О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 281
гр. София, 18.06.2014 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ІІ гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и четвърти март две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ВЛАХОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от съдията Николова гр. д. № 1603 по описа на Върховния касационен съд за 2014 година на ІІ г. о. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288, във вр. с чл. 280 ГПК.
С решението от 21.10.2013 год. по гр. д. № 1488/2013 год. въззивният Пловдивски окръжен съд е отменил първоинстанционното решение от 27.12.2012 год. по гр. д. № 18294/2009 год. на Пловдивския районен съд в частта, с която е отхвърлен предявения от ищците А. и Я. Ц. против В. Ц. иск за разпределение на ползването между тях на съсобствената им жилищна сграда с площ от 84 кв. м., с изба, построена в югозападната част на УПИ ІХ-297 по плана на [населено място] и вместо това постановил разпределението на този имот между тях съобразно вариант първи за приземния етаж и вариант първи за втория етаж, представени от допълнителната съдебно-техническа експертиза на вещото лице В. К., като постановил скиците към същата, приложени на л. 191 и л. 195 от делото да се считат неразделна част от решението му. В останалата му част, с която искът за разпределение на дворното място, построената в него стара жилищна сграда и плевня, предявен против В. Ц. и И. и М. Ц., първоинстанционното решение е потвърдено от въззивния съд.
Въззивното решение в частта, с която е разпределено ползването на приземния етаж на жилищната сграда, се обжалва с касационна жалба в срока по чл. 283 ГПК от ищците А. и Я. Ц., чрез пълномощника им адв. Г. М., с оплаквания за неговата неправилност поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Касаторите искат неговата отмяна и вместо това се постанови друго решение, с което ползуването на приземния етаж на жилищната сграда се предостави на тях с оглед по-големия им дял в съсобствеността. Претендират и заплащане на направените разноски по делото.
В представеното изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се поддържа наличието на основанията по чл. 280, ал. 1, т. т. 1-3 ГПК . Касаторите считат, че произнасянето на въззивния съд по въпроса за значението на правата на съсобствениците при разпределение на ползването с оглед възможността за най-целесъобразно използване на вещта противоречи на цитираната и представена съдебна практика, в т. ч. и задължителна такава – ТР № 13/2012 год. на ОСГК на ВКС. Релевираното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК обосновават със значението за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото на формулирания въпрос – следва ли при разпределение на ползването на едноетажна жилищна сграда с приземен етаж всеки от съсобствениците да получи за ползване реален дял от всеки от етажите, при липса на обособяването им като самостоятелни обекти и при положение, че по този начин се накърняват правата на част от съсобствениците.
Ответникът В. Ц. оспорва наличието на основания за допускане на касационно обжалване. Същото становище са изразили и останалите ответници –М. Ц., В. и Р. Ц., конституирани в производството след смърттта на първоначалния ответник И. Ц., които в срок са подали и насрещна касационна жалба против въззивното решение. Поддържат оплаквания за неправилността му относно поддържания от тях довод за придобивна давност по отношение на ? ид. ч. от построените в същия имот стара жилищна сграда и от дворното място, върху което е била построена плевнята, сега разрушена. Според тях съдът е дължал произнасяне по тези претенции, позовавайки се на противоречие с разясненията в ТР № 13/2013 год. на ОСГК на ВКС.
Насрещната касационна жалба се оспорва от ищците в представен писмен отговор.
Върховният касационен съд, в настоящият си състав, при проверката за наличие на основания за допускане на касационното обжалване на решението, въз основа на данните по делото, намира следното:
За да отмени първоинстанционното решение в частта му относно разпределението на построената в югозападната част на имота жилищна сграда между ищците и ответника В. Ц., въззивният съд приел, че същата е съсобствена между тях при дялове – по 1/6 ид. ч. за двамата братя А. и В. по наследство от баща им, и 4/6 ид. ч. в общ дял за А. и Я. Ц. по покупко-продажба на наследствената част на майка им. Ползването разпределил по заключението на в. л. К. на л. л. 188-196, в първия му вариант за всеки един от етажите на сградата, като приел, че само то удовлетворява едновременно изискванията за разпределението на ползването съобразно правата на страните, фактическото ползване и осигуряване на достъпа до отделните помещения чрез предвиждане на площи за общо ползване. Съдът констатирал, че при това разпределение ищците получават по-малка площ за ползване отколкото им се полага съобразно правата им, а ответникът – в повече, но невъзможността частите да са точно съответни на правата може да се преодолее с обезщетяване.
Следователно, решаващото съображение за избрания начин на разпределението на ползването е предоставянето на всеки от съсобствениците на реална площ от всеки един от етажите на сградата, а не притежаваните от тях права в същата, които не са равни и избраният начин е довел до ощетяване на ищците, с оглед притежаваната по-голяма част в съсобствеността. Произнасянето на въззивния съд противоречи на задължителната съдебна практика, обективирана в представеното от касаторите решение № 159 по гр. д. № 1205/2011 год. на ІІ г. о. на ВКС, в което е прието, че съдът следва да определи частите за реално ползване по начин, който да съответства на правата от съсобствеността, да осигури удобен начин за достъп и ползване на имота, който да не създава предпоставки за бъдещи спорове относно постановеното разпределение. Затова и по този въпрос следва да се допусне касационно обжалване в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, което прави безпредметно произнасяне по другите релевирани основания.
По подадената насрещна касационна жалба, настоящият състав намира същата за недопустима, поради следните съображения:
Касаторите, ответници по иска, не са обжалвали първоинстанционното решение, с което искът против тях за разпределение на ползването на поземления имот с построените в него сгради е бил отхвърлен. Поради това и същите нямат правен интерес от обжалване на въззивното решение в частта, с която е потвърдено то, тъй като ги удовлетворява. В останалата му част тези ответници също нямат правен интерес, тъй като жилищната сграда в югозападната част на имота не е съсобствена с тях. Жалбата е и без предмет, тъй като решението не съдържа произнасяне по предявен иск за собственост върху част от сградите на основание придобивна давност, а поддържаното възражение е предмет на обсъждане само в мотивите с оглед предприетата защита против предявения иск и срещу тези ответници за разпределение на ползването на съсобственото дворно място, старата жилищна сграда и плевнята/сега разрушена/.
Поради тези съображения насрещната касационна жалба е недопустима и като такава следва да се остави без разглеждане, респ. не се дължи произнасяне по релевираното основание за допускане на касационно обжалване на решението.
По тези съображения настоящият състав на ВКС, ІІ г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 1682 от 21.10.2013 год. по гр. д. № 1488/2013 год. на Пловдивския окръжен съд в частта, с която е разпределено ползването на жилищната сграда в югозападната част на УПИ ІХ-297 по плана на [населено място] между А. и Я. Ц. и В. Ц. по описания начин съобразно заключението на в. л. В. К., приложено на л. 191 и л. 195 от делото.
Указва на касаторите А. А. Ц. и Я. И. Ц. да внесат в едноседмичен срок от съобщението по сметка на ВКС държавна такса в размер на 25 лв. и представят в същия срок вносния документ за това.
След внасяне на държавната такса делото да се докладва на председателя на ІІ г. о. за насрочване в открито съдебно заседание.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на М. К. Ц., В. И. Ц. и Р. И. Ц., чрез адв. Н. М. против горното въззивно решение.
Определението в тази му част може да се обжалва с частна жалба пред друг състав на ВКС, ГК в едноседмичен срок от съобщаването му на тези касатори.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: