О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 283
София 24.02.2015г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК ,ІV г.о.в закрито заседание на седемнадесети февруари през две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЛЮБКА АНДОНОВА
при секретаря…………………….. и в присъствието на прокурора………………..
като изслуша докладваното от съдията Светла Бояджиева гр.дело № 6969 по описа за 2014 год.за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от Т. [фирма] чрез пълномощник адв.С. Б. срещу решение № 1218 от 25.06.14г.по в.гр.дело № 3821/13г.на Пловдивския окръжен съд,с което е потвърдено решение № 664 от 1.11.13г. по гр.дело № 1906/13г.на Районен съд – Карлово.С него е отхвърлен искът с правно основание чл.59 ЗЗД,предявен от същата страна против В. Ж. А. за заплащане на подобрения в размер на 10 000 лв,като частична претенция от общата такава в размер на 57 160.10 лв,направени в отдаден под наем от ответника недвижим имот в [населено място], [улица], съставляващ част от имот,описан в нот.акт № том дело № г.,намиращ се в регулацията на [населено място],кв.и представляващ ресторант за бързо хранене /бърза закуска/,ведно със законната лихва от датата на завеждане на иска – 12.12.11г.до окончателното изплащане.В приложеното изложение на основанията за допускане на касационно обжалване касаторът сочи чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК,като счита,че въззивният съд се е произнесъл по правни въпрос в противоречие с практиката на ВКС и от значение за точното прилагане на закона,както и за развитие на правото.Прилага съдебна практика.
Ответникът по касационната жалба В. Ж. А. счита,че не са налице основанията на чл.280 ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Върховният касационен съд,състав на Четвърто гражданско отделение намира следното:
За да отхвърли иска по чл.59 ал.1 ЗЗД въззивният съд е счел,че отношенията между страните по повод извършените от наемателя подобрения не следва да се уреждат по правилата на неоснователното обогатяване,а въз основа на чл.3 от договора,според който крупните подобрения на имота могат да станат само с писменото съгласие на наемодателя като разноските ще се поемат за сметка на пълния или частичен размер от наема по взаимно споразумение,което да бъде вписано в анекс.Прието е,че ищцовото дружество не е доказало да е предприело действия по изпълнение на задължението си по чл.3,а наемодателят да не е оказал необходимото съдействие.
Касационно обжалване на решението на въззивния съд следва да се допусне на основание чл.280 ал.1 т.1 от ГПК.Уточнен правният въпрос от значение за изхода на делото е: може ли държателят да претендира стойността на извършени без съгласие на наемодателя подобрения в нает имот,който настоящият състав приема,че е разрешен в противоречие със задължителната практика на ВКС – ППВС № 1/79г.; решение № 571 от 14.10.08г.по т.д.№ 313/08г.на ВКС,ТК,І т.о.; решение № 120 от 1.07.09г.по гр.дело № 21/09г.на ІІ т.о.на ВКС,решение № 411 от 7.02.14г.по гр.дело № 115/13г.на ІV г.о.на ВКС;решение № 316 от 7.11.11г.по гр.дело № 1646/10г.на ІІІ г.о.на ВКС,постановени по реда на чл.290 ГПК.
По изложените съображения,Върховен касационен съд,състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1218 от 25.06.14г.на Пловдивския окръжен съд,постановено по гр.дело № 3821/13г.
УКАЗВА на жалбоподателя в едноседмичен срок да внесе държавна такса за разглеждане на касационната жалба в размер на 200 лв по сметка на ВКС и да представи вносна бележка.
След внасяне на държавната такса делото да се докладва на председателя на ІV г.о.за насрочване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.