «ЕН – Пропъртис» ЕООД с твърдения, че ответникът П. не е собственик на спорния имот, тъй като в негова полза не се е осъществил придобивният способ, на който той се е позовал – придобивна давност, поради което и вторият ответник «ЕН- Пропъртис» ЕООД, купувайки имота от несобственик, не е придобил претендираното от ищеца право. Заявените искания са за прогласяване нищожността на н. а. № … от 16.08.2013 г. и н. а. № … от с. д. и за осъждане на ответното дружество да предаде на ищеца владението на имота. След указания на първоинстанционния съд за отстраняване на констатирани нередовности на исковата молба, ищецът подал молба вх. № 256 от 09.01.2018 г. /л. 35 от първоинстанционното дело/, с която оттеглил исковете по чл. 26 ЗЗД и чл. 108 ЗС и посочил исковете да се считат предявени по чл. 124, ал. 1 и чл. 537, ал. 2 ГПК. Представил и поправена искова молба /л.л. 36-37 от първоинстанционното дело/ с искане да се приеме за установено, че П. В. П. не е собственик по давност на спорния имот, както и да се отмени н. а. № …./2013 г.
С определение от 08.03.2018 г. /л.л. 68-69 от първоинстанционното дело/, след като установил, че ответникът П. В. П. е починал на 01.02.2014 г. преди подаването на 07.12.2017 г. на исковата молба, първоинстанционният съд заличил същия като страна по делото поради смърт и прекратил производството по отношение на него като процесуално недопустимо. Продължил разглеждането на делото срещу «ЕН – Пропъртис» ЕООД, а с решението си от 19.10.2018 г. по гр. д. № 1808/2017 г. признал за установено по отношение на «ЕН – Пропъртис» ЕООД, че П. В. П. не е бил собственик на имота, придобит по давност, и отменил констативния нотариален акт. Ищецът не фигурира в диспозитива на съдебния акт. Това решение е потвърдено с обжалваното въззивно решение.
Съгласно чл. 6, ал. 2 ГПК, регламентиращ принципа на диспозитивното начало в гражданския процес, предметът на делото и обемът на дължимата защита и съдействие се определят от страните. Предметът на делото е спорното субективно материално право, претендирано или отричано от ищеца. То се индивидуализира чрез правопораждащия юридически факт, субектите на спорното правоотношение и неговото съдържание и се въвежда в процеса с исковата молба чрез посочване на основанието и петитума на иска. Процесуалният закон задължава съда да разреши правния спор в рамките на заявените факти и на искането, като решението следва да обвърже субектите на спорното правоотношение. За проявлението на тази правна последица искът следва да бъде предявен от и срещу надлежна страна. Надлежни или легитимирани страни в исковия процес са тези, които претендират, че са притежатели на материалните права, засегнати от правния спор, предмет на процеса. Процесуалната легитимация е една от абсолютните положителни процесуални предпоставки за съществуване на правото на иск и при нейната липса производството и постановеното по делото решение са недопустими.
В разглеждания случай след като първоинстанционният съд е прекратил производството спрямо П. В. П. /процесуално действие, което е в съответствие с разрешението, дадено в т. 2 на ТР № 1/2017 от 09.07.2019 г. по тълк. д. № 1/2017 г. на ОСГТК на ВКС/, делото е останало висящо само спрямо ответника „ЕН – Пропъртис” ЕООД. Съобразно въведените от ищеца фактически твърдения в първоначалната и в поправената искова молба, след оттеглянето на иска по чл. 108 ЗС и позоваването на разпоредбата на чл. 124, ал. 1 ГПК, както и предвид прекратяването на производството срещу П. В. П., предявеният срещу когото иск е бил отрицателен установителен, следва да се приеме, че предмет на делото е положителен установителен иск за собственост на недвижим имот, страни по който са ищецът Г. П. Г. и ответникът „ЕН – Пропъртис” ЕООД. Този предмет на спора е следвало да стане предмет и на решението, но вместо това първоинстанционният съд е признал за установено по отношение на „ЕН – Пропъртис” ЕООД, че П. В. П. не е бил собственик на спорния имот. С така постановения диспозитив се създава впечатление, че насрещните спорещи страни са П. В. П. и „ЕН – Пропъртис” ЕООД, като същевременно спорът между надлежните страни: ищеца Г. П. Г., който не е и указан в диспозитива, и ответника „ЕН – Пропъртис” ЕООД, е останал неразрешен. Не е съобразено и това, че процесуално правоотношение между ищеца и П. В. П. не е възникнало, поради което и последният не е надлежна /легитимирана/ страна по делото. Налице е произнасяне по иск, различен от предявения и по отношение на процесуално неправоспособна страна, което води до недопустимост на постановеното решение.
Въззивният съд от своя страна не е констатирал този порок на първоинстанционното решение и вместо да го обезсили и върне делото за разглеждане на спора и постановяване на решение по спорния предмет по отношение на надлежните страни, го потвърдил.
Изложеното обосновава извод за недопустимост на обжалваното въззивно решение и на потвърдения с него съдебен акт – порок по чл. 281, т. 2 ГПК, което налага същите да бъдат обезсилени и делото да се върне на първоинстанционния съд за ново разглеждане от друг състав. При него на ответника следва да се изпратят преписи от уточнението, направено с молба вх. № 256 от 09.01.2018 г. /л. 35 от първоинстанционното дело/, и от поправената искова молба /л.л. 36-37 от първоинстанционното дело/ с възможност за подаване на отговор и изготявне на нов доклад при съобразяване предмета на делото – положителен установителен иск за собственост на недвижим имот.
По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.
Р Е Ш И:
ОБЕЗСИЛВА въззивното решение № 33 от 11.02.2019 г. по в. гр. д. № 16/2019 г. на Врачанския окръжен съд и потвърденото с него решение № 283 от 19.10.2018 г. по гр. д. № 1808/2017 г. на Белослатинския районен съд.
ВРЪЩА делото на Белослатинския районен съд за ново разглеждане от друг състав.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: