Решение №282 от по гр. дело №1666/1666 на 1-во гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

           О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
 
         № 282
 
                           София, 01.04. 2010 г.
 
                         В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А
 
    Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в закрито заседание на двадесет и пети март две хиляди и десета година в състав:
 
                           Председател:Добрила Василева
Ч. С.
Г. Г.
 
като изслуша докладваното от съдията С. гр. д. № 1666/09 г., и за да се произнесе, взе предвид:
 
Производството е по чл. 288 вр. чл. 280 ГПК.
Е. С. З. е подала в срока по чл. 283 ГПК касационна жалба срещу въззивното решение № 39 от 18.05.2009 г. по в. гр. д. № 655/2001 г. на Бургаския окръжен съд. Относно предпоставките за допускане на касационно обжалване се поддържат основанията по чл. 280, ал. 1, т.т. 2 и 3 ГПК.
Ответницата А. Г. Г. счита, че касационно обжалване не следва да се допуска.
При проверка по допустимостта на касационното обжалване, Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., намира следното:
С обжалваното решение е отменено решение № 265 от 05.01.2001 г. по гр. д. № 236/97 г. на П. районен съд и по реда на чл. 292 ГПК /отм./ в дял на А. Г. е поставен имот пл. № 279 от кв. 15 по плана на с. М., с пазарна оценка 13 758 лева, в дял на Е. З. – касатор, е поставен имот пл. № 280 от кв. 15 по плана на с. с., с пазарна оценка 17 455 лева и същата е осъдена да заплати за уравнение на дяловете 3 697 лева в 6-месечен срок от влизане на решението в сила, ведно със законната лихва.
Въззивният съд приел, че с дворищнорегулационния план от 1991 г. изключеният съгласно ПМС № 216/61 г. парцел ****span>IV-75 от кв. 15 по плана от 1933 г. е включен в плана и са образувани имоти пл. 279 и пл. № 2* за които са отредени парцел ****span>XXVIII-279 и парцел XXIX-280 от кв. 15. Приел, че всеки парцел ****ма за кадастрална основа част от общия преди това имот и придаваемо място от един от двата новообразувани имота и заключил, че се касае до придадени по силата на дворищнорегулационния план места, чиято стойност не е заплатена в срока по пар. 6, ал. 2 от ПР на ЗУТ. Затова и предвид данните по делото, че имотите се ползуват от съделителите по имотните им граници, счел, че обект на делба са имоти пл. № 279 и пл. № 2* които и разпределил по реда на чл. 292 ГПК /отм./ съобразно начина на ползуването им и извършените в тях подобрения и трайни насаждения, а наличието на висяща административна процедура по предложението за изменение на подробния устройствен план за имотите не е пречка за приключване на делбеното дело по посочения начин.
Налице са предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване по въпроса за приложението на пар. 6, ал. 2 от ПР на ЗУТ, предвид данните по делото за начина на възникване на съсобствеността и регулационния статут на допуснатите по делба имоти. Придаваеми от един поземлен имот са тези части, които се придават към съседен парцел ****парцели/, с цел упълномеряване на маломерен имот или оформянето му в парцел. Нормата на пар. 6, ал. 2 от ПР на ЗУТ е неотносима за тези части от имота, за които съответният парцел **** отреден. Повдигнатият въпрос дали в случая са налице придадени съгласно дворищнорегулационния план части от имоти и приложимо ли я спрямо тях правилото на посочената преходна разпоредба, е от съществено значение, защото разрешаването му е свързано с определянето на обектите при извършване на делбата.
Не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване по въпроса за приложението на чл. 201 ЗУТ. Решение № I-26 от 28.02.2008 г. по адм. д. № 1195/06 г. на Бургаския окръжен съд, на което касаторът се позовава, не е сред категорията съдебни актове, включени в понятието “противоречива практика на съдилищата” по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК.
По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.
 
О П Р Е Д Е Л И:
 
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 39 от 18.05.2009 г. по в. гр. д. № 655/2001 г. на Бургаския окръжен съд.
Указва на жалбоподателката в едноседмичен срок да внесе по сметка на Върховния касационен съд държавна такса за касационно обжалване в размер на 349.10 /триста четиридесет и девет лв. и 10 ст./ лева и в същия срок да представи квитанция за извършеното плащане, като при неизпълнение на указанията жалбата ще бъде върната.
След внасяне на държавната такса в срок, делото да се докладва за насрочване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
 
ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top