РЕШЕНИЕ
№ 282
София, 27.03. 2009 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в съдебно заседание на деветнадесети март две хиляди и девета година, в състав:
Председател:Маргарита Соколова
Членове:Лидия Рикевска
Гълъбина Генчева
при секретаря Емилия Петрова, като изслуша докладваното от съдията Соколова гр. д. № 295/08 г. /по описа на IV-то г. о./, и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл. 218и, ал. 1 ГПК /отм./ вр. пар. 2, ал. 3 от ПЗР на ГПК /от 2007 г./.
С решение № 1445 от 10.07.2007 г. по гр. д. № 793/07 г. на Пловдивския окръжен съд, след частична отмяна на решение № 244 от 29.01.2004 г. по гр. д. № 91/00 г. на ския районен съд, е уважен иск по чл. 108 ЗС, като Т. Г. У. е осъден да отстъпи собствеността и предаде на Р. С. С. и С. С. К. владението върху лозе от 400 кв м., цялото с площ от 1.500 дка, находящи се в западната част на имот пл. № 1* по кадастралния план на гр. К., м. “Я” в землището на гр. К. , по букви: А-Б-В-Г-Д-Е-Ж-З-А съгласно скицата на л. 47 от първоинстанционото дело. Издаденият в полза на ответника по иска н. а. № 141/98 г. за собственост върху предоставена за ползуване земя от 800.00 кв. м., е отменен за разликата над 400.00 до 800.000 кв. м.
Срещу въззивното решение е подадена в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК /отм./ касационна жалба от ответника, с оплаквания за неправилност на съдебния акт, чиято отмяна се иска, поради нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствени правила и необоснованост.
Ищците – ответници по касация, считат жалбата за неоснователна.
Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., като обсъди заявените в касационната жалба основания и данните по делото, приема следното:
По предявения иск по чл. 108 ЗС ищците са се позовали на възстановяване на имота по реда на ЗСПЗЗ и са оспорили правата на ответника, който в защитата си по същество срещу иска е противопоставил възражение за придобиване на правото на собственост на основание пар. 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ.
Възивният е приел, че в кадастралния план на гр. К. имоти пл. №№ 1* и 1509 са заснети със знак за общност и като собствени на наследниците на К. и Н. С. Същото е записването и за имот пл. № 1* Имот пл. № 1* е идентичен с имота, предмет на решение № 01111 от 30.05.1994 г. на поземлената комисия гр. К. и скица към него от 13.10.1999 г., за възстановяване по ЗСПЗЗ на наследниците на Н. С. , каквито са ищците. В резултат на изместване на границите между трите имота, без да е установена, при доказателствена тежест за ответника, законосъобразността на извършените промени, имот пл. № 1* е придобил площ от 800.00 кв.м. Върху този обект, застроен със сезонна сграда /вила/ от 24.00 кв. м., на ответника е признато право на собственост /н. а. № 141 от 28.06.1998 г./, след проведена процедура по оценка и заплащане на земята. За да обоснове правото на закупуване на имота, ответникът е представил доказателства за придобито право на лично ползуване върху имот с площ от 400 кв. м., а впоследствие – право на ползуване върху още един имот със същата площ по силата на ПМС № 76/77 г.
При така установеното от фактическа и правна страна, Пловдивският окръжен съд заключил, че ищците се легитимират за собственици на възстановения имот, фактическата власт върху част от който се упражнява от ответника без основание, поради което и уважил иска за ревандикация, а като последица отменил нотариалния акт по пар. 4а от ПР на ЗСПЗЗ за разликата над 400.00 кв. м.
Обжалваното решение е правилно.
Неоснователен е доводът в касационната жалба, че в противоречие с указанията в отменителното решение № 415/06 г. по гр. д. № 3096/04 г. по описа на ВКС на РБ, IV-то г. о., въззивният съд не е изяснил статута на спорния по делото имот и приложимостта на чл. 53, ал. 2 ЗКИР. Първоначално за местността е бил изготвен кадастрален план от 1992 г., а със заповед № 601 от 29.10.2004 г. /удостоверение № 1* от 05.06.2007 г. на община К. е одобрен план на новообразуваните имоти, част от който е спорният имот. Съгласно пар. 4к, ал. 8, т. 1 ПЗР на ЗСПЗЗ съществените непълноти и грешки в помощния план, въз основа на който е изработен планът на новообразуваните имоти, са основание за неговото изменение, като при спор за материално право страните осъществяват правата си по съдебен ред /срв. реда по чл. 53, ал. 2 ЗКИР/. Спорът за материално право може да се предяви както с иск по чл. 97, ал. 1 ГПК /отм./, така и с иск по чл. 108 ЗС в зависимост от фактическото положение. В случая не е спорно, че имотът се владее от ответника и затова защитата на претендираното от ищците право е реализирана с иск за неговата ревандикация. Неоснователно се поддържа от касатора, че искът по чл. 108 ЗС следва да се предяви едва след решаване на спора за материално право. Реституционната процедура по ЗСПЗЗ в случая е приключила, а производството по чл. 53, ал. 1, т. 1 ЗКИР не е предпоставка за допустимост на иска за собственост, предявен от лицата, в чиято полза по надлежния ред е възстановено правото на собственост върху земеделска земя.
Неоснователен е касационният довод за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствени правила, в резултат на което въззивният съд е основал решението си върху негодни доказателства. Действително, по делото е представено копие от решението на поземлената комисия от 30.05.1994 г., в което границите на имот пл. № 1* са нанесени от ищцата. Този факт обаче, не опорочава обжалвания съдебен акт, защото индивидуализацията на възстановения имот е извършена с издадената през 1999 г. скица, като границите и съседите са потвърдени и със заключението на назначената по делото техническа експертиза. Не се установява ищцата да е извършила корекции в плана и в разписната книга към плана. Вещото лице е посочило корекция в записването, че наследниците на К. Н. С. са собственици на 1/2 ид. ч. от имоти пл. №№ 1* и 1509, но това обстоятелство не е решаващо за извода, че собственици са само наследниците на Н. С.
Касаторът е развил довод във връзка с правата на наследодателя на ищците към момента на обобществяване на земята, като се позовава на показанията на свидетеля К. И. Обосновава теза, че имотът тогава е принадлежал на К. Н. С. , чиито наследници били уведомени за процедурата по пар. 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ и не възразили по придобиването на собствеността от ответника, сега касатор. По този довод следва да се посочи, че действително свидетелят изнася данни, че имотът е бил собственост на неговия дядо, но те не съответстват на представените писмени доказателства за това, че спорният имот е бил собствен на наследодателя на ищците: протокол № 7 от 24.06.1952 г. за определяне на размер на поземлена собственост на Н. Ив. С. , в т. 1 на който е записано лозе с площ от 1.500 дка в местността “Я”, протокол № 18 от 14.04.1953 г. за определяне размер на поземлена собственост на К. Н. С. , който е имал лозе в местността “Я” от 3.900 дка, но не и лозе от 1.500 дка, каквото е притежавал Н. С. С тези писмени доказателства кореспондират показанията на свидетеля Л. С. – съпруг на ищцата, че имотът е бил на Н. С. , последният го владял и ползувал до предоставянето му на ползуватели, като е посочил и границите и съседите му. Позоваването на удостоверение на л. 102 от първоинстанционното дело е некоректно, защото то съдържа данни за ползувателите, а не за собствениците на имот пл. № 1515.
По правата на ответника следва да се посочи, че право на ползуване по реда на ПМС № 76 от 1977 г. му е било предоставено само върху един имот с площ от 400.000 кв. м. Изводът следва от данните в удостоверение № 607 от 31.03.1980 г., преценени с оглед нормата на пар. 63 от ПЗР на ППЗСПЗЗ, която не овластява с права по пар. 4а и 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ лицата, на които са раздадени земи за т. н. “лично ползуване”, за каквото става въпрос в писмо № 85 от 20.04.1976 г. на АПК “Х” гр. К.. Д. да се приеме, че ответникът е ползувател на два имота с площ от по 400.00 кв. м., то съгласно пар. 4д от ПЗР на ЗСПЗЗ има право да придобие собственост при условията на пар. 4а и 4б само върху един от тях по избор, като заяви това пред общината в срока по пар. 4а, ал. 6. Затова изводът, че касаторът има противопоставимо право само върху имот с площ от 400.00 кв. м., съответства на данните по делото и закона.
Неоснователно е и последното оплакване, че не е установено площта на тази част от имот пл. № 1* която е предмет на обжалвания съдебен акт, да е 400.00 кв. м. Действително, в заключението на техническата експертиза не се съдържат такива данни, но решаващо значение за индивидуализацията се придава не на площта, а на разположението на имота на място и то е заключеното между означените от вещото лице букви, възприети и от въззивния съд.
В обобщение, касационната жалба на заявените в нея основания е неоснователна, а обжалваното въззивно решение като правилно следва съгласно чл. 218ж, ал. 1 ГПК /отм./ да се остави в сила.
На ответниците по касация следва да се присъдят разноските за водене на делото във Върховния касационен съд в размер на 200.00 лева.
По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА въззивното решение № 1445 от 10.07.2007 г. по гр. д. № 793/07 г. на Пловдивския окръжен съд.
ОСЪЖДА Т. Г. У. да заплати на Р. С. С. и С. С. К. разноските за водене на делото във Върховния касационен съд на РБ в размер на 200.00 /двеста лв./ лева.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: