4
Р Е Ш Е Н И Е
№ 281
гр. София, 06 октомври 2015 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховен касационен съд на Република България, ……….Второ наказателно отделение,
в публично заседание на петнадесети юни …………………две хиляди и петнадесета година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БИЛЯНА ЧОЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА СТАМБОЛОВА
ГАЛИНА ЗАХАРОВА
при секретаря Кр. Павлова………………………………………………………………. в присъствието на
прокурора Д. Генчев …………………………………….изслуша докладваното от съдия ЧОЧЕВА
наказателно дело № 618 по описа за 2015 г. и за да се произнесе взе пред вид следното:
Производство пред ВКС е по реда на чл. 420, ал. 2, вр. чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК и е образувано по искане на защитникa на осъдения ТОДОР СТОЕВ ИВАНОВ за възобновяване на ВНОХД № 1208/2014 г. на Старозагорския окръжен съд и отмяна на постановеното по него въззивно решение № 198/15.12.2014 г., с което е била потвърдена присъда № 106/05.06.2014 г. на Районен съд – Стара Загора по НОХД № 614/2014 г.
С тази присъда подсъдимият Т. И. е бил признат за виновен в извършването на престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 4, пр. 1 и 2, т. 5 и т. 7, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 28, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 НК за това, че в периода 19.10.2011 г. – 09.12.2011 г. в [населено място], след предварителен сговор в съучастие като съизвършител с Л. С. Г., в условията на продължавано престъпление, чрез използване на моторно превозно средство – лек автомобил м. „” с рег. [рег.номер на МПС] и техническо средство – радиостанция „”, отнел чужди движими вещи на обща стойност 8 035 лева, от владението на собствениците им, без тяхно съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, като на основание чл. 54 НК чу е било наложено наказание в размер на 7 години лишаване от свобода, което да изтърпи при първоначален строг режим в затворническо заведение от закрит тип.
Със същата присъда подсъдимите И. и Г. са били осъдени солидарно да заплатят на гражданските ищци обезщетения за имуществени вреди: на К. Г. сумата от 1 751 лв., на З. И. – 1 714.52 лв. и на Т. С. – 164 лв., както и направените по делото разноски.
В искането, поддържано в с. з. пред ВКС лично от осъдения и упълномощения му защитник, се изтъкват доводи, съотносими към основанията за възобновяване по чл. 422 ал. 1, т. 5, вр. чл. 348, ал. 1, т. 2 и т. 3 от НПК. Претендира се отмяна на решението и при условията на алтернативност – оправдаване на осъдения И. и отхвърляне на гражданските искове или намаляване на наложеното му наказание.
В последната си дума подсъдимият моли искането да бъде уважено.
Прокурорът от ВКП намира искането за възобновяване за неоснователно.
Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка за наличието на основанията за възобновяване, намери следното:
Искането за възобновяване е допустимо, тъй като е подадено в изискуемия по чл. 421, ал. 3 от НПК 6-месечен срок, считано от влизане в сила на въззивното решение, което не е подлежало на касационна проверка. Разгледано по същество същото е НЕОСНОВАТЕЛНО, предвид следните съображения:
Възраженията за основаване на заключенията за авторството на деянието, както и неговото извършване при предварителен сговор, върху недостатъчни по обем и убедителност доказателства са неоснователни. Противно на изложеното в искането за възобновяване изводите по тези въпроси съвсем не са се основавали единствено и само върху обясненията на подсъдимия Г., респ. не е налице „оговор”. Заявените от този подсъдим обстоятелства за оперативния начин, по който са извършвани десетте кражби, предмет на продължаваната престъпна дейност, са били отчетени за достоверни не само поради съответствието им с показанията на пострадалите за начина, по който са били отнемани вещите им, но и от откриването на голяма част от тях (както и техни лични документи) в дома на подсъдимия И., където известно време е живеел и Г., а също и в други квартири на последния. От дома на подсъдимия И. е била иззета и радиостанцията, с която е действано при отделни деяния, която той лично е закупил и е имал уменията да борави с нея. Установен е бил и автомобила, с който подсъдимите са се придвижвали при извършване на кражбите, като твърденията за епизодично ползване по конкретен повод – за ремонт, заявено и от собственика на същия (св. В.), явно не са били достатъчни да опровергаят изводите за ползване за целия инкриминиран период, основани върху значителна по обем доказателствена съвкупност. Същото важи и по въпроса дали подсъдимият И. е могъл да участва в кражбите поради това, че бил ангажиран с отглеждане на малолетния си син. Исканията за разпит на свидетели, които да установяват обстоятелства, дали И. е ползвал автомобил и кой се е грижил за детето му, са били отхвърлени с мотивирани съображения, като и на настоящия етап значението им не може да се счита като съществено за изхода на делото. Комплексната и логическа оценка на установените данни правилно са обусловили изводите за авторството на деянието и начина му на извършване при предварителен сговор съобразно стандарта по чл. 303 от НПК, поради което и няма основание да се счита, че вътрешното убеждение на инстанциите по същество е било опорочено.
Неоснователен е довода за присъствие на касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 3 от НПК. Всъщност, по този въпрос липсват конкретни съображения в искането за възобновяване, като явната несправедливост на наказанието на И. е изтъкната единствено поради налагане на по-леко наказание на другия подсъдим Г. -3 години лишаване от свобода при квалификация за опасен рецидив. ВКС не намира, че това е основание за ревизия на наказанието на осъдения И., макар да отчита наличието на заявената от защитата несъвместимост. В тази връзка обаче мотивите на първата инстанция дават ясен отговор и се свеждат до констатираната невъзможност за налагане на по-тежко наказание на Г. (вж. л. 296 от НОХД № 614/2014 г.). По отношение на осъдения И. наказанието е определено в пределите по чл. 195, ал. 1 от НК, като при отмерването му на 7 години лишаване от свобода е отдадено нужното значение както на индивидуалната тежест на извършеното продължавано престъпление с оглед неговата специфика, (включващо десет отделни деяния, съчетаващи три квалифициращи обстоятелства, конкретния начин на извършване на отделните деяния, отличаващ се с проявена дързост при отнемане на чуждите вещи в присъствие на собствениците им), така и на данните за личността на дееца, свидетелстващи за формирането на трайни престъпни навици, за чиято корекция не са повлияли и предходни осъждания, извън това, включено в обхвата на правната квалификация за повторност. Затова с основание е преценено, че за комплексното постигане на целите по чл. 36 от НК се налага прилагането на по-строга репресия чрез изолация на осъдения за посочения период. Този извод не търпи промяна и при отчитане като смекчаващи обстоятелства на данните за полагани от подсъдимия И. грижи за малолетното му дете, както и на общата продължителност на наказателното производство (считано от м. декември 2011 г.).
С оглед изложеното, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения ТОДОР СТОЕВ ИВАНОВ за възобновяване на ВНОХД № 1208/2014 г. на Старозагорския окръжен съд и отмяна или изменение на постановеното по него въззивно решение № 198/15.12.2014 г., с което е била потвърдена присъда № 106/05.06.2014 г. на Районен съд – Стара Загора по НОХД № 614/2014 г.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.