2
Р Е Ш Е Н И Е
№ 280
гр. София,14.12.2017 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на девети октомври през две хиляди и седемнадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
при секретаря Даниела Цветкова, като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 5006 по описа на четвърто гражданско отделение на ВКС за 2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на К. Г. С. с адрес в [населено място], представляван от адв. Р. И., против решение № 6853 от 19 август 2016 г., постановено по в.гр.д. № 3765/2016 г. по описа на Софийския градски съд, с което е потвърдено решение № 1282 от 19 февруари 2016 г., постановено по гр.д. № 47682/2015 г. по описа на районния съд в [населено място], с което са отхвърлени предявените против А. „М.” [населено място] искове на С. за отмяна на уволнението, за възстановяването му на работа на заеманата преди уволнението длъжност, и за заплащане на парично обезщетение за оставането му без работа поради уволнението за периода 27.07.2015 г.-27.01.2016 г., и в тежест на касатора са определени разноски.
Касационното обжалване е допуснато с определение № 742 от 29.06.2017 г., за да се извърши преценка решени ли са в противоречие с практиката на ВКС въпросите съдебният контрол за законосъобразност изчерпва ли се с констатиране на формално прилагане на критериите на чл. 329, ал. 1 КТ, и обхващат ли се от тази проверка приетите и оспорени оценки по тези критерии, както и в какъв срок би трябвало да се поиска мнението на ТЕЛК по повод предстоящото уволнение: преди или след като вече е изразена и обективирана волята на работодателя.
По първия въпрос даденото от въззивния съд разрешение (че преценката от страна на работодателя за нивото и качеството на изпълнение на работата е по целесъобразност и не подлежи на съдебен контрол, но предмет на съдебен контрол е само законността на извършеното уволнение, включително дали е извършен подбор при спазване изискванията на чл. 329, ал. 1 КТ, без да се изследва съдържанието на преценката на работодателя относно това кой от работниците и служителите на определена длъжност реално работи по-добре и по-качествено) следва да се съпостави с тълкуването, дадено от ВКС в решение № 310 по гр.д. № 333/2009 г., ІV г.о., и решение № 187 по гр.д. № 3912/2008 г., ІV г.о. В първото от сочените решения (в което всъщност се възприема разрешението, дадено във второто цитирано решение на ВКС), при отговор на въпроса подлежи ли на съдебен контрол преценката на работодателя при извършване на подбор между служителите по критерии квалификация и ниво на справяне с възложената работа, ВКС приема, че при преценка за законност на подбора по чл. 329 КТ съдът следва да провери обективното съответствие на оценката по приетите от работодателя показатели с действителните качества на работника; включени ли са в подбора всички необходими участници, приложени ли са законовите критерии и основават ли се приетите оценки по отделните показатели на обективно проявените професионални качества и подготовка на работника за възложената му работа. Настоящият съдебен състав напълно споделя това тълкуване на закона.
За вторият въпрос – в какъв срок би трябвало да се поиска мнението на ТЕЛК по повод предстоящото уволнение: преди или след като вече е изразена и обективирана волята на работодателя, разрешението на въззивния съд (закрилата по чл. 333, ал. 1, т. 3 КТ не е нарушена, защото работодателят е представил доказателства, че преди уволнението е изпълнил задължението си да поиска мнение на ТЕЛК и разрешение от инспекцията по труда) е необходимо да се прецени с оглед тълкуването, дадено от ВКС в решение № 66 по гр.д. № 5417/2013 г., ІV г.о. В това решение ВКС приема, че предвид правилото на чл. 333, ал. 7 КТ (закрилата следва да е осъществена до момента, в който заповедта за уволнение се връчи на работника или служителя), в случаите, когато трудовото правоотношение се прекратява с предизвестие, съгласно чл. 335, ал. 2, т. 1 КТ прекратяването настъпва по силата на закона с изтичането на срока на предизвестието, а заповедта има само констативен характер. Въз основа на това е заключено, че разрешението или съгласието трябва да бъдат дадени от съответните органи и получени от работодателя към момента на връчване на предизвестието, което е крайния акт, завършващ дейността по уволнението.
Независимо от неправилното тълкуване на закона по първия въпрос, дадено от въззивния съд, като краен резултат обжалваното решение е правилно.
Предмет на разглеждане пред първоинстанционния съд е искова молба на С. против Агенция „Митници“, с която са предявени искове за признаване на незаконно и отмяна на уволнението на ищеца, извършено със заповед № 1196/27.07.2015 г. на директора на А. „М.“, иск за възстановяването на заеманата преди уволнението длъжност „старши специалист“ в сектор „Митнически мобилни групи“, отдел „Координация и митнически мобилни групи“, Дирекция „Митническо разузнаване и разследване“, Централно митническо управление, и иск за заплащане на парично обезщетение за периода 27.07.2015 г. – 27.01.2016 г., през който не е полаган труд по трудово правоотношение общо в размер на сумата от 3960 лева, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба. Ищецът поддържа, че уволнението е незаконосъобразно, тъй като не било налице реално съкращаване в щата и не бил проведен подбор в съответствие с изискванията на чл. 329, ал. 1 КТ.
По делото са представени заповед № 188 от 4.03.2015 г. и заповед № 383 от 29.04.2015 г. за определяне на структурата на Централно митническо управление и длъжностни разписания на Централно митническо управление, действащи към 01.04.2015 г. и към 29.04.2015 г., от които се установява, че е извършено изменение на утвърдените длъжностни разписания. Неоснователно се твърди, че не е осъществено реално съкращаване на щата – тъй като А. „М.“ е единна администрация, то когато от общата численост на агенцията щатните бройки се намаляват в една митница и се прехвърлят в друга, не е налице реално съкращение на длъжности или съответно, че това представлява преминаване на дейност от една администрация в друга в хипотезата на чл. 123 и чл. 123а КТ. Вярно е, че съгласно чл. 7, ал. 1 от Закона за митниците в редакцията след изм. ДВ, бр. 63/2000 г., митническата администрация е централизирана административна структура, организирана в А. „М.”, поради което именно тя се явява работодател по смисъла на § 1 ДР КТ. „Заличаването”, „вливането”, „преминаването”, „създаването” на структурни образувания в А. „М.” обаче не сочи на проявни форми на промяна на работодателя, а на организационни реформи при един и същи работодател, в който случай разпоредбите на чл. 123 и чл. 123а КТ са неприложими (така според решение № 165 по гр. д. № 293/2011 г., IV г. о., ВКС).
Съгласно чл. 329, ал. 1 КТ при закриване на част от предприятието, както и при съкращаване в щата или намаляване на обема на работата, работодателят има право на подбор и може в интерес на производството или службата да уволни работници и служители, длъжностите на които се съкращават, за да останат на работа тези, които имат по-висока квалификация и работят по-добре. Извършването на подбор в случая е задължително за работодателя, тъй като се установява по делото, че е утвърдено ново щатно разписание в предприятието, според което в съответната дирекция една щатна бройка за длъжността, заемана от ищеца, е съкратена. Представен е и протокол № 45/08.05.2015 г. на комисията, назначена със заповед № 417/05.05.2015 г., с който в съответствие с утвърдената със заповед № 416/05.05.2015 г. процедура за съкращаване на персонала, назначен по реда на КТ в Дирекция „Митническо разузнаване и разследване“ на Централно митническо управление, е провела процедура по подбор. В утвърдената процедура за съкращаване на персонала са определени критериите за оценка на служителите и тяхната тежест. Както се разясни при отговора на правния въпрос, съдът разполага с правомощия да контролира правилността на преценката за съответствието между дадените от комисията оценки по възприетите от работодателя показатели и действителните качества на работника или служителя. Съдът следва да провери извършен ли е подбор, включени ли са в подбора всички необходими участници, приложени ли са законовите критерии и основават ли се приетите оценки по отделните показатели на действителни качества на работника. Според представения протокол (л. 182 от първоинстанционното дело), назначената от работодателя комисия е извършила подбора, като лицата, включени в него са оценени възходящо по определените критерии при съобразяване на тежестта на всеки от тях. Оценяването е извършено според обективни показатели: образователно-квалификационна степен, професионален опит и допълнителна квалификация, свързана със заеманата длъжност, общ трудов стаж, професионален опит в митническата администрация и по критерии, имащи отношение към качеството на работата – последна годишна оценка на служителя, резултати от проведени тестове за проверка на нивото, оценка по Кодекса за поведение на митническия служител – личното и професионално поведение на служителя, дисциплинарно минало. По посочения начин е направена оценка на всички заемащи длъжностите „главен специалист” и „старши специалист” и въз основа на определените оценки комисията е предложила лицата с най-ниски показатели да бъдат съкратени. Между тях е и ищецът по делото, който е получил оценка 55 точки – най-нисък резултат между подложените на подбор „старши специалисти”. От свидетелските показания се установява, че тестовете за проверка на професионалната компетентност са съобразени с длъжностите, заемани от подложените на подбор служители, и са проверявани от директора на дирекцията. Посоченото налага извода, че работодателят е извършил подбор по критерии, които дават възможност да се направи преценката по чл. 329 КТ – за по-висока квалификация и по-добра работа, и съответно за качественото изпълнение на трудовите задължения. Установените критерии водят до обективно съпоставяне между реалните качества на служителя и отразените в протокола за подбор резултати, а събраните доказателства не опровергават заключенията на комисията за квалификацията на ищеца и за качеството на неговата работа. Затова следва да се приеме, че проведеният от работодателя подбор е законосъобразен.
Неоснователно е оплакването на касатора за нарушение на установената в полза на работника предварителна закрила при уволнение по чл. 333 КТ. Установено е по делото, че предварително разрешение по чл. 333, ал. 1, т. 2 КТ за прекратяване на трудовото правоотношение със С. е дадено от инспекцията по труда и същото е получено от работодателя на 27 юли 2015 г. На същата дата е издадена, съответно връчена, и оспорената заповед за прекратяване на трудовото правоотношение поради съкращаване на щата от момента на връчването й (със заплащане на обезщетение за неспазено предизвестие за уволнение), като в съобразителната й част е отразено полученото от инспекцията по труда писмо с изразено съгласие за прекратяване на правоотношението. Както се разясни, предварителната закрила по чл. 333, ал. 7 КТ се осъществява в момента, в който заповедта за уволнение се връчи на работника или служителя. Когато трудовото правоотношение се прекратява с предизвестие съгласно чл. 335, ал. 2, т. 1 КТ прекратяването настъпва по силата на закона с изтичането на срока на предизвестието. Неспазването на предизвестието обаче не опорочава уволнението, а само поражда насрещно субективно право за страната, в чиято полза то е установено, на обезщетение по чл. 220 КТ за срока на предизвестието. Работодателят е пристъпил към прекратяване на трудовото правоотношение след като това е било разрешено от инспекцията по труда, поради което правилно въззивният съд е приел, че предварителната закрила по чл. 333 КТ е преодоляна. Предвид изложеното, правилно е отхвърлен като неоснователен искът по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ за признаване уволнението за незаконно от въззивния съд. Обусловените от този иск обективно съединени искове по чл. 344, ал. 1, т. 2 и 3 КТ също подлежат на отхвърляне, поради което въззивното решение е правилно като резултат и следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на спора е основателно искането на ответника за заплащане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лева.
Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 6853 от 19 август 2016 г., постановено по в.гр.д. № 3765/2016 г. по описа на Софийския градски съд.
ОСЪЖДА К. Г. С., ЕГН [ЕГН], да заплати на А. „М.“ сумата от 200,00 (двеста) лева юрисконсултско възнаграждение за касационното производство.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: