5
Р Е Ш Е Н И Е
№ 282
гр. София, 09 март 2017 година
Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в съдебно заседание на девети декември през две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА КОСТОВА
ЧЛЕНОВЕ: РУЖЕНА КЕРАНОВА
МИНА ТОПУЗОВА
при участието на секретаря……..Марияна Петрова………….и в присъствието на прокурора……………………………Тома КОМОВ……………………………..изслуша докладваното от съдията Топузова дело № 1222 по описа за 2016г.
Производството е образувано по касационна жалба от частния тъжител и граждански ищец М. А. Б. срещу присъда № 28 от 07.06.2016г., постановена по внчхд № 86/16г. на окръжен съд гр. Хасково.
В жалбата се релевират всички касационни основания по чл.348, ал.1 от НПК. Алтернативно се предлага подсъдимият Р. Б. да бъде признат за виновен и му се наложи наказание лишаване от свобода над средния размер или делото се върне за ново разглеждане за отстраняване на съществени нарушения на процесуални правила. В допълнение към подадената жалба като съществено процесуално нарушение се посочва липсата на обстоен доказателствен анализ; неоснователно кредитиране на обясненията на подсъдимите; игнориране на доказателства и не обсъждане на доводите на тъжителя и неговия повереник. Изводът на окръжния съд за неустановеност на авторството на деянието се твърди, че е в нарушение на закона. Настоява се за отмяна на постановената присъда в оправдателната й част спрямо подсъдимия Б., относно потвърждаването на първоинстанционната присъда спрямо подсъдимите В. В. и П. К., както и за уважаване на гражданските искове в пълен размер.
Пред касационния съд жалбата се поддържа от повереника на частния тъжител – адв. М. М. с искане за отмяна на въззивната присъда и връщане на делото за ново разглеждане. Излагат се аргументи, че са налице косвени доказателства, подкрепящи обвинителната теза – показанията на св. Б. и заключението на съдебно – медицинската експертиза.
Подсъдимият Р. Б., редовно призован, не се явява пред касационната инстанция и не се представлява. В срока по чл.351, ал.3 от НПК от защитника на подсъдимия – адв. Д. А. е постъпило писмено възражение срещу подадената жалба. В него се излагат аргументи, че по делото не са събрани доказателства, сочещи на осъществено от подсъдимите деяние, каквото се претендира с тъжбата. Според защитника констатираните от съдебно – медицинската експертиза увреждания на тъжителя са факт, от който не могат да се направят изводи за авторството на деянието и обстоятелствата, при които е осъществено. Не са налице допуснати съществени процесуални нарушения, свързани с игнориране на подкрепящи обвинението доказателства, доколкото такива въобще липсват. Не са налице и пороци при формиране на вътрешното убеждение на съда. В заключение се настоява за оставяне на присъдата на въззивния съд в сила.
Представителят на ВКП намира жалбата за неоснователна. Излага доводи, че фактът на причиняване на телесни увреждания на тъжителя не е достатъчен за постановяване на осъдителна присъда, с което законът е приложен правилно. Според прокурора не са допуснати процесуални нарушения, а съдебният акт е мотивиран.
Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, като съобрази становищата на страните и за да се произнесе взе предвид следното:
С присъда № 42 от 26.11.2015г., постановена по нчхд № 240/13 г. Харманлийският районен съд признал подсъдимия Р. Д. Б. за виновен в това, че на 29.09.2012г. около 13,00 часа в [населено място], в стопанския двор, причинил на М. А. Б. лека телесна повреда /кръвонасядане на челото; счупване на костите на носа с оток и кръвонасядане на външния нос; разкъсно – контузна рана на долната устна/, изразяваща се в разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК, поради което и на основание чл.130 ал.1, във вр. с чл.54 от НК му наложил наказание „пробация“ с пробационни мерки „задължителна регистрация по настоящ адрес“ за срок от 1 година с периодичност 2 пъти седмично и „задължителни периодични срещи с пробационен служител“ за срок от 1 година, като признал подсъдимия за невинен в това, леката телесна повреда да е причинена в съучастие като съизвършител с П. М. К. и В. К. В., поради което го оправдал по обвинението във вр. с чл.20, ал.2 от НК.
Със същата присъда подсъдимите П. М. К. и В. К. В. били признати за невинни и оправдани по обвинението по чл.130, ал.1 във вр. с чл.20, ал.2 от НК.
Със същата присъда подсъдимият Р. Д. Б. бил осъден да заплати в полза на М. А. Б. обезщетение за претърпени неимуществени вреди от престъплението в размер на 1000 лв., ведно със законната лихва от деня на увреждането, като гражданските претенции до пълния предявен размер срещу подсъдимия Б. и изцяло срещу подсъдимите П. К. и В. В. били отхвърлени като неоснователни.
С присъдата съдът се произнесъл по заплащането на разноските и присъдил ДТ върху уважената част на гражданския иск.
По жалби на защитника на подсъдимия Б. – адв. А. и на повереника на частния тъжител – адв. Г., било образувано внчхд № 86/16г. по описа на Хасковски окръжен съд. С присъда № 28 от 07.06.2016г. въззивният съд отменил първоинстанционната присъда в осъдителната й част по отношение на подсъдимия Р. Б. и относно уважения граждански иск, като вместо това постановил нова присъда, с която:
– оправдал подсъдимия Р. Б. по обвинението по чл. 130, ал.1 от НК;
– отхвърлил предявения от частния тъжител М. Б. граждански иск за причинени неимуществени вреди от същото престъпление;
– потвърдил присъдата на районния съд в останалата част;
– възложил направените разноски от подсъдимия Б. в тежест на частния тъжител Б..
Така очертаното процесуално развитие на делото предопределя пределите на касационната проверка само и единствено относно обвинението за престъпление по чл. 130, ал.1 от НК срещу подсъдимия Р. Б.. Съгласно чл.346, т.2 от НПК само новите присъди, постановени от окръжен съд като въззивна инстанция подлежат на касационен контрол. В случая с новата присъда на окръжния съд е решен противоположно въпросът относно наказателната отговорност само на подсъдимия Р. Б.. По отношение на подсъдимите П. К. и В. В. постановената първоинстанционна присъда е била потвърдена, т.е. същата има характера на решение, което не подлежи на проверка от касационната инстанция.
Върховният касационен съд, като обсъди доводите на страните и в пределите на чл. 347, ал. 1 от НПК, намери следното:
Жалбата е основателна.
Твърдението в жалбата за игнориране на доказателства и допускане на логически грешки при техния анализ от страна на въззивната инстанция се споделя от касационния съд.
Показанията на св. Б., в частта им, в които тя е съобщила обстоятелства, които са й разказани от частния тъжител, са игнорирани от окръжния съд по съображения, че последната не била пряк очевидец на случилото се. Този подход е принципно неправилен. Показанията на св. Б. в тази им част са производни по своя характер, доколкото не отразяват лично възприети факти от действителността, а възпроизвеждат съобщена от тъжителя информация за време, място, начин на осъществяване на деянието и не на последно място за неговото авторство. Производните доказателства могат да послужат като средство за разкриване и проверка на първичните доказателства или да ги заменят тогава, когато първичните доказателства са недостъпни. В случая е налице именно последната хипотеза, тъй като частният тъжител не би могъл да бъде разпитан като свидетел поради несъвместимост на тези две процесуални качества. Изводът на окръжния съд за лична заинтересованост на Б. от изхода на делото, водеща до преценка за неубедителност на показанията й, се основава единствено на обстоятелството, че е съпруга на тъжителя. Такава семейна обвързаност не може сама по себе си да обоснове извод за недостоверност на показанията на свидетелката, какъвто е направил въззивният съд, а изисква внимателен анализ и оценка на тези показания. В случая обаче, такива анализ и оценка не са извършени, а частта от показанията с производен характер е игнорирана.
В мотивите на въззивната присъда е цитирано заключението на съдебно – медицинската експертиза за уврежданията на тъжителя Б., според което кръвонасядането на челото, счупването на костите на носа с оток и кръвонасядането на външния нос и разкъсно – контузна рана на долната устна могат да се получат при удари с юмрук по начин и при обстоятелства, посочени от прегледания. Въпреки, че не са изложени доводи за несъгласие с изводите на експертизата, на л.67 от мотивите е упоменато, че въззивната инстанция не споделя изводите на първостепенния съд относно механизма на извършеното деяние – чрез удари с юмрук. От мотивите не става ясно дали съдът не приема експертното заключение относно начина на причиняване на увреждането или се съгласява с него, но счита, че не подсъдимият е нанесъл телесната повреда. Възможността подсъдимият да е нанесъл ударите с юмрук след счупването на ръката му е отхвърлена като нелогична.
В съдебната практика на ВКС еднозначно се приема, че постановяването както на осъдителна, така и на оправдателна присъда е възможно само когато релевантните за обвинението обстоятелства са установени по несъмнен начин и не може да почива на предположения – р. № 116 от 29.08.2011г. по н.д. № 55/11г. на І н.о.; р.№ 323 от 11.07.2011г. по н.д.№ 1683/11г. на ІІ н.о. и р.№ 174 от 10.05.2010г. по н.д. № 5/10г. на ІІ н.о. В случая въззивният съд не е изпълнил задълженията са по чл.13 и чл.14 от НПК да изясни пълно и всестранно обстоятелствата по делото, като е основал съдебния си акт върху част от доказателствата.
Неизяснено е останало обстоятелството дали уврежданията на Б. са причинени на същата дата и при същия инцидент. На л.10 от ДП № 462/12г. е приложено медицинско направление от ЦСМП [населено място] от 29.09.2012г. за тъжителя Б. с отбелязване, че обективното му състояние не е подходящо за задържане. Не са проверени твърденията на част от свидетелите, че линейка е откарала тъжителя за оказване на медицинска помощ. Проверката на цитираните обстоятелства е възможна чрез изискване на копие от дневника на ЦСМП при МБАЛ [населено място] от дата 29.09.2012г. както и на документи за състоянието на Б. от същата дата, ако такива са налице. Обстоятелството дали след счупване на лакътната кост на дясната ръка подсъдимият е могъл да нанесе удар с юмрук, изисква специални знания и е въпрос от компетентността на съдебно – медицински експерт.
С оглед изложеното касационният съд счита, че при разглеждането на делото въззивният съд е допуснал съществени нарушения на процесуални правила, свързани с непълнота и игнориране на доказателства, които са довели до порок при изграждането на вътрешното убеждение. Това обуславя отмяна на въззивната присъда, постановена по отношение на подсъдимия Р. Д. Б. и връщане на делото в отменената част за ново разглеждане на въззивната инстанция.
Предвид изложеното и на основание чл. 354, ал. 3, т. 2 от НПК, Върховният касационен съд на Република България, Първо наказателно отделение
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ присъда № 28 от 07.06.2016г., постановена по внчхд № 86/2016г. по описа на Хасковски окръжен съд в частта, с която подсъдимият Р. Д. Б. е признат за невинен и оправдан за престъпление по чл. 130, ал.1 от НК; отхвърлен е предявеният от частния тъжител граждански иск за причинени неимуществени вреди от същото престъпление и са възложени разноски, направени от този подсъдим, в тежест на частния тъжител.
ВРЪЩА делото в отменената част за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.
ОСТАВЯ без разглеждане подадената жалба срещу въззивната присъда в частта, с която е потвърдена първоинстанционната присъда.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.