О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№. 282
София, 21.05.2014 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на единадесети март две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
при участието на секретаря
в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията М.Славчева
т.дело № 586/2014 година
Производство по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] със седалище [населено място], подадена от управителя Р. М. чрез процесуалния му представител адвокат Г. В. срещу въззивно решение № 412 от 23.07.2013 г. по т.д.№ 805/2012 г. на Пловдивския апелативен съд. С последното е потвърдено решение № 374 от 15.06.2012 г. по т.д.№ 109/2012 г. на Пловдивския окръжен съд, с което основание чл.630, ал.1 ТЗ касаторът е обявен в неплатежоспособност и е открито производство по несъстоятелност.
В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на въззивното решение. Касаторът счита за противоречащ на закона и практиката на Върховен касационен съд изводът на съдебния състав, че задължението му по договор за заем произтича от търговска сделка.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК са възпроизведени оплакванията, развити в касационната жалба, като поддържа, че не е обсъдено направеното възражение, че вземането по договора за заем към кредитора не съставлява търговска сделка, а има характера на „скрита допълнителна парична вноска”, направена от единия от двамата съдружници. Поддържа, че този въпрос е разрешен в противоречие с приложените към въззивната му жалба Решение № 436 от 13.03.2003 г. на ВКС по гр.д.№ 2745/2002 г., V г.о.; Решение № 45 от 07.02.2005 г. на ВКС по гр.д.№ 443/2004 г., ТК, І т.о. и Решение № 5 от 01.03.2005 г. на ВКС по т.д.№ 535/2004 г., ТК, І т.о.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на касатора във връзка с поддържаното основание по чл. 280, ал. 1, т.1 ГПК, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в преклузивния срок по чл. 633, ал. 2 ТЗ, от надлежна страна в процеса и срещу акт, подлежащ на касационно обжалване.
Производството по делото пред Пловдивския окръжен съд е образувано по молба на [фирма] по чл.625 ТЗ за откриване на производство по несъстоятелност. Дружеството се представлява заедно и поотделно от управителите Славейка М. и Р. М., които са и законните представители на двамата съдружници – първата на [фирма], а вторият на [фирма].
Молбата по чл.625 ТЗ от името на [фирма] е подадена от управителя Славейка М. с твърдения, че дружеството е изпаднало в състояние на неплатежоспособност, тъй като не е в състояние да изпълни свои изискуеми задължения – възнаграждение за 2011 г. по договор за концесия върху част от минералната вода от находище „Х.“, [община], разкрита чрез водоизточник каптаж – „Б.”, по договор за заем с [фирма], по договор за охрана с [фирма], по договор за изработка с [фирма] и по договор за извършен одит с [фирма].
В хода на производството вторият управител Р. М. заявил, че на основание чл.232 ГПК оттегля подадената молба по чл.625 ГПК, която е оставена без уважение по съображения, че е достатъчно същата да се поддържа само от единия от управителите.
В хода на производството касаторът чрез управителя М. оспорил молбата по чл.626 ТЗ по съображения, че дружеството се води към умишлен фалит от втория съдружник [фирма], като релевирал възражението, че задълженията, посочени в молбата не съществуват, а са фиктивни, че същите произтичат от сключени от управителя и подател на молбата по чл.625 ТЗ Славейка М. договори със свързани с това дружество лица – [фирма] е собственост на [фирма], а последният е едноличен собственик на капитала на [фирма], както и на [фирма], като са релевирани и възражения, че договорът за охрана с месечна цена в размер на 12 000 лв. е симулативен, сключен във вреда на [фирма] при явно неизгодни условия по отношение на обект, който не работи, а договорът за заем е нищожен поради липсата на решение на ОС на [фирма] за сключването му и на отсъствието на необходимост от средства предвид обстоятелството, че от 21.05.2010 г. дружеството не извършва дейност и няма персонал. Представил е и доказателства за заплатена от съдружника [фирма] на МОСВ и [община] припадаща се част на дела му от капитала на [фирма] от дължимото за 2011 г. възнаграждение по концесионния договор.
С постановеното от съда по несъстоятелността решение на основание чл.630, ал.1 ТЗ е обявена неплатежоспособността на [фирма] с начална дата 01.01.2011 г., назначен е временен синдик, постановени са общ запор и възбрана върху имуществото на длъжника и е определена дата на първото събрание на кредиторите.
Първоинстанционното решение е обжалвано от [фирма], представлявано от управителя Р. М., по чиято въззивна жалба е постановено сега обжалваното решение, към която е приложено Определение от 24.07.2012 г. по ЧНД № 4769/2012 г. на РС-Пловдив, с което е отменено Постановление от 20.06.2012 г. по пр.№ 3509/2011 г., с което Районна прокуратура – П. е прекратила наказателното производство по д.пр.№ 293/11 г. по описа на сектор П. П., водено срещу неизвестен извършител – управител на [фирма], сключил неизгодна сделка – договор за охрана с [фирма] и от това е настъпила значителна вреда за дружеството, което той представлява.
С въззивната жалба е направено искане за допускане на ССЕ за установяване на месечната средна пазарна цена за охрана на обект от вида на процесния, както и какви разходи на дружеството са били покрити със сумите по договора за заем с [фирма], които въпроси съдът не е включил в задачата на назначената по делото съдебно-счетоводна експертиза.
За да потвърди решението на съда по несъстоятелността, въззивният съд приел, че задълженията на дружеството по договор с МОСВ за предоставяне на концесия върху част от минералната вода от находище Х. са в размер на 183 529 лв. и произтичат от търговска сделка, какъвто е и характера на сключените договори за охрана и за заем, част от заемните суми по който според изложеното в молбата по чл.625 ТЗ са използвани за погасяване на задължения към концедента, за покупка на строителни материали и осигуровки на персонала, дължими за 2010 г. Обсъдени са и коефициентите за ликвидност – обща, бърза, незабавна и абсолютна, наличните ликвидни активи в размер на 147 000 лв., както и показателите на финансова автономност, въз основа на които е прието, че задълженията по посочените договори не са обезпечени с достатъчно имущество на дружеството-молител, налице е пълна декапитализация, а в резултат от спиране на дейността му през цялата предходна 2010 г. е невъзможността да се генерира печалба, съответно то е в обективна невъзможност да погасява задълженията си към своите кредитори, от което е направен извод, че са налице материалноправните предпоставки на неплатежоспособността по смисъла на чл.608, ал.1 ТЗ.
Настоящият състав намира, че е налице поддържаното от касатора основание по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Формулираният от касатора въпрос, свързан с преценка на една от предпоставките за откриване на производство по несъстоятелност /чл. 608, ал. 1 ТЗ с оглед на правната материя, установяваща критериите за определяне на определена сделка като търговска / чл. 1, ал. 1 ТЗ и чл. 286 ТЗ/ е съществен по отношение на основателността на молбата за откриване на производство по несъстоятелност. Този въпрос е в пряка относимост към решаващите мотиви на въззивния съд и определя изхода на спора. Същият е разрешен и в отклонение от приложените решения на ВКС, ТК, в които е прието, че след като заемът не е в кръга на посочените в чл.1, ал.1 ТЗ търговски сделки, за да се приеме, че страна по сделката я прави търговска по своя характер, съдът е следвало да изследва по възражението на касатора въпроса дали договорът за заем е бил свързан с упражненото от търговеца-длъжник занятие съобразно оборимата презумпция на чл.286, ал.3 ТЗ, за да се приеме, че е налице презумптивна сделка.
По изложените съображения, касационната жалба попада в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, поради което следва да бъде допусната до касационно обжалване.
Водим от горното състав на Върховния касационен съд, Второ търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 412 от 23.07.2013 г. по т.д.№ 805/2012 г. на Пловдивския апелативен съд.
Делото да се докладва на Председателя на ІІ т.о. за насрочването му в открито съдебно заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: