4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№280
гр. София, 28.05.2015 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, второ отделение в закрито заседание на 28 април , две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: М. СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
като изслуша докладваното от съдия Боян Балевски търговско дело №2634/14 г. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от страна на пълномощницка на К. Н. К. ЕГН: [ЕГН] от [населено място] срещу решение №250 от 12.02.2014 г. на Софийски апелативен съд по гр.д. №2941/2013г., с което е потвърдено първоинстанционното решение 4139 от 05.06.2013 г. по гр.д. № 10 081/2011 г. на СГС, І-2 с-в , с което са отхвърлени обективтно комулативно съединените искове на касатора срещу [фирма]-София с правно основание чл.241 ал.6 ТЗ за сумите от :25 000 евро –дължимо обезщетение за разликата от шест възнаграждения при прекратяване на договора за управление сключен между страните на 18.01.2008 г., съгласно изричната уговорказа това в т. 17.1 d ал.1 от същия договор, 8500 евро –обезщетение за неизползван годишен отпуск от 25 дни за времето на действие на същия договор и 18 120 евро за времето от 01.08.2008 г. до 30.09.2008 г. , както и за лихвите по чл.86 ЗЗД върху горните суми както следва: 8700 евро върху първата главница за периода 30.09.2008 г. до 25.07.2011 г., 2 250 евро за същия период върху втората и 5 436 евро за третия . В касационната жалба се навеждат оплаквания за материална незаконосъобразност-нарушение на разпоредбата на чл.9 и чл.25 ЗЗД и чл.71 ал. ЗКИ и необоснованост на въззивното решение.
В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване се сочи, че част от правните въпроси от значение за спора са решени в противоречие със задължителната практика на ВКС, а друга част се явяват от значение за точното прилагане а закона и за развитие на правото– основание за допускане до касация, съгласно чл.280 ал.1, т.1,и т.3 ГПК.
Ответникът по касационната жалба в писмен отговор на същата изразява становище за нейната неоснователност, както и за липса на основанията за допускане до касация..
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение , като констатира, че решението е въззивно и цената на иска е над 10 000 лева намира, че касационната жалба е допустима , редовна и подадена в срок.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че е сезиран със следните обективтно комулативно съединени искове на касатора срещу [фирма]-София с правно основание чл.241 ал.6 ТЗ за сумите от :25 000 евро –дължимо обезщетение за разликата от шест възнаграждения при прекратяване на договора за управление сключен между страните на 18.01.2008 г., съгласно изричната уговорка за това в т. 17.1 d абз.3 от същия договор, 8500 евро –обезщетение за неизползван годишен отпуск от 25 дни за времето на действие на същия договор и 18 120 евро за времето от 01.08.2008 г. до 30.09.2008 г. , както и за лихвите по чл.86 ЗЗД върху горните суми както следва: 8700 евро върху първата главница за периода 30.09.2008 г. до 25.07.2011 г., 2 250 евро за същия период върху втората и 5 436 евро за третия.
За да счете същите за неоснователи,въззивният съд на база съдържанието на процесния договор за управление, сключен между страните на 18.01.2008 г. е счел по първия иск , че не е налице сбъдването на условието за дължимостта на договореното в т. 17.1 d абз.3 обезщетение, дължимо от довереника-ответник на ищеца К.-доверител само в случай, че след изтичане на една година от действието на договора , последният бъде прекратен едностранно от ответника, без изпращането на шестмесечно предизвестие за това на довереника. Съдът е приел, че това е така, тъй като , въпреки изричната уговорка в договора, че същият се счита в сила от 06.08.2007 г. , т.е. преди дататата на сключването му и заплащането на възнаграждение на довереника и за този предходен период, то според същият договорът е породил действие от сключването му-18.01.2008 г., тъй като преди това не била спазена изискуемата писмена форма за действителност. Ето защо от тази дата до датата на връчването при отказ на К. на уведомлението на К. А. България ЕАД за прекратяване действието на договора-02.08.2008 г. не е изтекла една година както условие за дължимо шестмесечво предизвестие, а при неизпълнение на това задължение , на възникване на задължение за договореното обезщетение в размер на шестмесечно основно и допълнително възнаграждение. Въззивният състав е преценил, че уведомлението е връчено редовно от свидетеля Х., за който няма данни да е работил на трудов договор при ЧСИ Б.. В случая за прекратяването действието няа договора не е било необходимо одобрение от БНБ, съгласно чл.71 ал.3 ЗКИ. Ето защо, с оглед оттеглянето на поръчката на 02.08.2008 г. и липсата на уговорка, задължаваща ответника да плаща обезщетение за неизползван годишен отпуск от 25 дни за времето на действие на същия договор, то липсва основание за заплащането на претендираните обезщетения.
В изложение на основанията за допускане до касационно обжалване от страна на касатора се сочат като обуславящи изхода по спора правни въпроси, които обобщено се свеждат до възможността при действие на принципа за свобода на договарянето-чл.9 ЗЗД страните по един формален договор да уговарят в него действието му от дата, предхождаща тази на самото му сключване, за редовността на връчването на уведомлението за прекратяване действието на договора за управление от лице, за който няма данни да е работил на трудов договор при ЧСИ и за приложението на чл.71 ал.3 ЗКИ.
От така формулираните въпроси само първият: за възможността при действие на принципа за свобода на договарянето-чл.9 ЗЗД страните по един формален договор да уговарят в него действието му от дата, предхождаща тази на самото му сключване представлява такъв по тълкуването и прилагането на конкретна правна норма. Останалите, в според конкретната им формулировка в изложението по чл.284 ал.2, т.1 ГПК се свеждат до оплаквания за неправилно приложение на материалния закон.
По отношение на така формулирания правен въпрос следва да се допусне касационно обжалване във връзка с необходимостта от проверка за съответствие със задължителна практика на ВКС формирана по реда на чл.290 ГПК: Р №137/25.06.2010 г. по т.д. № 888/2009 на Второ т.о. на ВКС.
С оглед изложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №250 от 12.02.2014 г. на Софийски апелативен съд по гр.д. №2941/2013г..
УКАЗВА на касатора К. Н. К. да внесе държавна такса за разглеждане на касационната жалба в размер на 2 821,69 лева в едноседмичен срок.
Делото да се докладва за насрочване в открито заседание след изпълнение на горните указания.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.