Р Е Ш Е Н И Е
№ 282
гр. София, 19 декември 2016 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и четвърти ноември 2016 г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПАВЛИНА ПАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛАДА ПАУНОВА
МАЯ ЦОНЕВА
при секретаря …………И. ПЕТКОВА…………………….. и в присъствието на прокурора от ВКП ……… Б. ДЖАМБАЗОВ……………, като изслуша докладваното от съдия П. ПАНОВА наказателно дело № 1116/2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството пред ВКС е по реда на чл. 420, ал.1 вр. чл. 422, ал. 1, т. 3 от НПК и е образувано по искане на Окръжния прокурор и административен ръководител на Окръжна прокуратура – Стара Загора за възобновяване на НОХД № 1453/2014 г. по описа на Районен съд – Стара Загора.
В искането се изтъкват доводи за наличието на основание за възобновяване на наказателното производство, тъй като чрез разследване по досъдебно производство № 349-зм-188/2015 г. по описа на ОД на МВР – гр. Стара Загора е установено обстоятелство, което не е било известно на Окръжен съд – Стара Загора, постановил оправдателната присъда, оставена в сила от ВКС, а именно: в едно от основните доказателства по делото, довело до оправдаването на К. Д. Ц. – Справка изх. № 1332/30.07.2015 г. от СОУ „име“ – [населено място], са удостоверени неверни обстоятелства.
Депозирано е възражение от оправдания подсъдим К. Д. Ц., в което се оспорва искането за възобновяване и изложените в него доводи като неоснователни и се отправя молба последното да бъде оставено без уважение.
Пред Върховния касационен съд представителят на ВКП не споделя изразеното от Окръжния прокурор становище за наличието на основание за възобновяване на наказателното производство. Намира, че удостоверените неверни обстоятелства в Справка изх. № 1332/30.07.2015 г. от СОУ „име“ – [населено място], не са съществени с оглед установяването авторството на деянието и вината на извършителя. Предлага искането да бъде оставено без уважение.
Оправданият подсъдим К. Ц. също претендира искането за възобновяване да бъде оставено без уважение.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, трето наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и като извърши проверка за наличието на основания за възобновяване, намери следното:
С присъда № 2/15.01.2015 г., постановенa по НОХД № 1453/2014 г. по описа на Районен съд – Стара Загора, подсъдимият К. Д. Ц. е признат за виновен в това, че на 30.01.2013 г. в [населено място] се заканил на М. З. К. с престъпление против личността на негов ближен – внучка му М. З. К., а именно заканване с убийство „Ела да видиш сега какво ще стане с внучката ти в училище „име“, сега ще й отрежа главата нищо не може да ме спре“ и това заканване възбудило основателен страх за осъществяването му, поради което и на основание чл. 144, ал. 3 вр. ал. 1 от НК, вр. чл. 54, ал. 1 и ал. 2 от НК е осъден на три години и шест месеца „лишаване от свобода“, което наказание да изтърпи при първоначален „строг“ режим в затворническо заведение от закрит тип.
Със същата присъда подсъдимият К. Д. Ц. е признат за виновен и в това, че на 15.03.2013 г. в [населено място] се заканил с убийство на М. З. К., а именно „ще те направя компаньонка, ще те изнасиля, ще те убия“ и това заканване възбудило основателен страх за осъществяването му, поради което и на основание чл. 144, ал. 3 вр. ал. 1 от НК, вр. чл. 54, ал. 1 и ал. 2 от НК е осъден на три години и шест месеца „лишаване от свобода“, което наказание да изтърпи при първоначален „строг“ режим в затворническо заведение от закрит тип.
На основание чл. 23, ал. 1 от НК е определено на К. Д. Ц. едно общо най-тежко наказание, а именно „лишаване от свобода“ за срок от три години и шест месеца, което да изтърпи при първоначален „строг“ режим в затворническо заведение от закрит тип. Съдът е възложил в тежест на подсъдимия и направените по делото разноски.
Така постановената присъда е отменена изцяло с въззивна присъда № 40/07.10.2015 г., по ВНОХД № 1039/2015 г. по описа на Окръжен съд – Стара Загора, като подсъдимият К. Д. Ц. е признат за невиновен и е оправдан по повдигнатите му две обвинения за престъпления по чл. 144, ал. 3 вр. ал. 1 от НК, извършени на 30.01.2013 г. и на 15.03.2013 г. в [населено място].
С решение № 458/03.12.2015 г. на Върховния касационен съд, I н. о., постановено по к. д. № 1462/2015 г., въззивната присъда № 40/07.10.2015 г. е оставена в сила.
Искането е процесуално допустимо, направено е в шестмесечния срок по чл. 421, ал. 1 от НПК и е подадено от Окръжния прокурор на гр. Стара Загора, който е оправомощен да претендира възобновяване на наказателно дело на основание чл. 422, ал. 1, т. 3 от НПК. Разгледано по същество обаче е неоснователно.
Макар формално в искането Окръжният прокурор да посочва, че претендира възобновяване на НОХД № 1453/2014 г. по описа на Районен съд – Стара Загора, в действителност недоволството му е насочено срещу оправдателната присъда, постановена от Окръжен съд – Стара Загора по ВНОХД № 1039/2015 г.
В производството по чл. 422, ал. 1, т. 3 от НПК, съдът следва да се концентрира върху установяването на наличието или на липсата на двете законови предпоставки за възобновяване, визирани в този текст: първата – дали чрез разследване са били разкрити обстоятелства или доказателства, които не са били известни на съда, постановил съответния съдебния акт, и втората – дали тези обстоятелства или доказателства имат съществено значение за делото. От положителния или отрицателния отговор на този въпрос зависи решението на ВКС. Последният няма компетентност в това производство да извършва преценка, нито пък да се произнася с категоричност за това какъв би бил евентуалният изход от бъдещ доказателствен процес. За да се допусне възобновяване поради наличие на разкриване на ново обстоятелство, е достатъчно да се установи, че съществува вероятност поради новооткритото обстоятелство да се измени убеждението на съда, намерило израз в постановената присъда. В това производство не следва да се прави и проверка на дейността на предходните съдебни инстанции при оценката на доказателствата, които са им били известни и са били взети предвид при мотивацията на крайните им съдебни актове. Нова интерпретация на доказателствената съвкупност по наказателно дело, приключило с присъда, проверена и пред касационната инстанция, не е сред основанията за възобновяване и не е предмет на настоящото производство.
Така, съобразявайки изложените принципни положения, ВКС намери, че по настоящото дело е налице първата от изискуемите предпоставки за възобновяване по чл. 422, ал. 1, т. 3 от НПК.
На 27.10.2015 г. е било образувано досъдебно производство № 349-зм-188/2015 г. по описа на ОД на МВР – гр. Стара Загора срещу неизвестен извършител за това, че на 17.06.2015 г. в [населено място] пред Окръжен съд – Стара Загора по ВНОХД № 1039/2015 г. е ползвал съзнателно неистински официален документ – Справка от СОУ „име“ [населено място] относно М. З. К., като за самото му съставяне не може да се търси наказателна отговорност – престъпление по чл. 316, вр. чл. 308, ал. 1 от НК. В хода на разследването било установено, че Справка изх. № 1332/30.07.2015 г. от Директора на СОУ „име“ – [населено място], е истински документ – същият е подписан именно от лицето, което е посочено за негов издател – Директорa на СОУ „име“ М. Н. П. – А., като не са били извършвани преправки на съдържанието му и съответно не е било осъществено престъпление по чл. 316, вр. чл. 308, ал. 1 от НК. Било установено обаче, че в Справка изх. № 1332/30.07.2015 г. са удостоверени неверни обстоятелства, а именно – че М. З. К. е била първа учебна смяна на училище за датите 30.01.2013 г. и 15.03.2013 г., с начало и край на учебните занятия както следва: от 07:30 ч. до 13:20 ч. на 30.01.2013 г., и от 07:30 ч. до 12:30 ч. на 15.03.2013 г. В действителност на 30.01.2013 г. и на 15.03.2013 г. М. З. К. е била втора учебна смяна на училище. Стигнало се е до заключението, че при съставянето на Справка изх. № 1332/30.07.2015 г. Директорът на СОУ „име“ М. Н. П. – А. не е действала със съзнанието, че удостоверява неверни обстоятелства, поради което извършеното от нея не съставлява престъпление по чл. 311, ал. 1 от НК. С постановление от 12.07.2016 г. наказателното производство по ДП № 349-зм-188/2015 г. по описа на ОД на МВР – гр. Стара Загора е било прекратено.
С оглед горепосоченото, констатираното удостоверяване на неверни обстоятелства в Справка изх. № 1332/30.07.2015 г. от СОУ „име“ – [населено място] се явява установено чрез разследване обстоятелство, което не е било известно на съда, постановил оправдателната присъда. В разглеждания случай обаче то не е имало съществено значение за делото, поради което не е налице втората изискуема предпоставка на нормата на чл. 422, ал. 1, т. 3 от НПК.
Противно на заявеното от Окръжния прокурор в искането за възобновяване, процесната Справка с изх. № 1332/30.07.2015 г. по никакъв начин не е представлявала основното доказателство, довело до постановяването на оправдателен съдебен акт спрямо подсъдимия К. Ц.. Последната е била представена в хода на проведеното пред Окръжен съд – Стара Загора въззивно съдебно следствие. Видно от мотивите на второинстанционната присъда, тя е била взета предвид от съда при обсъждането и на двете обвинения по чл. 144, ал. 3 вр. ал. 1 от НК. В крайна сметка обаче обстоятелството, коя точно учебна смяна е била М. З. К. на училище на 30.01.2013 г. и на 15.03.2013 г. не е било съществено при формирането на крайните правни изводи на въззивната инстанция.
До оправдаването на подсъдимия К. Ц. по повдигнатото му обвинение за извършено на 30.01.2013 г. престъпление по чл. 144, ал. 3 вр, ал. 1 от НК се е стигнало, след като окръжният съд, анализирайки целия събран по делото доказателствен материал, е установил, че в действителност първото от инкриминираните деяния е станало на 31.01.2013 г., а не на 30.01.2013 г., както е било посочено в обвинителния акт. За формирането на това заключение от въззивната инстанция безспорно основно значение е имало категорично заявеното пред нея от свидетеля М. К. обстоятелство, че именно на 31.01.2013 г. подсъдимият му се е заканил с убийството на неговата внучка М. К.. Така посоченото от К. твърдение е било подкрепено, от една страна, от лично представения от него протокол за прието лице № 3/31.01.2013 г. от Второ РУП – Стара Загора, от който е било видно, че той е подал оплакване заради отправени от К. Ц. обиди и нанесен психически тормоз над внучка му на 31.01.2013 г., и от друга страна, от писмо № УРИ 105840-234/25.09.2015 г. от Дирекция „Национална система 112“, „Районен център 112“ – Бургас. Според последното на 31.01.2013 г. са били регистрирани четири повиквания от телефон /номер/, съответно в 14:54 ч., в 15:28 ч., в 15:49 ч. и в 15:58 ч., като при първите две от тях лицето се е представило с имената М. /З./ К.. Към това писмо е бил приложен и CD с 4 броя записи на разговори, изслушани пред Окръжен съд – Стара Загора в съдебно заседание на 07.10.2015 г., в които К. иска съдействие от органите на реда във връзка с отправени от Ц. заплахи към внучка му в училище „име“ – [населено място]. При така установените фактически положения въззивната инстанция е достигнала до единствения възможен правен извод за недоказаност на обвинението срещу подсъдимия Ц. за извършено от него престъпление по чл. 144, ал. 3 вр. ал. 1 от НК на 30.01.2013 г. По никакъв начин обстоятелството, коя точно учебна смяна е била М. З. К. на училище на 30.01.2013 г., респ. на 31.01.2013 г., не е било съществено за решаващия съд при формирането на вътрешното му убеждение и не е било поставено в основата на оправдаването на подсъдимия. Затова настоящият състав на ВКС не намира, че при едно евентуално възобновяване на наказателното производство по делото поради установеното чрез разследване удостоверяване на неверни обстоятелства в Справка изх. № 1332/30.07.2015 г. от СОУ „име“ – [населено място], съществува вероятност да се измени убеждението на съда, постановил присъдата по ВНОХД № 1039/2015 г.
Не съществува вероятност при възобновяване на наказателното производство да се измени убеждението на Старозагорския окръжен съд и по отношение оправдаването на К. Ц. по повдигнатото му обвинение за извършено на 15.03.2013 г. престъпление по чл. 144, ал. 3 вр. ал. 1 от НК. Видно от мотивите към постановената по ВНОХД № 1039/2015 г. присъда /виж страници от 9 до 13 на същите/, въззивният съд отново след обстоен анализ на целия събран по делото доказателствен материал е установил, че липсват категорични доказателства за това горепосоченото деяние въобще да е било извършено или да е извършено именно на 15.03.2013 г. Единствените данни в подкрепа на второто обвинение по отношение на подсъдимия са се съдържали в показанията на самата М. З. К., които обаче съдът е намерил за променливи, колебливи, изолирани и неподкрепени от наличната по делото доказателствена съвкупност и съответно е отказал да им се довери. В действителност, в хода на цялото съдебно производство М. К. е твърдяла, че на 15.03.2013 г. е била първа учебна смяна на училище и именно рано сутринта, напът към последното, подсъдимият Ц. я е пресрещнал и й се е заканил с убийство. Реално в представената в хода на въззивното съдебно следствие Справка изх. № 1332/30.07.2015 г. от СОУ „име“ – [населено място] са били удостоверение обстоятелства, в подкрепа на заявеното от К. твърдение, а именно, че на 15.03.2013 г. тя е била първа учебна смяна на училище, с начало и край на учебните занятия от 07:30 ч. до 12:30 ч. В действителност обаче в хода на извършеното по ДП № 349-зм-188/2015 г. по описа на ОД на МВР – гр. Стара Загора разследване е установено, че в горепосочената справка са били удостоверени неверни обстоятелства и М. К. на 15.03.2013 г. е била втора учебна смяна на училище. Следователно, настоящият състав на ВКС не намира възможност при едно възобновяване на наказателното производство по делото да се измени убеждението на съда както по отношение на приетата от него променливост, колебливост и неподкрепеност на показанията на М. К., от които единствено биха могли да се черпят данни за виновността на К. Ц. /предвид че констатираното невярно удостоверяване в процесната справка по-скоро в още по-голяма степен затвърждава така изразената му позиция/, така й по отношение недоказаността на обвинението за извършено от подсъдимия на 15.03.2013 г. престъпление по чл. 144, ал. 3 вр. ал. 1 от НК.
Предвид изложените съображения, настоящият касационен състав намери, че не е налице соченото основание за възобновяване на наказателното дело, поради което и искането за това следва да бъде оставено без уважение.
С оглед изложеното, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Окръжния прокурор на Стара Загора за възобновяване на наказателното производство по НОХД № 1453/2014 г. по описа на Районен съд – Стара Загора.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.