Р Е Ш Е Н И Е
№ 28
София,09.02.2009 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение , в съдебно заседание на двадесет и първи януари две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА
ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
при участието на секретаря Анета Иванова
изслуша докладваното от съдията Бранислава Павлова
гражданско дело № 2469/2008 година
Производството е по чл.218а ал.1 ГПК /отм./ във връзка с §2 ал.3 ПЗР ГПК обн. Д. В.бр.59/2007г., в сила от 01.03.2008г.
М. Г. К., П. Й. К. и Р. Й. К. са обжалвали въззивното решение на Софийския градски съд от 26.11.2007г. по гр.д. № 2925/2004г.
Ответницата А. Г. В. изразява становище, че решението на въззивния съд е правилно и моли да бъде оставено в сила.
Касационната жалба е подадена в срок и отговаря на изискванията на чл.218в ал.2 ГПК /отм./ , поради което е процесуално допустима.
По подадената касационна жалба Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение намира следното:
С обжалваното решение Софийският градски съд е оставил в сила решението на Софийския районен съд, 48 състав от 09.07.2001г. по гр.д. № 2743/2000г. , с което е отхвърлен иска по чл.108 ЗС. Съдът е приел, че ищецът не е доказал, че е придобил собствеността на спорния имот на посоченото в исковата молба основание – наследяване по завещание.
Решението е валидно и допустимо, а по същество е постановено при спазване на процесуалните правила и правилно приложение на материалния закон. Ревандикацията е иск, чрез който собственикът търси защита на правото си на владение и затова по правилото на чл.127 ГПК /отм./ той трябва да докаже, че е собственик на имота. В случая производството по делото е образувано по искова молба на Й. П. К. , починал в по време на процеса и заместен на основание чл.120 ГПК / отм./ от наследниците си по закон М. Г. К., П. Й. К. и Р. Й. К. Г. против А. Г. В. за предаване владението на УПИ * кв.23 по плана на гр. С., м.”І”, заедно с построената в него едноетажната жилищна сграда. Ищецът се е легитимирал като собственик по завещание от В. Й. М. , починал през 1997г. Автентичността на завещанието е оспорена пред първата инстанция и от приетите от въззивния съд графологични експертизи е установено, че то нито е написано, нито е подписано от завещателя.
Завещанието съгласно чл.25 ЗН е строго формален акт и формата му изисква , когато е саморъчно да бъде написано от начало до край от завещателя с ръкописен текст и да бъде подписано от него. Неспазването на тази форма води до нищожност на завещателното разпореждане на основание чл.42 ал.1 б.”б” ЗН, то няма правно действие и не може да породи наследствено правоприемство, съответно бенефициерът, не може да придобие по наследяване имуществото на завещателя. В разглеждания случай е безспорно установено, че изискванията за формата на саморъчното завещание не са спазени и въззивният съд законосъобразно е прил, че ищецът не се е легитимирал като собственик. Доводите в касационната жалба за недостатъчност на сравнителния материал и недоказаност на авторството на завещанието са свързани с фактическото изясняване на спора и са извън предмета на касационна проверка. Само когато непълнотата на доказателствата се дължи на допуснато от съда процесуално нарушение решението подлежи на отмяна, за да се отстранят порочните процесуални действия на съда – да се допуснат относими към спора доказателства, които съдът е отказал да събере, да се разпредели правилното доказателствената тежест между страните и др. В случая липсват такива доводи в жалбата, поради което не може да се приеме, че е налице отменително основание по чл.218б ал.1 б.”в” ГПК /отм./. Неоснователен е и доводът на касаторите, че вещите лица не са съобразили здравословното състояние на завещателя, което рефлектира върху обективността на заключението, възприето от въззивния съд. Този въпрос е бил поставен на вещите лица и те са отговорили, че почеркът на завещателя е бил с по-слаба обработеност от този, с който е написано завещанието и всяко нарушение на двигателните навици на ръцете засилва категоричността на извода за несъвпадение на общите признаци на двата почерка. Представеният по делото писмен документ озаглавен „пълномощно-завет” не е написан саморъчно и направеното в него волеизявление на В. М. недвижимото му имущество да остане в собственост на Й. К. не може да бъде квалифицирано като завещание или завет поради неспазване на формата по чл.25 ЗН. Доводите в писмената защита за правата на ответницата не следва да се обсъждат, защото съгласно чл.218ж ал.1 ГПК /отм./ съдът се произнася само по основанията за отмяна, посочени в касационната жалба. Освен това по правилото на чл.127 ал.1 ГПК /отм./ основателността на ревандикационния иск се обуславя от доказване на правото на собственост на ищеца, а не от отричане правата на ответника, когато той твърди, че е собственик. С оглед на изложеното не са налице заявените основания за отмяна на обжалваното решение и то следва да бъде оставено в сила.
Воден от горното Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА въззивното решение на Софийския градски съд от 26.11.2007г. по гр.д. № 2925/2004г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: