РЕШЕНИЕ
№ 281
София, 27.03. 2009 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в съдебно заседание на деветнадесети март две хиляди и девета година, в състав:
Председател:Маргарита Соколова
Членове:Лидия Рикевска
Гълъбина Генчева
при секретаря Емилия Петрова, като изслуша докладваното от съдията Соколова гр. д. № 55/08 г. /по описа на IV-то г. о./, и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл. 218а, ал. 1, б. “а” ГПК /отм./ вр. пар. 2, ал. 3 от ПЗР на ГПК /от 2007 г./.
Подадена е касационна жалба в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК /отм./ от П. М. М. срещу въззивното решение № 237 от 03.07.2007 г. по гр. д. № 12/06 г. на Софийския градски съд, с което, след отмяна на първоинстанционното решение, упражняването на родителските права спрямо малолетните деца на страните К, роден на 26.08.1998 г., и А. , роден на 25.04.2000 г., е предоставено на майката Д. Т. Г., с право на бащата да ги вижда и взима всяка първа и трета събота и неделя от 09.00 часа в събота до 20.00 часа в неделя с преспиване, пет дни по коледните празници, пет дни през пролетната ваканция, както и един месец през лятото по време, което не съвпада с отпуска на майката. Иска се обжалваният съдебен акт да бъде отменен като необоснован и постановен в нарушение на материалния закон.
Ответницата по касация Д. Т. Г., както и Д. “С” – район “Л” – гр. С. и Д. “С” гр. В. не са взели становища по жалбата.
Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., като обсъди заявените в касационната жалба основания и данните по делото, приема следното:
При разрешаване на спора между страните във връзка с предоставяне упражняването на родителските права по отношение на децата, родени по време на фактическото им съжителство, въззивният съд е придал решаващо значение на добрия родителски капацитет, който майката притежава, на условията за живот в гр. В., които тя е осигурила, на обстоятелството, че децата са си създали своя среда, К. е ученик, има свои приятели и една промяна на обстановката би се отразила негативно на детската им психика. Като взел предвид данните в социалния доклад, че децата са силно привързани и към двамата родители, които живеят в различни градове /бащата живее в гр. С., съдът определил по-широк режим на лични отношения с бащата.
Изводите на съда са обосновани, формирани в съответствие с изискванията на чл. 106, ал. 2 от СК да се преценят всички обстоятелства с оглед интереса на децата, който е основание за предоставяне упражняването на родителските права и определяне на мерките за лични отношения с другия родител.
Действително, изложените във въззивното решение мотиви са пестеливи, а от гласните доказателства не са обсъдени тези на разпитаните в първоинстанционното производство свидетели, но това нарушение не е съществено, защото и при цялостен анализ на събраните по делото доказателства не би се наложил извод, различен от този в обжалвания акт. Това е така, защото в случая интересът на децата действително налага родителските права да бъдат упражнявани от майката. При нея децата трайно живеят от раздялата на родителите през лятото на 2004 г., когато майката и децата напуснали гр. С., където до тогава са живяли заедно с бащата, според данните в социалния доклад на Д. “С” гр. В. и част от гласните доказателства – заради здравословни проблеми на детето А. , боледуващо от бронхиална астма, а според други свидетели – заради влошените отношения между страните, което е прието и в мотивите към въззивното решение. В касационната жалба се настоява на тезата за безотговорно поведение на майката, която отвлякла децата и ги укривала от бащата, но начинът и причините за раздялата, както и поведението й при осъществяване режима на лични отношения с другия родител, не са сред решаващите съображения при предоставянето на родителските права, след като не е установено майката да настройва децата срещу баща им. Безпротиворечиво се установява проявената от майката постоянна грижа и близост до децата при битовото устройване: през 2005 г. е закупила жилище в гр. В., находящо се близо до М. градина с оглед благоприятното повлияване на заболяването на А. , предоставянето на самостоятелна, подходящо обзаведена с оглед възрастта и интересите им стая, устройване на работа с работно място на около 5-10 минути пеша от дома. По делото е установено също, че майката изцяло е отдадена на отглеждането на децата и е подпомагана при необходимост, с оглед работното й време като помощник-фармацефт от 14.00 до 20.00 часа, от специално наета жена за прибирането на децата когато те са втора смяна.
Събраните по делото доказателства не дават основание да се приемат такива морални качества на майката или социално обкръжение, които биха дали неблагоприятно отражение върху полагането на грижи за децата, формиране на трудови навици, придобиване на знания, умения и др. Действително, има данни за това, че касаторът може да бъде подпомаган от своя баща – педагог, сега пенсионер, който в годините и е полагал грижи за своите внуци, но това обстоятелство, съпоставено с останалите данни по делото, не може да обоснове извод, че бащата е по-подходящият родител, който да упражнява родителските права. Затова за неоснователен следва да се приеме доводът за нарушение на материалния закон – чл. 106, ал. 2 СК, и съдебната практика, намерила израз в П. № 1/74 г. на Пленума на Върховния съд.
В обобщение, като постановено в отсъствие на въведените с касационната жалба основания по чл. 218б, ал. 1, б. ”в” ГПК /отм./, обжалваното решение следва да бъде оставено в сила.
По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА въззивното решение № 237 от 03.07.2007 г. по гр. д. № 12/06 г. на Софийския градски съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: