О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№280
ГР. София, 06.04.2017 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито заседание на 6.03.17 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ОЛГА КЕРЕЛСКА
ВАНЯ АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от съдия Иванова гр.д. №4444/16 г., намира следното:
Производството е по чл.288, вр. с чл.280 ГПК.
ВКС се произнася по допустимостта на касационната жалба на М. М. срещу въззивното решение на Апелативен съд В./АС/ по гр.д. №145/16 г. и по допускане на обжалването. С въззивното решение е отхвърлен искът на касатора срещу ЧСИ Р. Т. по чл.74 ЗЧСИ, за обезщетяване на претърпени от ищеца имуществени вреди в размер на общо 43 585 лв., вследствие на противоправното бездействие на ответника да извърши исканото от ищеца прихващане по посочените две изпълнителни дела.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК срещу подлежащо на обжалване въззивно решение и е допустима.
За допускане на обжалването касаторът се позовава на чл.280, ал.1,т.1 ГПК, във връзка с оплакванията в касационната жалба за неправилност на въззивното решение и по въпросите от предмета на спора: 1. За границите на компетентност на ЧСИ при наличие на материалните предпоставки, както и за абсолютните положителни процесуални такива, дали да извърши реално исканото прихващане.2. За нарушаване на основния принцип за установяване на истината в гражданския процес при произнасяне на съда при неизяснена фактическа обстановка. 3.При заявено искане за прихващане по изп. дело и при наличие на висящ процес, от който зависи ликвидността на вземането, но при положение, че същото право на вземане е заявено своевременно и преди искането за прихващане, следва ли на това основание ЧСИ да откаже да извърши прихващане?
Намира, че тези въпроси са решени от АС в противоречие с т.4 от ТР №1/2013 г. ОСГТК, в което е прието, че възражението за прихващане с ликвидно и изискуемо вземане е правопогасяващо възражение, което се основава на новонастъпил факт – направено изявление за прихващане.
С. основание за допускане на обжалването не се установява: За да отхвърли иска, въззивният съд е приел, че при ответника ЧСИ Т. са образувани две дела – изп.д. №20/2006 г., по изпълнителен лист, издаден въз основа на влязлото в сила решение по гр.д.2031/02 г. на В., с което ищецът е осъден да заплати на Ал. К. сумата от общо 43 585 лв. и изп.д. №148/2006 г. по изп. лист, издаден по ч.гр.д. №7000/06 г. на В. на несъдебно изпълнително основание – запис на заповед, по което Ал. К. е осъден да заплати на ищеца сумата от общо 48 500 лв..
По второто дело, с призовката за доброволно изпълнение, връчена му на 4.10.06 г., длъжникът К. е уведомен за искането на взискателя М. да извърши прихващане на вземането си по изп.д. №148/06 г. с дълга по изп.д. №20/06 г. К. се е противопоставил на прихващането, като е посочил, че е оспорил дълга по изп.д. №148/06 г. с частна жалба до В.. Посочил е също и е представил доказателства – договор за цесия от 15.09.06 г., че е прехвърлил вземането си по първото изп. дело на Н.К.. За цесията длъжникът М. е уведомен на 10.10.06 г. с нотариална покана. ЧСИ Т., вземайки предвид подадената частна жалба по второто изп. дело е отказала да констатира заявеното прихващане. Жалбата на взискателя М. / сега ищец/ срещу този отказ е оставена без уважение с решение на В. от 13.12.06 г. по гр.д. №2016/06 г.
Жалбата на длъжника по изп.д. №148/06 г. К. срещу определението по чл.242 ГПК, отм. е отхвърлена с определение на В. от 28.11.06 г. Преди това по изп.д. №20/06 г. за събиране на дълга на ищеца М., с постановление за възлагане от 26.10.06 г. половината от неговия жилищен имот на посочения адрес в [населено място] е възложен на взискателя К. /конституиран на мястото на Ал. К./ за сумата от 36 000 лв. Или в случая, според АС отказът на ЧСИ да констатира прихващане, по искането на ищеца, не е незаконосъобразен, не са незаконосъобразни и извършените по-нататъшни действия по първото изп. дело №20/06 г., насочени към събиране на съществуващо вземане на взискателя. Затова не са налице предпоставките по чл.74 ЗЧСИ за уважаване на иска за сумата от 36 000 лв., претендирана като реална загуба от неизвършеното /незачетеното/прихващане.
С молба по първото изп.д. №20/06 г. от 28.10.10 г. длъжникът М. е посочил, че на 30.08.10 г. е извършил извънсъдебно прихващане на дължимите по делото суми с вземането си към Ал. К. и е помолил изп.д. да се прекрати. Делото е прекратено с постановление от 3.11.06 г. на осн. чл.433, ал.1,т.1 ГПК. Според АС, независимо от твърдението на ищеца, че прихващането отново не е констатирано, прекратяването на изп. дело, по което ищецът е длъжник, за остатъка от дълга 7 585 лв. е в негова полза, затова и по отношение на тази сума не са налице предпоставките за уважаване на иска за обезщетяване на вреди по чл.74 ЗЧСИ.
В. съд е приел, че вземането на ищеца по второто изпълнително дело не е било ликвидно / установено по основание и размер/ към момента на искането за прихващане – същото по смисъл е прието и при отхвърляне на жалбата срещу действията на ЧСИ от В. с решението от 13.12.06 г. Затова не е налице противоречие с указаното в т.4 на ТР №1/13 г., на която се позовава касаторът. В практиката на ВКС, обобщена в опр. по т.д. №1725/14 г. на първо т.о., непротиворечиво се приема, че при заявление за прихващане по изп.дело съдебният изпълнител няма функцията да издаде акт с конститутивно действие, а може само да констатира наличие на компенсационни изявления. Ако счете, че е налице конекситет и пораждат погасителен ефект, той следва да прекрати производството по делото на осн. чл.433, ал.1,т.1 ГПК.
По наведените оплаквания за неправилност на въззивното решение ВКС не се произнася в това производство – в ТР №1/19.02.10 г. е посочено, че основанията по чл.280, ал.1 са различни от тези по чл.281,т.3 ГПК и са разграничени целта и приложното поле на двете групи основания.
Поради изложеното ВКС на РБ, трето г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Варненски апелативен съд от 31.05.16 г. по гр.д. №145/16 г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: