О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 281
София, 26.03.2009г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховния касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и трети март, две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИВА
изслуша докладвано от съдията В.Райчева гр.дело № 204/2009г.по описа на Върховния касационен съд
Производството е по чл.288 ГПК.
Делото е образувано по повод подадената касационна жалба от М. Г. Х. срещу решение от 10.11.2008г. по гр.д. № 770/2008г. на Старозагорски окръжен съд, с което е отхвърлен предявения от М. Г. иск с правно основание чл.71 от Закона за защита от дискриминацията.
Жалбоподателят поддържа, че със същото е разрешен съществен материалноправен въпрос в противоречие с практиката на ВКС и който е от съществено значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Ответник М. на П. в писмено становище поддържа, че не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение.
Върховния касационен съд, състав на четвърто г.о., като направи преценка за наличие предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК, приема за установено следното:
Касационно обжалване на решението на въззивния съд не следва да се допусне.
С обжалваното решение въззивният съд, като е оставил в сила решение от 10.03.2008г. по гр.д. №899/2007г. на Старозагорски РС, е отхвърлил предявения от М. Г. иск с правно основание чл.71, ал.1,т.1 и 3 от Закона за защита от дискриминацията. Прието е за установено, че ищецът не е бил поставен в неравностойно положение в сравнение с останалите лишени от свобода от 2002г. е в затвора в Ст. З. с присъда и наказание “доживотен затвор без замяна”- той като е получава само един централен ежедневен вестник и един ежеседмичен вестник за всички лишени от свобода и не е възможно поради финансови причини той да получава вестници по свой избор. Неспазването на чл.79 ,ал.2 ППЗИН/отм./-предвиждащ по 1 централен ежедневник на 20 затворници, не означава неравно третиране по смисъла на ЗЗДиск.
В изложение към касационната си жалба жалбоподателят поддържа, че с решението е разрешен съществен правен въпрос, а именно относно точното тълкуване на понятията “ пряка или непряка дискриминация” и “равенство в третирането” на лицата лишени от свобода.
Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о. намира, че с въззивното решение действително е дадено разрешение на съществен правен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Законът за защита от дискриминация /ЗЗДиск/ цели установяване и санкциониране на всяко поставяне в неравностойно положение според признаците, изброени в разпоредбата на чл. 4, ал. 1 от ЗЗДиск или на всякакви други признаци, установени в закон или в международен договор, по който Република България е страна. Той защитава от дискриминация всички физически лица на територията на Република България, когато са дискриминирани на основата на признаците по чл. 4, ал. 1 от ЗЗДиск. По определение понятието „дискриминация“ е установено със закон неравенство, унижаване и подценяване на граждани поради тяхната народност, раса, пол, език, религия, политически или други убеждения, национален или социален произход, икономическо положение или рождение, което има за цел или резултат да унищожи или да наруши равенството в третирането. В конкретния случай именно точното тълкуване на понятията “дискриминация” и “неравно третиране” е свързано с прилагането на нов закон, по който няма уеднаквена съдебна практика, което обуславя допустимостта на касационното обжалване при хипотезата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Предвид изложените съображения ВКС, състав на четвърто г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА КАСАЦИОННО обжалване на основание чл. 280, ал.1, т.3 ГПК на решение от 10.11.2008г. по гр.д. № 770/2008г. на Старозагорски окръжен съд по жалба на М. Г. Х. .
Делото да се докладва за нарочване за разглеждане в открито съдебно заседание на Председателя на ІV-то г.о. на ВКС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: