О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№. 281
гр. София, 21.05.2014 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, второ отделение в закрито заседание на 13 май , две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
като изслуша докладваното от съдия Боян Балевски търговско дело №4358/13 г. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от страна на пълномощника на [фирма]- [населено място] срещу решение №1281 от 14.10.2012 г. на Пловдивски апелативен съд по т.д. №994/2012 г. , с което е отменено частично първоинстанционното решение постановено по т.д. 724 /2011 г. на ОС-Пловдив и вместо него е постановено друго, с което касаторът е осъден да заплати на [фирма]-гр. Куклен, Пловдивска област сумата от 60 000 лева-застрахователно обезщетение, дължимо по договор за имуществена застраховка „Б. Каско” на трактор багер модел „Д. Си Би 4 ЦХ” и настъпване на застрахователното събитие –противозаконно отнемане на същото, както и законната лихва върху горната сума считано от датата на настъпване на събитието -31.07.2010 г.. В касационната жалба се навеждат оплаквания за материална незаконосъобразност и необоснованост на въззивното решение.
В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване се сочи, че част от правните въпроси от значение за спора са решени в противоречие със задължителната практика на ВКС, а друга се явява от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото– основание за допускане до касация, съгласно чл.280 ал.1, т.1, т.3 ГПК.
Ответникът по касационната жалба в писмен отговор на същата изразява становище за нейната неоснователност, както и за липса на основанията за допускане до касация..
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение , като констатира, че решението е въззивно и цената на иска е над 10 000 лева намира, че касационната жалба е допустима , редовна и подадена в срок.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че между страните по делото, съгласно застрахователна полица № 1214109022169 от 27.04.2010 г. е налице договор за имуществена застраховка „Б. Каско” на трактор багер модел „Д. Си Би 4 ЦХ”-собственост на ищеца [фирма], който има за предмет и покриване на щетите от настъпване на застрахователното събитие –противозаконно отнемане на застрахованата вещ Съдът е игнорирал възражението на ответното застрахователно дружество- касатор в настоящото производство, че съгласно т.12.5 от Общите условия за този вид имуществени застраховки, застрахователно обезщетение не се заплаща, ако отнетото МПС не е било регистрирано от оторизирания от закона държавен орган към момента на застрахователното събитие. За да обоснове изводите си в тази насока, съдебният състав е изложил своите съображения за това, като се е позовал на съдържанието на уговорката в т.4.3 от същите ОУ, според което могат да бъдат застраховани самоходни селскостопански горски, строителни и други машини със специално предназначение, които са снабдени със съответните регистрационни или инвентарни номера. Ето защо, доколкото процесният трактор- багер притежава инвентарен номер и ищецът, негов притежател, е изпълнил всички предварителни действия по т.18 от ОУ и е отговорил добросъвестно на всички въпроси , съгласно разпоредбите а чл.188 и 189 КЗ, то липсва основание за отказ на застрахователя да заплати дължимото обезщетение, при вече сключен и надлежно изпълняван от страна на застрахования застрахователен договор. Присъдил е и законната лихва върху дължимото оезщетение, считано от датата на настъпване на събитието -31.07.2010 г., без а изложи съображения за това.
В изложение на основанията за допускане до касационно обжалване от страна на касатора-застраховател се сочат като обуславящи изхода по спора правни въпроси, които уточнено във връзка с конкретния предмет на спора се свеждат до това, дали при задължение за регистрация по чл.11 ал.1 от Закона за регистрация и контрол на земеделската и горската техника на ППС- предмет на имуществена застраховка и при въздигането в Общите условия на застрахователя на тази регистрация в условие за заплащане на застрахователно обезщетение, но при сключен застрахователен договор, без налична регистрация застрахователят дължи заплащане на обезщетение, при знанието и приемането на това обстоятелство от самия застраховател при сключването на застрахователния договор, както и за началния момент от който се дължи лихва за забава върху обезщетението, с оглед нормативната уредба в чл.84 ЗЗД.
Така поставените въпроси се явяват от значение за изхода на спора по смисъла на чл. 280 ал.1 ГПК, доколкото правораздавателната воля на решаващия съд се основава на техните отговори.
По първия от тях липсва съдебна практика и е налице необходимост от тълкуване на съответната нормативна уредба, цитирана по-горе, поради което е налице основанието за допускане до касация по чл.280 ал.1,т.3 ГПК-въпросът е явява от значение за точното прилагане на закона и да развитие на правото.
По въпроса за началния момент от който се дължи лихва за забава върху обезщетението по имуществена застраховка е налице противоречие на отговора в обжалваното решение с този в задължителната за съдилищата практика на ВКС: Р № 86/10.07.2012 по т.д. № 467/2011 г. на І т.о., постановено по реда на чл.290 ГПК, с оглед на което е налице основание за допускане до касация, съгласно чл.280 ал.1, т.1 ГПК.
С оглед изложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение 1281 от 14.10.2012 г. на Пловдивски апелативен съд по т.д. №994/2012 г.
УКАЗВА на касатора [фирма] да внесе държавна такса за разглеждане на касационната жалба в размер на 1200 лева в едноседмичен срок.
Делото да се докладва за насрочване в открито заседание след изпълнение на горните указания.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.