Р Е Ш Е Н И Е
№ 281
гр.София,19.05. 2009 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Второ гражданско отделение в съдебно заседание на двадесет и девети април две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
със секретар Тодорка Кьосева
изслуша докладваното от
председателя (съдията) СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
гражданско дело под № 1678/2008 година
Производството е по чл.218а, ал.1, б.”а” ГПК/отм./ във връзка с § 2, ал.3 от ПЗР на ГПК/ДВ, бр.59 от 20.07.2007 год./.
Образувано е по касационна жалба вх. № 1* от 28.11.2007 год. на Й. А. С. от с. Ц., общ. Ценово, обл. Русе, срещу въззивното решение № 506 от 12.10.2007 год. по в.гр.дело № 559/2007 год. на Русенския окръжен съд в частта, с която е оставено в сила решение № 12 от 19.03.2007 год. по гр.дело № 202/2006 год. на Б. районен съд за отхвърляне на иска за прогласяване нищожността на договор за покупко-продажба на нива от 15.999 дка в м.”Г”, с. Б., общ. Ценово, сключен с нотариален акт № 1* т.VІІІ, рег. № 3* нот.дело № 322/2002 год. Поддържат се оплаквания за нарушение на материалния закон и необоснованост с искане за отмяна на решението в обжалваната част и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.
„Касационна жалба” вх. № 592 от 23.01.2008 год. е подадена от М. И. П. от с. Б., общ. Ценово, в качеството й на пълномощник на К. П. К. от гр. В. дол, обл. Варна с оплаквания за нарушение на материалния закон в частта, с която последният е бил осъден да предаде владението на процесната нива. Тази молба всъщност е в изпълнение указанията на въззивния съд с разпореждането му от 08.11.2007 год., постановено по подадената по пощата на 07.11.2007 год./срвн.плика на л.33 от ч.гр.дело № 590/2008 год. на ВКС, І г.о./ жалба срещу въззивното решение, озаглавена „въззивна жалба” и заведена с вх. № 0* от 08.11.2007 год./вж. л.10 от ч.гр.дело № 590/2008 год. на ВКС, І г.о./.
Първоначално във Върховния касационен съд е било образувано ч.гр.дело № 590/2008 год. по описа на І г.о., което с определение № 175 от 26.03.2008 год. е било прекратено и изпратено на заместник-председателя и ръководител на гражданската колегия на ВКС за разпореждане за образуването му за разглеждане в открито съдебно заседание. С резолюция последният е разпоредил на председателя на отделението да насочи неправилно образуваното ч.гр.дело № 590/2008 год. за разглеждане в открито заседание. С резолюция председателят на отделението е разпоредил да се образува касационно дело по касационните жалби на К. К. и Й. С.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. провери допустимостта на подадените жалби срещу въззивното решение и прие за установено следното:
По касационната жалба на Й. А. С. вх. № 1* от 28.11.2007 година
Ищцата/сега касатор/ е получила съобщение за въззивното решение на 26.10.2007 год./л.51 от в.гр.дело № 559/2007 год./. Срокът за обжалване по чл.218в, ал.1 ГПК/отм./, съобразно чл.33, ал.4 ГПК/отм./ е изтекъл на 26.11.2007 год./понеделник/. Жалбата е подадена същия ден /вж. пощенското клеймо на плика за препоръчаното писмо/, макар и да е заведена с вх. № 1* от 28.11.2007 год., поради което е допустима и подлежи на разглеждане.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
По делото е установено, че с нотариален акт № 47, т.І, нот.дело № 2046/1998 год. на 13.05.1998 год. Надежда П. А. дарила на племенницата си Й. А. С./сега касатор/ нива от 15.999 дка, от които 14.058 дка шеста категория и 1.941 дка четвърта категория, в местността Г. , имот № 0* по плана за земеразделяне на с. Б., общ. Ценово, обл. Русе.становено е по-нататък, че на 21.10.2002 год. с нотариален акт № 1* т.VІІІ, рег. № 3* нот.дело № 322/2002 год. Надежда П. А. продала същия имот на М. И. П., която го купува в полза на сина си К. П. К. за сумата 500 лева.
С първоинстанционното решение искът по чл.26, ал.1 ЗЗД за прогласяване на договора за покупко-продажба за нищожен е отхвърлен по съображения, че продажбата на чужд недвижим имот не е нищожна, а купувачът не придобива правото на собственост, защото продавачът не е могъл да му прехвърли правото, което към този момент не е притежавал.
Въззивният съд е оставил в сила решението в тази част, като на свой ред законосъобразно е пиел, че продажбата на чужда вещ не прави сделката нищожна и доколкото по делото не е било наведено друго основание за нищожност, договорът от 13.05.1998 год. е действителен, а искът по чл.26, ал.1 ЗЗД – неоснователен. Претендираната от жалбоподателката нищожност на продажбата не би могла да се обоснове и с първата хипотеза на чл.26, ал.2 ЗЗД – невъзможен предмет. Макар и чужда, вещта не представлява невъзможен предмет. Тя съществува реално и се предава на купувача. Самият закон в чл.181, ал.1 ЗЗД съдържа пример за невъзможен предмет при продажбата: ако при сключване на договора вещта е била погинала, договорът е нищожен. Ако вещта е собственост на друго лице, а не на продавача, това не означава, че тази вещ не съществува, че договорът няма предмет или че предметът е невъзможен.
В обобщение, в частта, с която е потвърдено решението на първата инстанция за отхвърляне на иска по чл.26 ЗЗД, въззивното решение е законосъобразно и правилно постановен съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила.
По касационната жалба на К. П. К. с вх. № 0-11089/08.11.2007 год.
Допустимостта на подадената от К. т.н.”въззивна жалба” с вх. № 0* от 08.11.2007 год. е в зависимост от това дали е влязло в сила или не първоинстанционното решение в частта, с която К. П. К. е бил осъден на основание чл.108 ЗС да предаде владението на процесния имот на Й. А. С..
С решение № 12 от 19.03.2007 год. по гр.дело № 342/2005 год. Беленският районен съд уважил иска по чл.108 ЗС, като М. И. П. и К. П. К. били осъдени да предадат на Й. А. С. владението на процесната нива.
Ответникът К. получил съобщение за решението на 29.03.2007 год./л.77 от гр.дело № 202/2005 год. на РС- Б. /.
С допълнително решение № 53 от 26.04.2007 год. била допусната поправка на очевидна фактическа грешка в решение № 12/19.03.2007 год., като вместо гр.дело № 342/2005 год. е постановено да се чете: гр.дело № 202/2006 год.
К. П. К., чрез пълномощника си М. И. П. е подал въззивна жалба срещу решение № 12 от 19.03.2007 год. по гр.дело № 202/2006 год. с вх. № 3* от 03.05.2007 год./л.38 от в.гр.дело № 559/2007 год./ в осъдителната му част.
С определение от 14.09.2007 год. въззивният съд приел, че въззивната жалба на К. е просрочена и постановил връщането й. В същото заседание съдът дал ход по същество на въззивното производство по жалбата на ищцата Й. А. С., както и по жалбата на ответницата М. И. П. срещу първоинстанционното решение в частта, с която е била осъдена да предаде владението върху процесния имот.
С въззивното решение първата жалба е оставена без уважение; окръжният съд обезсилил решението на първата инстанция в частта, с която М. И. П. е била осъдена да предаде владението на процесната нива, като постановено по отношение на лице, срещу което не е бил предявен ревандикационен иск и прекратил производството спрямо нея. В диспозитива на решението на въззивната инстанция е записано, че в останалата част решението на районния съд е влязло в сила.
Съобщението, че с определението от 14.09.2007 год. му е върната като просрочена въззивната жалба, К. е получил на 28.09.2007 год./л.46 от в.гр.дело № 559/2007 год. на РОС/.
На 01.10.2007 год. в окръжния съд постъпило т.н.”възражение” вх. № 0* от М. И. П., пълномощник на К. П. К., квалифицирано като частна жалба срещу определението за връщане на въззивната жалба от 14.09.2007 год., която въззивният съд постановил да се върне като просрочена с разпореждане от 17.10.2007 год.
На 04.10.2007 год. в окръжния съд постъпила и т.н.”въззивна жалба” вх. № 0* пак от М. И. П., като пълномощник на К. П. К., срещу определението от 14.09.2007 год. за връщане на въззивната жалба.
С резолюция от 04.10.2007 год. тази частна жалба била оставена без движение, с указание да се уточни кой акт на съда се обжалва. В отговор на полученото на 23.10.2007 год. съобщение за резолюцията от 04.10.2007 год., с „частна жалба” вх. № 0-10746/30.10.2007 год. М. И. П., като пълномощник на К. П. К. поддържа, че надарената с нотариалния акт № 47, т.І, нот.дело № 2046/1998 год. Й. А. С. се е отказала от правото си на собственост върху имота и собственик е останала Н. П. А.
С т.н.”въззивна жалба” вх. № 011089/08.11.2007 год. К. е обжалвал чрез пълномощника си М. И. П. въззивното решение. С разпореждане от същата дата жалбата била оставена без движение с указания за отстраняване на нередовностите й в 7-дневен срок. Съобщението за това разпореждане жалбоподателят получил на 15.11.2007 год./л.25 от ч.гр.дело № 590/2008 год. на ВКС, І г.о./.
С молба вх. № 0-11473/20.11.2007 год./л.29 от ч.гр.дело № 590/2008 год. ВКС/ М. И. П. представила частна жалба в три екземпляра /л.7 от делото във ВКС, І г.о./, която с резолюция от 22.11.2007 год. била оставена без движение с указание да се посочи кой съдебен акт се обжалва. Съобщението за резолюцията страната е получила на 27.11.2007 год., а със разпореждане от 04.12.2007 год. частната жалба е върната като недопустима /л.22 от делото във ВКС, І г.о./. Съобщението за връщането е получено на 11.12.2007 год./л.21 от ч.гр.дело № 590/2008 год. на ВКС І г.о./.
С частна жалба вх. № 0-12576/19.12.2007 год. К. К. поискал отмяна на въззивното решение. Частната жалба била оставена без движение с разпореждане от 28.12.2007 год. Страната получила съобщение за разпореждането на 15.01.2008 год./л.19 от делото във ВКС, І г.о./ и с „касационна жалба” вх. № 592/23.01.2008 год. е поискала отмяна на въззивното решение в частта, с която „…”.
П. тези данни, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че К. П. К. не е легитимиран да обжалва въззивното решение, което не съдържа произнасяне по основателността на иска по чл.108 ЗС по отношение на този ответник. Въззивният съд е отказал да разгледа подадената от К. жалба срещу първоинстанционното решение, като приел, че е подадена след изтичането на 14-дневния срок по чл.197 ГПК/отм./. Срещу определението на окръжния съд от 14.09.2007 год. за връщане на въззивната жалба са подадени две частни жалби. Първата от тях – т.н.”възражение” с вх. № 09636/01.10.2007 год. е била върната като просрочена с разпореждане от 17.10.2007 год., което не е обжалвано, а втората – след уточненията с молбата с вх. № 0-11473/20.11.2007 год., е била върната като недопустима. Това разпореждане, съобщение за което страната е получила на 11.12.2007 год. е предмет на частна жалба вх. № 0-12576/19.12.2007 год. Тази частна жалба не съдържа никакви конкретни оплаквания за незаконосъобразност на разпореждането за връщане на частната жалба, подадена срещу определението на въззивния съд, с което е върната жалбата срещу първоинстанционното решение, нито сочи неправилности на извода на окръжния съд за просрочие на въззивната жалба. Тук само следва да се отбележи, че страната е получила съобщението за решението на първата инстанция на 29.03.2007 год., а въззивната жалба е с вх. № 3533/03.05.2007 год., т.е. след като е изтекъл срока по чл.197 ГПК/отм./.
В обобщение, частната жалба вх. № 1* от 19.12.2007 год. срещу разпореждането на въззивния съд от 04.12.2007 год. за връщане на частната жалба срещу определението на същия съд, с което е върната въззивната жалба на К. П. К. срещу решението на първата инстанция е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение, а обжалвания с нея съдебен акт – в сила. Тъй като липсва предмет на обжалване, касационната жалба с вх. № 0-11089/08.11.2007 год., уточнена с „касационна жалба” вх. № 592/23.01.2008 год. следва да бъде оставена без разглеждане.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 506 от 12.10.2007 год. по в.гр.дело № 559/2007 год. на Русенския окръжен съд в частта, с която е оставено в сила решение № 12 от 19.03.2007 год. по гр.дело № 202/2006 год. на Б. районен съд.
Оставя в сила разпореждането от 04.12.2007 год. на Русенския окръжен съд, с което е върната частната жалба на К. П. К. срещу определението на същия съд от 14.09.2007 год. по в.гр.дело № 559/2007 год. за връщане на въззивната жалба вх. № 3533/03.05.2007 год. срещу решение № 12 от 19.03.2007 год. по гр.дело № 202/2006 год. на Б. районен съд.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на К. П. К. с вх. № 0* от 08.11.2007 год., уточнена с молба вх. № 592 от 23.01.2008 год. срещу въззивното решение № 506 от 12.10.2007 год. по в.гр.дело № 559/2007 год. на Русенския окръжен съд.
В частта за оставяне на касационната жалба без разглеждане, решението е с характер на определение и може да се обжалва с частна жалба в едноседмичен срок от получаване на съобщението пред друг тричленен състав на гражданската колегия на Върховния касационен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
/СЛ
Вярно с оригинала!
СЕКРЕТАР: