Р Е Ш Е Н И Е
№.282
гр.София, 11.05. 2009 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Второ гражданско отделение в съдебно заседание на двадесет и девети април две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
със секретар Тодорка Кьосева
изслуша докладваното от
председателя (съдията) СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
гражданско дело под № 1714/2008 година
Производството е по чл.218а, ал.1, б.”а” ГПК/отм./ във връзка с § 2, ал.3 от ПЗР на ГПК /ДВ, бр.59 от 20.07.2007 год./.
Образувано е по касационна жалба на Р. В. М. от с. Р., Пловдивска област, срещу въззивното решение № 495 от 27.12.2007 год. по гр.дело № 973/2007 год. на Софийския окръжен съд. Поддържат се оплаквания за съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост и нарушение на материалния закон с искане за отмяна на решението и уважаване на предявения иск.
Ответниците по касация Т. А. Т., В. А. К. и Ц. Р. К. са на становище, че жалбата е неоснователна.
Ответниците по касация Б. И. К., П. И. К. и М. В. М. не са ангажирали становища по жалбата.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. провери заявените с жалбата основания за отмяна на въззивното решение и преди да се произнесе, взе предвид следното:
С първоинстанционното решение от 31.05.2007 год. по гр.дело № 118/2006 год. Самоковският районен съд обезсилил на основание чл.288, ал.7 ГПК/редакция до ДВ, бр.64 от 16.07.1999 год./ решението на същия съд от 24.06.1996 год. по гр.дело № 132/1996 год., с което в дял на А. В. К. било постановено дворно място от 570 кв.м. в с. Г., обл. Софийска, съставляващо парцел ****Х-863 в кв.67 по плана на селото, ведно с построените в него жилищна и стопанска сграда. Прието било, че предпочетеният при възлагането съделител не е изплатил в едногодишен срок от влизане в сила на решението за извършване на делбата, сумата 122 610 неденоминирани лева, дължима на съделителката/сега касатор/ за уравнение на нейния дял.
Въззивният съд отменил първоинстанционното решение и отхвърлил искането за обезсилване на решението за възлагане на делбения имот. Съдът приел, че съделителят А, а след смъртта му на 19.12.2000 год. неговите наследници-ответниците Ц. К. , В. К. и Т. Т. не са изпълнили задължението за заплащане на парично уравнение в полза на ищцата/сега касатор/, но правото на последната да иска обезсилване на решението за възлагане било погасено с изтичане на петгодишния давностен срок – на 23.07.2002 год.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира жалбата срещу въззивното решение за неоснователна поради следните съображения:
По делото е безспорно, че с решение от 24.06.1996 год. по гр.дело № 132/1996 год. Самоковският районен съд ликвидирал окончателно съсобствеността, като на основание чл.288, ал.2 ГПК/ред. до ДВ, бр.124 от 23.12.1997 год./ поставил в дял на съделителя А дворно място от 570 кв.м. в с. Г., съставляващо парцел ****Х-863 в кв.67 и го осъдил да з а плати на Р. В. М. за уравнение на дела й в едногодишен срок от влизане на решението в сила, на равни месечни вноски сумата 122 610 неденоминирани лева, заедно със законната лихва, до окончателното й изплащане. Решението за възлагане е влязло в сила на 23.07.1996 год./последен е получил съобщение съделителят А.07.1996 год./. Останалите съделители, в т.ч. М. В. М. са били уведомени за решението на 02.07.1996 год.
Предпочетеният при възлагането съделител А. В. К. починал на 19.12.2000 год. и оставил за свои законни наследници ответниците Ц, В. А. К.-син и Т. А. Т.-дъщеря.
Безспорно е, че в едногодишния срок от влизане на решението за възлагане в сила, А. В. К. , а след смъртта му-ответниците Ц. Р. К. , В. Ар. К. и Т. Ар. Т. не са изпълнили задължението си за заплащане на паричното уравнение в полза на ищцата/касатор/.
Предвид на това, въззивният съд законосъобразно е приел, че на 23.07.1997 год. в полза на ищцата/сега касатор/ е възникнало правото да иска обезсилване по исков ред на възлагателното решение поради неизпълнение на задължението за плащане на дължимото парично уравнение.
Окръжният съд обаче е уважил възражението на ответниците за погасяване по давност вземането на ищцата/касатор/ за парично уравнение и законосъобразно е приел, че правото да се иска обезсилване на решението за възлагане на това основание е било погасено на 23.07.2002 год. След като исковата молба за упражняване на това право е подадена на 11.02.2004 год., претенцията е неоснователна и правилно е била отхвърлена. Обезсилването е равнозначно на разваляне на двустранен договор и искът за обезсилване на решението за възлагане на неподеляем недвижим жилищен имот се погасява съгласно чл.110 ЗЗД с изтичане на петгодишна давност, от деня, в който вземането на съделителя за уравнение на дела му е станало изискуемо. Въззивното решение е съобразено и със задължителните указания по приложението на чл.288, ал.7 ГПК/отм./, дадени с т.10 от тълкувателно решение № 1 от 19.05.2004 год. по тълк.гр.дело № 1/2004 год. на ОСГК на ВКС.
В обобщение, обжалваното решение е правилно и законосъобразно постановен съдебен акт, който в отсъствието на касационни основания за отмяна по смисъла на чл.218б, ал.1, б.”в” ГПК/отм./ следва да бъде оставен в сила, а жалбоподателката да бъде осъдена да заплати на ответниците по касация Т. Ар. Т. , В. Ар. К. и Ц. Р. К. разноски за касационното производство в размер на 300/триста/лева.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 495 от 27.12.2007 год. по гр.дело № 973/2007 год. на Софийския окръжен съд.
Осъжда Р. В. М. от с. Р., обл. Пловдивска, ЕГН ********** да заплати на Ц. Р. К. , Т. А. Т. и В. А. К. сумата 300/триста/лева разноски за касационното производство.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
/СЛ
Вярно с оригинала!
СЕКРЕТАР: