О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 282
гр. София, 28.06.2016 год.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ІІ гражданско отделение, в закрито заседание на тринадесети юни две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА
като разгледа докладваното от съдията Николова гр. д. № 2412 по описа на Върховния касационен съд за 2016 година на ІІ г. о. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288, във вр. с чл. 280 ГПК.
К. С. Д. и И. С. Н., двамата от [населено място], чрез пълномощника им адв. Й. К., обжалват в срок въззивното решение от 1.03.2016 год. по гр. д. № 110/2016 год. на Бургаския окръжен съд, с което е потвърдено първоинстанционното решение от 27.11.2015 год. по гр. д. № 140/2015 год. на Поморийския районен съд. С него е отхвърлен предявеният от касаторите против [община], представлявана от кмета на общината, установителен иск за собственост на поземлен имот от 1 000 кв. м. ведно с построените в него едноетажна жилищна сграда с площ 40 кв. м. и гараж, находящ се в землището на [населено място], [община], м. „Д.”, V категория – пасище с храсти, част от имот № 000073, целият с площ от 11 792 кв. м., за който е съставен акт за частна общинска собственост № 3391/17.09.2005 год.
Касаторите поддържат оплаквания за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния и процесуалния закон и необоснованост на изводите – касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Искат неговата отмяна и вместо това предявеният иск бъде уважен.
В изложението към касационната жалба касаторите релевират основанията по чл. 280, ал. 1, т.1 и т. 2 ГПК за допускане на касационното обжалване на въззивното решение. Поддържат доводи, че въззивният съд се е произнесъл по материалноправните въпроси относно статута на спорния имот и възможността да бъде придобит по давност като такъв, включен във фонда по чл. 19 ЗСПЗЗ, като считат, че произнасянето му е в противоречие със задължителната съдебна практика, приемаща, че не всички земеделски имоти извън строителните граници на населените места са били отнети и са станали държавна, респ. общинска собственост или кооперативна собственост, съответно не всички такива имоти подлежат на реституция по ЗСПЗЗ, както и не всички те са изключени от действието на придобивната давност, съгласно чл. 86 ЗС до изменението й през 1996 год. Същите основания за допускане на касация се поддържат и по поставените процесуалноправни въпроси, свързани със задължението на съда да обсъди всички доводи и съображения на страните, както и всички представени по делото доказателства. Считат, че произнасянето на въззивния съд противоречи на ТР № 1/2001 год. на ОСГК на ВКС и по въпроса относно позоваването на въззивния съд на мотивите на решение по друго дело.
Ответната [община] оспорва наличието на релевираните основания за допускане на касационното обжалване по съображенията в представения писмен отговор. Поддържа и такива за неоснователност на жалбата. Претендира присъжда на разноски.
Върховният касационен съд, в настоящият състав на ІІ г. о., при проверката за наличие на основанията за допускане на касационното обжалване на решението, намира следното:
За да потвърди първоинстанционното решение, с което предявеният установителен иск за собствеността на спорния имот е отхвърлен, въззивният съд приел, че ищците, сега касатори, не се легитимират като собственици на поддържаното придобивно основание наследствено правоприемство и давностно владение, констатирано с представения нот. акт от 1994 год. на техните наследодатели. Съдът приел, че от съществуващите по делото факти, че владението на последните е придобито на основание договор за покупко-продажба с ТКЗС, следва извода, че собствеността върху него не е запазена в реални граници. Поради това и същата е подлежала на възстановяване по ЗСПЗЗ, като изтеклата придобивна давност не се зачита, съгласно чл. 5, ал. 2 ЗВСОНИ до 22.11.1997 год. С оглед липсата на заявяване за възстановяване на собствеността върху този имот и одобряването на плана за земеразделяне за землището на [населено място] през 1994 год. с изтичането на срока по чл. 19 ЗСПЗЗ имотът е станал общинска собственост на основание горната разпоредба на закона. Съдът изложил и съображение за непротивопоставимост по отношение на общината на придобивната давност и с оглед разпоредбата на параграф 1 ЗД на ЗС за спиране на давността за придобиване на имоти, частна държавна или общинска собственост.
Следователно, релевантен за изхода на спора за собствеността на спорния имот е въпросът за приложимостта на оригинерния придобивен способ спрямо държавата, респ. общината, или изключването на същия във всички случаи относно земеделските земи. Искът е отхвърлен поради забраната на закона да се придобиват вещни права върху имот, държавна, респ. общинска собственост по давностно владение, като е прието, че собствеността върху спорния имот не е била запазена в реални граници към момента на коопериране в ТКЗС, поради което е подлежала на възстановяване по ЗСПЗЗ. Спорът касае статута на имота към последния момент, като произнасянето на въззивния съд по него е в противоречие със съдебната практика, приемаща, че селищен характер могат да имат и имоти извън регулационния план – ТР № 104/26.06.64 год. по гр. д. № 87/64 год. на ОСГК на ВС, Р № 88 от 17.07.15 год. по гр. д. № 6225/14 год. І г. о. , Р 100 от 23.07.10 год. по гр. д. № 3426/08 год. на ІV г. о. В последното е прието, че правата на бившите собственици се възстановяват само ако са били отнети и то по някоя от хипотезите на чл. 10 ЗСПЗЗ, докато съдът в обжалваното решение приел, че „явно става въпрос за имот, включен в блок на ТКЗС”, обосновавайки извода с данни по делото за наличие на договор за покупко-продажба между наследодателите на ищците и ТКЗС, какъвто не е и представен. И останалата, представена от касатора съдебна практика към изложението сочи на противоречие по поставения въпрос относно статута на имота и дали във всички случаи собствеността върху такъв земеделски имот извън регулацията подлежи на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ и съответно приложим ли е придобивния способ – давностно владение по отношение на такъв имот. Горното обосновава наличие на основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационното обжалване на въззивното решение по този въпрос, което прави безпредметно произнасянето по формулираните процесуалноправни въпроси.
Водим от изложените съображения и на основание чл. 288 ГПК, настоящият състав на ВКС, ІІ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № ІІІ – 24 от 1.03.2016 год. по гр. д. № 110/2016 год. на Бургаския окръжен съд по подадената от К. С. Д. и И. С. Н., двамата от [населено място], чрез пълномощника им адв. Й. К., касационна жалба против него.
Указва на касаторите да внесат по сметка на ВКС в едноседмичен срок от съобщението държавна такса за касационното разглеждане на делото общо в размер на 50 лв., като в същия срок представят вносния документ.
След изпълнение на указанието за внасяне на държавна такса делото да се докладва на председателя на ІІ г. о. на ВКС за насрочване в открито съдебно заседание.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: